Спадът в промишлеността произтича от политиката на ЕС

Опитът на Гърция и други държави показа, че рано или късно сметката ще трябва да бъде платена

Двигателят за ръста на БВП е потреблението

За икономическия растеж се разчита на неустойчив модел

Вече са налични данните за брутния вътрешен продукт и за последното тримесечие на 2025 г. и това ми позволява да направя кратък обзор на макроикономическото развитие през годината. БВП по текущи цени достига 226.9 млрд. лв. (данните са за период преди въвеждането на еврото и заради това използвам българския лев за измерител). По този начин значително е надвишена дори последната официално обявена есенна прогноза на Министерството на финансите (220.8 млрд. лв.).

Реалният растеж достига 3.1% на годишна база, но се забавя спрямо предходната година (3.4%). България изпреварва Европейския съюз (1.5%) и еврозоната (1.4%) по реален икономически растеж, но се нарежда след 5 държави по този показател - Ирландия (12.3%), Малта (4.0%). Кипър (3.8%), Полша (3.6%) и Хърватия (3.2%) и съответно пред останалите 21 държави.

Настоящите новини за относително висок стопански растеж трябва да бъдат внимателно изследвани. Причината за това е неустойчивият според мен модел, на когото се разчита - двигателят е потреблението, което е задвижвано от бюджетни дефицити и задбалансови разходи, финансирани чрез държавни заеми от международните капиталови пазари, кредитна експанзия в страната (особено при жилищните кредити) и увеличаване на производството на услуги.

В резултат от тази политика част от бюджетните разходи се насочват към внос, чрез което подпомагат други икономики, но не българската, и същевременно създават зависимост от чуждестранно финансиране и увеличават задлъжнялостта. Влизането в еврозоната също допринася тази политика да е приложима понастоящем, но опитът на Гърция и други държави показа, че рано или късно сметката ще трябва да бъде платена. Пресният пример е Румъния, при която заради неучастието в еврозоната пазарите реагираха по-бързо на фискалната безотговорност, и понастоящем е изправена пред сериозни предизвикателства.

Производство и пазар на труда

Броят на заетите лица през 2025 г. достига почти 3.6 млн. според данните за националните сметки и това е най-високата стойност след 2010 г. Растежът на годишна база е 2.2%, а увеличението на броя заети е почти 77 хил., което се явява най-голямото повишение след 2008 г. Принос за това развитие има както броят на наетите лица, които се увеличават с 39.4 хил. (1.5%), така и от самонаетите, където нарастването е почти 37.5 хил. (4.4% на годишна база). Последният факт също е позитивен предвид нарасналото желание на активните хора да “работят за себе си” или да бъдат своеобразни предприемачи.

Същевременно брутната добавена стойност по текущи цени е 197.4 млрд. лв. и се увеличава в реално изражение с 2.6%. Това означава, че БДС по постоянни цени спрямо броя работници (приближение на производителността на труда) се повишава с 0.4% средно за икономиката в резултат от по-високите цени и заплати.

Продължава тенденцията за спад на заетите лица в селското и горското стопанство (до 478.8 хил.), като от 2000 г. насам само през 6 години този показател не се е понижавал. Обяснението може да се търси както в миграцията на населението към по-големите градове и чужбина, ниските доходи за работниците, условията на труд, използването на по-развити технологии и суровини, окрупняването на стопанствата и насочването към субсидирани производства и т. н. От гледна точка на сектора може да се помисли за улесняване на сключването на дневни договори чрез използването на издадени за тази цел ваучери, което би подпомогнало сезонната работа.

Добавената стойност в сектора се повишава с 1.4% в реално изражение и се забавя спрямо предходната година. Екстремните засушавания през пролетта и лятото ограничиха добивите от царевица и слънчоглед, предизвикаха стотици пожари и доведоха до загуби и пропуснати ползи, оценени на около 1 млрд. евро. Същевременно нямаше регистрирани нови огнища на болести по животните, но мерките за контрол на стари заболявания като африканската чума бяха продължени. По този начин показателят за производителност се повишава с 3.5% на годишна база. Тук трябва да се посочи също, че секторът е силно зависим от субсидиите, тоест резултатът е изкривен от държавните интервенции.

В промишлеността (добивна и преработваща) ситуацията никак не е оптимистична, след като за четвърта поредна година се регистрира спад на заетостта до 642.6 хил. Всъщност тук негативната тенденция започна още през 2019 г., след това беше отбелязан сериозен спад заради COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението му, а слабият растеж през следващата година представляваше по-скоро компенсация на свръхреакцията преди това. После се оказа обаче, че посоката е само надолу.

Основни фактори за това произтичат от политиката на Европейския съюз за силно ограничаване на емисиите въглероден диоксид CO2 чрез т. нар. Зелена сделка, която силно повиши производствените разходи в ЕС, изисква огромни инвестиции в недостатъчно развити технологии, отказ от използване на въглища и частичен от ядрена енергия, използване на електромобили, въвеждане на сложни стандарти за отчетност и т. н. Съчетанието на зависимостта (особено на Германия) от руски енергийни и други ресурси и отказа от тях заради наложените санкции на Русия заради войната с Украйна поставиха индустрията в ЕС в изключително тежко състояние - скъпа енергия, високи разходи за правене на бизнес, висока цена на труда, липса на суровини и скъпи технологии.

Същевременно през 2025 г. Съединените щати засилиха натиска чрез въвеждането на вносни мита и призиви към бизнеса да произвежда чрез собствени компании там, което допринесе за допълнителен отлив (вече стартирал преди това) на големи предприятия от ЕС. Конкуренцията от Китай, особено при електрическата мобилност, е другият фактор, който влошава ситуацията в ЕС. В резултат от това поръчките за българските фирми, които са част от веригата на доставки, се понижиха и това доведе до намаляване на производството и износа на стоки.

От местните фактори силно значение има обвързването на минималната основна работна заплата със средната брутна заплата за страната и вдигането на разходите за заплати в обществения сектор. По този начин разходите за най-нискоквалифицирания труд се повишиха, без това да е обусловено от по-висока производителност на труда. Така цели предприятия започнаха да изнасят производството си към други страни.

В резултат от тези въздействия брутната добавена стойност в промишлеността намалява с 3.4% в реално изражение. Тенденцията продължава вече трета поредна година, като отразява спада на индекса на промишленото производство въпреки повишението на заплатите. В резултат производителността се понижава с 1.9%. Това развитие поставя под риск и конкурентоспособността на сектора.

От друга страна добавената стойност в строителството нараства с 6.5% в реално изражение, а броят на заетите лица се увеличава с 5.5%, което е най-доброто постижение сред всички индустрии. Строителството заедно с хотелиерство и ресторантьорство са сред най-ярките примери, когато се дискутира темата за неформалната икономика. Най-честият проблем е именно работата без трудови договори и развитието през 2025 г. може да се разглежда именно в посока на изсветляване. Наличието на договори е свързано с плащането на данъци и осигурителни вноски, които представляват приходи в бюджета, и осигуряването на по-добри условия на труд и по-високи разходи за работодателите.

Най-голям принос за добавената стойност и за заетостта в икономиката имат услугите. По постоянни цени брутната добавена стойност се повишава с 3.9%, с колкото нараства и броят на заетите лица, което означава, че няма промяна в производителността на труда в сектора.

Секторът държавно управление, здравеопазване и образование реализира растеж на добавената стойност с 6.3%. Данните обаче се извличат чрез различна методология, тъй като няма пазарни продажби и се определят спрямо извършените разходи. Тоест колкото повече доходи преразпределя държавата, толкова по-голяма добавена стойност би се получила по този начин.

Търсене

Данните от страна на търсенето напълно подкрепят тезата, изложена по-горе. От 2023 г. насам неизменно най-голям принос за номиналния растеж на БВП има крайното потребление и - нещо повече - ролята му се засилва. От 73.2% през 2022 г. приносът през 2025 г. вече е 100.4%. Следователно през 2025 г. цялото нарастване на БВП се дължи на потреблението, а измененията на останалите компоненти се компенсират помежду си. Добрата новина е, че инвестициите в материални активи (бруто капиталообразуване) допринасят за около 1/3 от растежа на БВП. От нарастване със 7.4 млрд. лв. през 2025 г. 4.1 млрд. лв. представлява увеличаване на запасите (материали, незавършено производство, готова продукция и стоки).

Приносът на външния сектор е -34.1% като през годината се регистрира спад на износа и растеж на вноса в номинално изражение. Последното също произтича от вътрешната фискална и кредитна експанзия.
Според реализираните обеми растежът на крайното потребление е 7.6% на годишна база и това е най-високата стойност от 2007 г. насам. Индивидуалното потребление на домакинствата нараства със 7.8%, индивидуалното потребление на правителството (образование, здравеопазване, социални услуги) расте със 10.3%, а колективното потребление (отбрана, полиция, правосъдие и управление) нараства с 3.2%.

Част от обяснението за тези стойности може да се търси в определените дефлатори, които всъщност са измерители на промяната в цените в отделните агрегати (при даден номинален растеж, за когото всъщност се отнасят събраните данни, по-нисък дефлатор води до по-висок реален растеж). Например, заради увеличението на заплатите в обществения сектор дефлаторите на потреблението на правителството и на колективното потребление са най-големи - съответно 9% и 9.1%, докато този на потреблението на домакинствата е 4.9%.

Последното е съвместимо с данните за потребителските цени, но същевременно предизвиква съмнения дали и двата показателя не са подценени предвид пазарното развитие особено след положителната оценка в докладите за конвергенцията, когато стана ясно, че еврото ще бъде прието на 1 януари 2026 г.