От Желязната завеса до глобализма: трансформацията и краят на „Свободна Европа“

От борец срещу мракобесен режим, „Свободна Европа“ изведнъж почервеня

Идеологическата ориентация на медията отдавна се е отдалечила от традиционния ѝ антикомунистически профил и се е вписала в доста по-широкия либерален европейски дневен ред, който често поставя на преден план редица маргинализирани прослойки

Още по време на първия си мандат, през 2019 г., американският президент Доналд Тръмп беше категоричен, че радиостанциите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“, финансирани от държавния бюджет на САЩ, не се справят.

През март 2025 г., в началото на втория си мандат, Тръмп подписа и указ, с който съкрати значително дейността на Американската агенция за глобални медии (USAGM), което доведе до прекратяването на отпускането на безвъзмездни средства за „Свободна Европа“. Стигна се и до съкращения, намаляване на програми и освобождаване на стотици служители на свободна практика.

Месеците след това преминаха в очакване от страна на медията да получи подкрепа от американския Конгрес, а след съдебно разпореждане получиха средствата за месец май миналата година. Европейският съюз пък обяви, че ще предостави 5,5 млн. евро „за безопасната защитна мрежа на независимата журналистика“.

В края на ноември унгарската секция на „Свободна Европа“ прекрати дейността си, след като цялото ù финансиране беше спряно. Причината - „нейната дейност в Унгария не съвпада с националните интереси на САЩ, подкопава външната политика на Тръмп“. В края на март предстои това да се случи с българската и румънската секции. Общото между трите споменати е, или може би е редно да кажем - бяха, неолибералните позиции, критичните публикации към по-консервативни политики и правителства, включително и постоянното атакуване на Тръмп.

Емблематична медия допреди 89-та, създадена след края на Втората световна война с цел до слушателите зад Желязната завеса да достига нецензурирана от просъветските режими информация, „Свободна Европа“ - от дълги години вече, не само, че не изпълняваше първоначалните си функции, а на практика осъществяваше това, срещу което би трябвало да се бори - дезинформираше. От борци срещу мракобесен режим, профилът на „Свободна Европа“ изведнъж почервеня. Сред най-изявените кадри на родната редакция бяха не кои да е, а именно изявени комунистически отрочета и внуци на активни борци против фашизма и капитализма, които изведнъж се превърнаха в агресивни апологети на неолиберализма. Даже имаше за автори и аспиранти по специалности като „История на комунистическото и работническото движение на националноосвободителните движения в Западна Европа след 1945 г.“ (да, за Евгений Дайнов иде реч).

И за капак, ежедневна експертиза лееха стотици НПО-та за либерални стратегии, които усвоявайки милионите на американския данъкоплатец, с преливащи от грантове гуши, плюеха срещу всеки повей, отклонил се от дневния ред, срещу всеки глас, който не се вписваше в наратива им.

Някогашните принципи, заложени при създаването на медията, отдавна бяха изцяло потъпкани - професионално и балансирано съдържание, години наред, целенасочено, „Свободна Европа“ ни натрапваше различни неолиберални идеолози, пръскащи своите словесни полюции ежедневно.

Медия, някога създадена като необходим инструмент на стратегическо влияние в условията на Студената война, от години обаче моделираща и манипулираща общественото мнение с идеологически едностранчиви позиции. Едно крайно нужно решение за ограничаване на бюджета на Американска агенция за глобални медии и последвалото спиране на грантовото финансиране за отделни редакции, сред които и българската, не може и не трябва да се разглежда като „саморазправа с медии“, какъвто израз беше използван у нас от неолиберални пропагандатори, които усетиха, че кранчето ще спре.

Освен че е напълно целесъобразно да има политическо преформатиране, финансирането - не само на „Свободна Европа“, трябва да се ръководи от ясно формулирани стратегически цели, а не да подпомага дискурси, които освен че постоянно атакуват управлението на страната-донор, на практика изцяло обслужват различни НПО-та, които пък от своя страна имат за цел да дестабилизират всяко правителство, което не им импонира идеолически.

Не бива да забравяме и че предоставянето на 5.5 млн. евро от Европейският съюз също затвърждава тезата, че идеологическата ориентация на медията отдавна се е отдалечила от традиционния ù антикомунистически профил и се е вписала в доста по-широкия либерален европейски дневен ред, който често поставя на преден план редица маргинализирани прослойки.

 „Свободна Европа“ отдавна е само проводник на неолиберална идеология. Вместо да бъде коректив на властта без оглед на идеологическата ù окраска, медията все по-отчетливо заставаше на страната на глобалисткия модел, не просто дистанцирайки се, а борейки се срещу консервативните обществени нагласи - както в Европа, така и в САЩ. Именно това доведе и до логичния отговор на въпроса трябва ли да бъде държавно финансиран идеологически проект със собствен дневен ред.