Съвместно господстващо положение и прекомерно високи цени

Големите вериги в България поддържат значително по-високи маржове, отколкото на по-развитите пазари

При някои дейности, като търговията на дребно, се получава концентрация

Депутатите от управляващата партия внесоха в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията. Основната цел на тази законодателна инициатива може да се обобщи като “борба със спекулата”. Поводът за тях е рязкото повишаване на цените през последната година, което въпреки официалните данни потребителите усещат ясно с нарасналите си разходи за стоки от първа необходимост, но също така и за множество услуги.

В мотивите към двата законопроекта подробно са посочени външните и част от вътрешните фактори. В анализа коректно се отбелязва, че увеличенията на цените значително надвишават изменението на разходите. Точно това беше мотивът да се подкрепи въвеждането на еврото - създава се нов импулс за повишаване на цените и той след това се използва.

В предходни статии съм изследвал факторите и причините за бързото покачване на цените в България, които могат да се обобщят в две групи - външни и вътрешни за икономиката. Докато външните фактори не са особено дискусионни, то за вътрешните се водят спорове най-вече по въпроса какъв е ефектът от въвеждането на еврото. Ясно е, че периодът на повишаване на цените стартира, когато беше обявено, че България ще стане част от еврозоната, и това съвпадение не е случайно.

Традиционното възражение срещу този аргумент е, че това би могло да се случи и без еврото поради въздействието на други фактори. Само че за потребителите (а и за бизнес-партньорите) все пак трябва да бъде посочено основание за промяната (преди новината за еврото всъщност темпът на инфлация беше в низходяща тенденция и това беше отразено и в инфлационните очаквания). В противен случай те все пак биха могли да проявят някакъв вид негативна реакция. Когато обаче им се каже, че всички ресурси поскъпват рязко, тогава повечето хора просто приемат ситуацията. Иначе, макар и краткотрайни, бойкотите, които бяха приложени през 2025 г., имаха ефект, въпреки че като цяло не промениха предпочитанията на потребителите.

Увеличенията на цените значително надвишават изменението на разходите.

Всъщност по този начин се прави опит за адресиране на част от проблема. Коригирането на някои елементи от веригата на доставки и осигуряването на по-голяма прозрачност при ценообразуването биха могли да повлияят на темпа на нарастване на цените, но по-скоро те би следвало да променят разпределението на добавената стойност. Тоест ефектът за доставчиците вероятно би бил по-значим спрямо този за потребителите. Това би могло да стимулира инвестициите на тези доставчици и да допринесе за повишаване на производствения им капацитет в средносрочен и дългосрочен период.

Друга цел, която трябва да преследва всяко правителство, е създаването на такава среда, която да е благоприятна за инвестиции, независимо дали местни или чуждестранни. Понастоящем това е един от най-сериозните проблеми пред българската икономика. Нормативната уредба далеч не е съвършена, но основният недостатък всъщност е начинът на прилагането є. Пазарът не е голям, а при някои дейности като търговията на дребно се получава концентрация. Получават се високи бариери за навлизане (когато става въпрос за национално равнище, като съществуващите оператори не само са изключително способни и най-големите от тях са натрупали опит в най-различни пазари, което им дава сериозно предимство).

Само че другата особеност е, че те получават и неявна подкрепа от местните регулаторни органи или от изпълнителната власт. При настоящата структура на пазара дори големи чуждестранни оператори не биха могли лесно да преборят вече установилите се тук вериги. Тоест възможностите за въздействие от страна на държавата не са особено големи и като цяло се свеждат до регулаторни промени.

От друга страна пазарният дял на най-големите вериги в България е около 60%, а освен това поддържат значително по-високи маржове, отколкото на по-развитите пазари дори при корекция спрямо риска, който поемат тук. Така че дори да настъпи промяна в разпределението на добавената стойност между тях и доставчиците им, това по никакъв начин не би застрашило бизнеса им тук. Те действително са източник на сериозни инвестиции, но всъщност след първоначалния период на развитие на мрежата им след това вече на практика това, което не правят, е да внасят свеж капитал, а реинвестират част от реализираната си печалба. Тоест за тях участието на местния пазар е с много високо съотношение между реализираната доходност и поетия риск.

Въвеждането на съвместно господстващо положение добавя още един инструмент за ограничаване на нелоялните практики. Двете понятия, които обаче предизвикаха най-голям интерес, бяха “справедлива” цена и прекомерно висока цена. Прекомерно високата цена е дефинирана като тази, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба.

“Прекомерността” на цените се определя на базата на един или повече от четирите представени критерия. Първият от тях е “разходи плюс”, при който продажната цена значително надвишава икономически обоснованите разходи плюс разумна норма на печалба; сравнителен критерий, измерващ цената спрямо нивата в други държави членки; исторически критерий, който следи за рязко увеличение без обективна причина; и критерий за икономическа стойност, при който цената е непропорционална спрямо реалната полезност на стоката.

Първият е най-интуитивен, но и най-дискусионен. “Разумната” печалба не е дефинирана, нито какво точно обхващат обоснованите разходи. Освен това тук имплицитно се приема, че цената на луксозните стоки е твърде висока. Само че така се отрича икономиката на изграждане на собствена марка (бранд). Критерият за икономическа стойност също има недостатъци, тъй като това е субективно понятие, което фактически е неизмеримо. Сравнението на цените е базирано на реално наблюдаеми цени в други държави. Тук обаче трябва да се направят корекции спрямо покупателната способност, структурата на пазарите и т. н. Този критерий би работил най-добре, когато се прилага към сходни пазари.

Историческият критерий е най-лесен за разбиране от широката публика. Когато цената на хляба или олиото се повиши бързо, без да е налице война или рязък скок в суровините, всеки потребител усеща, че нещо не е наред. Този критерий обаче също има слабости. Инфлацията е парично явление, което повишава всички цени постепенно. Ако историческият критерий не отчита базовата инфлация, той ще обяви за “прекомерни” цени, които просто следват общата тенденция. Той не може да улови структурни проблеми, при които цената е била завишена години наред, но просто не е скочила рязко. Той реагира на шокове, а не на хронични дисбаланси.

Поради това тези подходи трябва да бъдат използвани едновременно с уточнението, че не се отнасят за луксозните стоки. “Прекомерност” на цените може да бъде обявена тогава и само тогава, когато всички критерии едновременно покажат наличие на такава. Остава неясно обаче какво представлява “справедливата цена”, за която предстои да бъде определена методика. Вероятно идеята е повлияна от справедливата стойност в инвестициите, където също се използват няколко подхода и тя служи като инструмент за покупка или продажба на активи.

Много важни са забраните на определени търговски практики. Всъщност списъкът вероятно е продукт на разговори с български производители - доставчици на големите вериги, които понастоящем или в миналото са били изложени на подобна злоупотреба с договорна сила. Тези практики представляват всякакъв вид отстъпки и прехвърляне на риска към доставчиците.

Една от най-противоречивите мерки е доказването на липса на нелоялна търговска практика от страна на операторите. По този начин се нарушава презумпцията за невиновност. Освен това за пазарния процес е характерно, че операторите работят за реализиране на максимална печалба и поради това постоянно търсят начини да повишат продажните си цени. Ако започнат да се натрупват непродадени стоки (и на търговеца не е позволено да ги прехвърли автоматично на доставчиците си), тогава цените трябва да бъдат понижени. Но ако количествата се продават бързо и лесно, това е признак, че повишението се приема от потребителите. Тоест ако всички оператори едновременно повишат цените, това не означава, че са се уговорили.

Управляващите заявяват намерения да разширят пакета от мерки и това е първата им стъпка. По този начин те поставят началото на широка дискусия, която отдавна трябваше да се случи. Те обръщат внимание на един изключително важен проблем - какво е състоянието на българските производители и как са третирани те на местния пазар. През продължителен период от време българските правителства не оказваха достатъчна подкрепа (нямам предвид субсидии), а чрез нормативна уредба, която да покаже, че държавата оценява приноса на тези бизнеси за икономиката и бюджета.

Често оправдание на тези производители е, че не могат да си позволят да финансират инвестициите си за увеличаване на капацитета. Само че те пропускат факта, че в тяхната потребителска кошница са налице множество луксозни артикули, средствата за които вместо това биха могли да бъдат реинвестирани, което би им осигурило увеличаване на производството и по-добра договорна позиция. Тоест тук ролята на държавата би трябвало да е в посока подобряване на образованието с цел насърчаване на предприемачеството и подобряване на стратегическото управление.

Осигуряването на повече информация за потребителите би могло да ги направи по-внимателни при избора на търговец, от когото купуват. Тази задача изглежда най-трудна предвид маркетинговите умения на веригите и удобствата при пазаруване, които предлагат. Не е тайна, че всъщност цените на относително малък брой стоки са по-ниски, отколкото по-малките им конкуренти предлагат, но се разчита на много богат асортимент. В крайна сметка общите разходи за потребителската кошница при тях надвишават тези при конкурентите им, но клиентите им, много малка част от които правят цялостна съпоставка, остават с впечатлението, че всъщност тази сделка е по-изгодна за тях.