Приспособяване на дивеча

Поведението на заека

Притиснат в угарта, заекът става равен със земята

Физическата и биологическата среда /обкръжаващите го растения и фауна/ влияе на животното директно или индиректно. Като се има предвид, че това околно многообразие е действало хиляди години, може да се каже, че дивечът е пряк продукт на средата, в която живее.

Всеки вид дивеч има редица свои характеристики. Заекът, който има толкова много неприятели и е толкова чувствителен на неблагоприятните климатични условия, осигурява своето съществуване и развитие в природата благодарение на това, че става полово зрял още през първата година и създава многобройно поколение, като ражда 3-4 пъти годишно.

Мечката е лишена от преки неприятели в просторните гори, където живее обикновено уединено. Ражда по две мечета през година, които са малки като плъхове, слепи и немощни.

Хищниците издържат на глад и това обуславя съществуването им. Макар че се храни и с трупове, вълкът не става преносител на опасни заразни болести върху крехките си приплоди, макар че оставя наполовина сдъвканото месо пред входа на бърлогата си.

Соколът лети из въздуха с голяма скорост и лови плячката си тогава. Но гнездото се и прави на недостъпни места върху солидна основа, защото приплодите му, които са малко на брой, се излюпват голи, слепи и крехки. В замяна на това яребиците  с многобройното си поколение и много неприятели правят гнездото си на добре прикрити места направо на земята. А пиленцата са готови да последват майка си веднага след като изсъхне пухът им, когато излязат от яйцето.

Притиснат в угарта, заекът става равен със земята, бекасът „изчезва”сред почвената покривка благодарение на кафявосивия цвят, с който е оперен гърбът му. Копитата на дивата коза са устроени като вендузи, благодарение на което краката й се „залепват” за скалите и я предпазват от плъзгане и падане в пропастите. Видрата използва опашката си за кормило, когато плува във водата и гребе с лапите на краката си, снабдени с плавателни ципи, които съединяват пръстите им.

Организмът на дивото животно е нагоден така, че да използва колкото се може по-добре всички съществуващи условия на средата. Дивечът има места за хранене и за нощуване, места за чифтосване, места за зимуване и за летуване, места където ражда и отглежда малките си. Способността на дивото същество да се придвижва бързо му дава възможност да сменя ситуацията през различните сезони според житейските условия.

За да могат да издържат суровите зими, всички видове дивеч събират хранителни резерви през есента. След това едни минават към зимен сън, други се събират на ята или стада, като се подпомагат при храненето и са защитават от враговете си. А има и такива диви животни, които мигрират, търсейки места с по-благоприятни климатични и хранителни условия.

В процеса на приспособяваните, независимо от вида, дивечът има три главни изисквания към средата, в която живее:  храна, закритие и спокойствие. Всяко едно от тези изисквания определя съществуването му, но не може да замести останалите.

Изгодно приятелство

Изгодно е приятелството на волските птици /подобни на нашите скорци/ с различните копитни животни. Крилатите кацат на гърба на бозайника и изследват всяко местенце, където може да се намери някоя ларва. Катерят се по краката му, висят на корема му с главата надолу. Оглеждат ушите и ноздрите. Кълват мухите и оводите даже и по очите на животните. Освен със санитарната си обработка, птиците са полезни за дивите копитни бозайници и като бдителни пазачи. Забележат ли отдалече хищник, те излизат със силен крясък и по този начин предупреждават за опасността.

Из пожълтелите хроники

Английски пътешественик, обикаляйки южните граници на Китай в края на миналия век, на река Кантон видял 80 рибарски лодки, стопаните на които ловели риба с помощта  на големи птици, наречени от пътешественика речни врани (всъщност, корморани). Рибарите охотно се съгласили да показат на туриста изкуството на своите помощници.

По заповед на най-старшия всеки от рибарите освободил от веригата чифт птици, които на двойки били приковани към края на лодките. Птиците закрякали гръмко, пронизително и крякането им, по мнетието на пътешественика, произхождало от болките, идващи от стягането на лентите около шиите им, които били поставяни, за да пречат на птиците да гълтат рибите. След няколко минути рибарите седнали в лодките. При всеки от тях имало по две птици, които по даден знак почвали да плуват срещу течението, гръмко крякайки.

После кормораните се гмуркали под водата, риболовците поставяли мрежите и заплували срещу птиците, които, пускайки се по дъното, хващали риби и ги носели на стопаните си. В някои части на Китай птиците били научени така, че донасяли всичката хваната риба и без споменатите нашийници. Те познавали гласа на притежателите си и се явявали, щом бъдат призовани. Ако птицата уловяла много тежка за нея риба, с крякане викала за помощ. След всеки риболов за награда птиците били богато нахранвани.