Труд
Автор:
Труд news
Случаят „Колтуклиева - НСО - Доцова“, анализиран от Chat GPT и „Труд news“
Правото на обществото да получава отговори и правото на охраняваните лица на сигурност са два еднакво легитимни принципа на демократичната държава. Нито журналистическата свобода предполага неограничен физически достъп до властта, нито задължението за охрана оправдава неограничена употреба на сила.
Това е отправната точка за оценката на инцидента между журналистката Соня Колтуклиева и служител на Националната служба за охрана, охраняващ председателя на Народното събрание Михаела Доцова.
Случаят предизвика политически обвинения и искания за оставки. Но обществената оценка би трябвало да започне не с тях, а с разграничението между установените факти, твърденията на участниците и обстоятелствата, които все още се разследват.
На 22 октомври журналистката от агенция ПИК Соня Колтуклиева търси коментар от председателя на парламента Михаела Доцова пред централата на “Прогресивна България”. След като председателят на парламента влиза в служебния автомобил, журналистката отваря задната врата и продължава да задава въпроси.
Служител на НСО се намесва физически, избутва Колтуклиева, която пада по гръб на тротоара. Автомобилът с Доцова напуска мястото.
Официално потвърдено: НСО назначава проверка на действията на охранителите. ВМА потвърждава, че журналистката е прегледана и първоначално освободена за домашно лечение. БТА съобщава, че служителят е изведен с белезници от Военно-окръжна прокуратура. За образувано досъдебно производство съобщава Колтуклиева.
Твърдение на журналистката: Тя заявява, че е избутана умишлено, със засилка, и че е получила фрактура на рамото. Физическото избутване и падането са видими, но намерението на охранителя не може да се установи само от видеозаписа. ВМА не е публикувала медицинска диагноза.
Неустановено: Имало ли е непосредствена заплаха за Доцова, можело ли е ситуацията да бъде овладяна с по-лека намеса и какви точно действия са предприели останалите охранители.
Тези разграничения са решаващи, защото видимото действие, неговата причина и неговата правна оценка не са едно и също.
Първият принцип: правото на обществото да получава отговори
След намесата на охранителя Мартин Варадинов Соня Колтуклиева пада на тротоара, докато служебният автомобил на НСО се отдалечава от мястото на инцидента.
Журналистът има право да задава неудобни въпроси, да настоява за отговор и да търси публичните личности извън организираните пресконференции.
Това право не зависи от политическите позиции на журналиста или от отношението на управляващите към медията, която представлява. Но то има граници.
Отварянето на автомобилна врата, зад която се намира охраняван държавен ръководител, представлява физическо навлизане в охраняваното пространство, а не просто продължаване на журналистически въпрос.
Това обстоятелство е установено и дава основание на НСО да реагира, за да защити охраняваното лице.
Същевременно от публично известните материали не се установява Колтуклиева да е извършила физическо нападение или да е представлявала непосредствена опасност за живота и здравето на Доцова.
Следователно има доказателство за неразрешено приближаване и отваряне на автомобила, но не и публично установено доказателство за нападение.
Двете обстоятелства не бива да се смесват.
Случаят поставя и по-широк въпрос към властта: защо достъпът до високопоставени политици толкова често се превръща в преследване пред автомобили и сгради?
Това обаче не освобождава журналистите от задължението да спазват правилата за сигурност.
Вторият принцип: правото на охраняваните лица на сигурност
Журналистката Соня Колтуклиева отваря вратата на автомобила, за да снима председателя на парламента Михаела Доцова.
НСО има законово задължение да защитава охраняваните държавни ръководители и да предотвратява потенциални заплахи. Охранителят не е длъжен да изчаква действително нападение, за да предприеме защитни действия. Но законът поставя ограничения.
Член 34 от Закона за НСО допуска употреба на физическа сила само при предвидените условия и когато тя е абсолютно необходима. Служителите са длъжни да предпазват живота и здравето на гражданите.
Следователно правото да бъде прекратен неразрешеният достъп до автомобила не доказва автоматично, че конкретният начин на физическа намеса е бил необходим и съразмерен.
Тук се намира централният правен въпрос.
Видеозаписите установяват избутването и падането. Те обаче не дават окончателен отговор дали охранителят е възприел непосредствена заплаха, какви разпореждания са били отправени и дали е съществувала по-безопасна възможност за намеса.
Това трябва да установят разследването и проверката на НСО.
Отделен въпрос е реакцията след падането. В публично разпространените кадри не се вижда незабавна помощ от охранителния екип. Но за окончателен извод е необходимо да се установи дали записите обхващат цялата последователност на действията.
Тежестта на нараняването също трябва да бъде доказана чрез медицинските документи и съдебномедицинска експертиза.
Нараняването не доказва само по себе си престъпление. Но правомощието за охрана не освобождава служителя от отговорност за несъразмерна сила, ако такава бъде установена.
Отговорността на Михаела Доцова: между сигурността и публичната отчетност
Председателят на Народното събрание е едновременно охранявано лице и представител на институция, която дължи отговори на обществото. Това определя и двойната є отговорност.
Установено е, че Доцова се намира в автомобила при отварянето на вратата и че автомобилът впоследствие напуска мястото.
Нейното обяснение е, че внезапното отваряне я е стреснало и че не е видяла какво се е случило след потеглянето.
Впоследствие Доцова посещава прокуратурата, изразява съжаление и заявява, че ще поиска пълна проверка.
Личната отговорност за действията на охранителя и политическата отговорност за реакцията на председателя на парламента са различни въпроси.
Първата изисква правна оценка. Втората подлежи и на обществена оценка, която трябва да се основава на установеното поведение, а не на предположения за намеренията на Доцова.
Какво следва да установи разследването?
Политическите искания за оставки не могат да заместят доказателствата.
Решаващи остават четири въпроса:
1. Съществувала ли е непосредствена заплаха, която е налагала физическа намеса?
2. Били ли са видът и силата на намесата абсолютно необходими?
3. Какви са действителните телесни увреждания и как са причинени?
4. Как са реагирали охранителният екип и председателят на парламента непосредствено след инцидента?
Задържането на служителя и образуването на досъдебно производство не означават доказана вина. Също така самото назначаване на вътрешна проверка не означава, че действията на НСО са били законосъобразни.
Отговорите трябва да произтекат от доказателствата, а не от политическите позиции на участниците.
Две права, еднакво задължителни
Случаят “Колтуклиева - НСО - Доцова” не може да бъде сведен нито до безусловно оправдаване на журналистката, нито до безусловно оправдаване на охраната.
Установени са две последователни действия: журналистката отваря вратата на автомобил с охранявано лице; служителят на НСО я избутва и тя пада.
Първото трябва да бъде оценено през правилата за сигурност. Второто - през законовите ограничения върху употребата на физическа сила.
Правната оценка и на двете действия остава открита до изясняването на обстоятелствата.
Свободата на журналиста не му дава право да пренебрегва охранителните правила. Правомощията на охранителя не му дават право да пренебрегва достойнството и физическата неприкосновеност на журналиста.
Нарушаването на едно правило не отменя задължението на държавата да спазва останалите. В това е и същественият обществен смисъл на случая.
Правото на обществото да получава отговори и правото на охраняваните лица на сигурност не са конкуриращи се привилегии. Те са две задължения на демократичната държава, които трябва да бъдат изпълнявани едновременно - и винаги в границите на закона.
Инцидентът със Соня Колтуклиева има съществен паралел със случая от 28 август 2026 г. в село Струмяни, когато Гергана Петрова, представяща се като журналистка и известна с гражданската си активност, се опитва да получи достъп до премиера Румен Радев.
Според НСО Петрова е направила опит да навлезе в охранявана зона и е отказала да се легитимира. Последва намеса на полицията и отвеждането є с белезници. Петрова оспорва основанията за действията срещу нея. След случая е разпоредена проверка, а ръководителят на областната полиция е отстранен.
Двата инцидента не са идентични. При Колтуклиева видеозаписите показват физическа намеса на служител на НСО, последвана от падане и съобщено нараняване. При Петрова задържането е извършено от полицията, а обстоятелствата около предходната намеса на НСО остават спорни.
Но сравнението поставя един и същ принципен въпрос: прилага ли държавната охрана еднакви стандарти за необходимост, съразмерност и отчетност, независимо кой политик охранява и кой гражданин настоява за достъп до него?
Журналистическият статут не предоставя неограничен достъп до охраняваните лица. Същевременно липсата на журналистическа карта не лишава гражданина от правото да задава въпроси на властта.
И в двата случая мерилото трябва да бъде не самоличността на участниците или политическата им принадлежност, а конкретното поведение, действителната опасност и законосъобразността на охранителната намеса.
