Три ключови цели на икономическото развитие на България

Без тях ще ударим дъното!

Общо около 7 000 евро дълг от всеки жив човек през 2026 г.!

При подготовката на поредните жалки избори предстои 27-те регистрирани партии/коалиции да извадят на бял свят своите „Скрижали на откровението“, в които да опишат програмните си намерения, ако се докопат до властта.

Ако някой вярва че ще има драматична разлика между 27 кандидати, вероятно се заблуждава, но да не забравяме че по време на война и преди избори лъжите са не просто лъжи, а мазни и тлъсти лъжи.

Колкото и да са малки или големи лъжите, те не могат да отминат трите основни въпроси на икономическото развитие на България: икономически растеж, външен дълг, неравенства. Още повече че тези предварителни въпроси са свързани с други - за данъчната политика, за ролята на държавата, за благоденствието.

Първо, защото през следващите години в България се предвижда слаб икономически растеж. Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите, предвижда растежът на икономиката да се забави до 2,7% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Под 3% растеж се приема за слаб (недогонващ), 3-5% - за среден, а над 6% - за висок.

Второ, защото държавният дълг на България (вътрешен и външен) има тенденция на постоянно и бързо набъбване, а демографската система - на постоянно намаляване и едновременно на стареене. През 2026 г. се прогнозира той да надхвърли 31 789,7 млн. евро (26,5% от БВП), 2027 г. - 36 713,4 млн. евро (28,9% от БВП) и 2028 г. - 42 677,3 млн. евро (31,9%). Да го преведа на понятен език: всеки български граждани - от раждащото се бебче до стареца на преклонна възраст - през тази година вече ще е поел към 5000 евро дълг чрез държавата ни и още около 2000 евро чрез общите дългове на ЕС. Общо около 7 000 евро дълг от всеки жив човек през 2026 г.! Да припомня че през 1990 г. НРБ дължеше само към 1 120 долара на човек и тогава колабира!

Трето, защото икономическото неравенство в България е „неевропейско“, а паразитно. Известният „Коефициент на Джини“ за еквивалентен разполагаем доход ощастливява България на шампионската титла - №1 в целия Европейски съюз по неравенство с коефициент 38,4 през 2024 г. и с 37,7 през 2025 г. Средният в ЕС е 29,4, което означава еднозначна диагноза за България: помпата на богатството помпа отдолу нагоре - към новобогаташите.

Ако тези три казуса не бъдат ощастливени с адекватни решения от десетките хиляди кандидати за меките столове в Народното събрание на 27-те партии/коалиции, то за какво се борят, освен за „ако печеля, печеля само аз“!?

Все пак, има алтернативи.

Цел №1. Постигане на „изпреварващ“ икономически растеж.

Средство. Преход от „догонващо“ към „изпреварващо“ развитие.

Аргументи. Една широко разпространена, но невярна хипотеза, продължава да битува в икономическата теория: става дума за така нареченото „догонващо“ развитие (catch-up growth), което се препоръчва на по-слабо развитите страни (включително и на България), за да достигнат по-високо развитите от тях. Именно по тази причина страните, които следват тази логика, се фокусират върху темповете на икономическия растеж на брутния вътрешен продукт, привличането на повече чуждестранни инвестиции, създаването на така наречените отворени и свободни пазари, налагането на онова, което наричат либерална демокрация. Ако се следва логиката за догонващо развитие, защо страни които я прилагат (като България), не успяват да догонят по-развитите страни? Фактите говорят друго: моделът на догонващото развитие често се проваля на практика, въпреки теоретичната му логика. Това е така, защото хипотезата се основава на няколко критично погрешни или прекалено опростени допускания. Концепцията за „изпреварващо“ развитие (leapfrogging) е напълно приложима за по-слаби и сравнително зависими страни като България, въпреки структурните и институционални предизвикателства. Ключът е в стратегически избор на сектори и разбиране, че изпреварването не е просто копиране на китайския или корейския опит, а използване на нови технологични парадигми и ниши. Възможността за България и подобни страни е реална поради следните причини:

1. Наследството на качествен човешкия капитал. Солидно образование в STEM науките, математиката и медицината.

2. Предимствата на „късния играч“. Възможност да се приложат най-новите технологии без разходи за замяна на остаряла инфраструктура (напр. директно към 5G, ВЕИ, облачни компютърни системи).

3. Членство в ЕС или други международни организации. Достъп до фондове, общ пазар, регулаторна стабилност и възможности за сътрудничество.

4. По-лесно управление на трансформацията. По-малък мащаб позволява по-бързо тестване и внедряване на иновации (една страна може да бъде лаборатория).

Цел №2. Постепенно намаляване на външния дълг.

Средство: фискална консолидация и структурни реформи.

Аргументи. Към момента всички институции са единодушни, че тенденцията трябва спешно да се обърне, но няма да стане бързо. Затова плавният преход към „връх“ и след това - към „спад“ ще следва следната логика:

1. Краткосрочно (2026-2027). Фокусът е върху фискална консолидация - ограничаване на дефицита до 3% и спиране на експлозивния ръст на текущите разходи. Това ще забави темпа на нарастване на дълга, но едва ли ще го намали номинално.

2. Средносрочно (до 2030). Чрез структурни реформи (пенсионна реформа, здравеопазване, администрация) може да се освободят ресурси за инвестиции. Ако инвестициите доведат до по-висок икономически растеж (над 3,5%), дългът като процент от БВП може да започне да спада, дори и номинално да расте бавно. При този сценарий дългът нараства значително по-бавно. За 2038 г. се очаква да бъде 45,3%, което е с над 10 процентни пункта по-малко от сценария без реформи.

3. Дългосрочно (след 2038). Едва след като производителността на труда се повиши значително и икономиката започне да расте по-бързо от лихвите по дълга, може да се мисли за реално намаляване на номиналния дълг.

Без незабавни и болезнени реформи в публичния сектор и пенсионната система, дългът ще продължи да расте, защото демографията и натрупаните ангажименти (отбрана, пенсии, здравеопазване) са неумолими.

Цел №3. Рязко намаляване на неравенството (до към 32,0 през 2030 г.).

Средство: прогресивно данъчно облагане на корпорации, физически лица и ренти.

Аргументи. Всякакви лансирани илюзии че „няма да пипаме данъците“ са ненаучни и зловредни. „Плоският нисък данък“ е най-бруталният и най-вулгарният, понеже облагодетелства най-много най-богатите, които „спестяват“ повече. Не е вярно че „той е изпълнил функциите си“, освен ако целта не е била да се обогатят още най-богатите. Даже намаляването на данъците се тълкува като зловредно. „Данъци и икономика: Икономически анализ на най-високите данъчни ставки от 1945 г. насам“ (Hungerford, 2012) стига до еднозначен извод: намаленията на данъците за богатите увеличават доходите им, но нямат статистически значим ефект върху растежа, инвестициите или заетостта. „Няма измерима връзка“ между ниските данъци за богатите и растежа, но има силна връзка между ниските данъци за богатите и по-голяма концентрация на доходите. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2014 г. докладва следното: „Вреди ли неравенството в доходите на икономическия растеж?“. Резултати от изследването: високото неравенство вреди на икономическия растеж и най-силното въздействие има ограничената социална мобилност. Изследване за Конгреса на САЩ „Данъчни ставки и икономически растеж“ от 2014 г. гарантира следното: „Прегледът на статистическите данни показва, че както предлагането на труд, така и спестяванията и инвестициите са относително нечувствителни към данъчните ставки. Данъците върху капиталовите печалби често се посочват като определящи фактори на растежа, но ефектите им върху цената на капитала са доста малки. Международните капиталови потоци също изглежда имат малък ефект. Повечето разходи, които влияят върху производителността на труда и капиталовите вложения (научноизследователска и развойна дейност, образование или инфраструктура), вече са данъчно облагодетелствани или осигурени от правителството. Данъците върху малкия бизнес също понякога се подчертават като важни за растежа, но доказателствата сочат умерен и несигурен ефект върху предприемачеството.“ Международният валутен фонд през 2015 г. осъществи изследване „Причини и последици от неравенството в доходите“ на 159 държави за 30 години. Основните му изводи: намаляването на данъците за 20% най-богати увеличава неравенството, но не увеличава растежа на БВП; повишаването на доходите на бедните и средната класа увеличава растежа. Да подчертаем: няма нито едно изследване, което да доказва че ниските данъци и особено „плоските“ данъци водят до по-висок икономически растеж и намаляване на неравенствата! Затова още от 2027 г. в България трябва да се въведе постепенно прогресивно данъчно облагане (до към 25% за най-високите доходи и още по-високо за рентите). Рентиерството не е капитализъм или проява на пазарни отношения, а феодализъм.

„3 в 1“, ако искаме да разрешим икономическите проблеми на България, които ни водят към поредната катастрофа.

Необходима е нова икономическа политика, както и нов водач (да е чел и разбрал поне „Малкия принц“)!