Новото правителство е изправено пред сложни предизвикателства

Реално разполагаемите средства към края на април са 1.3 млрд. евро

Бюджетният дефицит достига необичайно високи стойности

МФ е в условията на ограничена ликвидност

Новото правителство е изправено пред сложна комбинация от фискални и макроикономически предизвикателства, като най-належащото от тях безспорно е подготовката и приемането на държавния бюджет за 2026 г. В настоящата ситуация, когато различните заинтересовани страни се опитват да наложат собствения си дневен ред, фискалната политика трябва да бъде изолирана от популистки влияния и да се основава на обективните икономически реалности.

На 7 май се проведе важно изслушване на служебния министър на финансите Клисурски в Народното събрание, чиято основна цел беше да предостави детайлна картина за текущото състояние на публичните финанси. Анализът на проведената дискусия разкрива сериозен дефицит на институционална прозрачност. По време на парламентарния дебат министърът системно избягваше предоставянето на конкретни количествени отговори на ясно формулирани въпроси от страна на депутатите. Подобна комуникационна стратегия създава обосновани съмнения за прикриване на негативните тенденции във фискалната сфера.

Най-притеснителният аспект от това изслушване беше категоричният отказ да се оповести прогнозата за размера на бюджетния дефицит в края на 2026 г. при запазване на настоящата разходна и данъчна политика. Изработването на базов сценарий при непроменени политики е фундаментален инструмент за оценка на фискалната устойчивост. Подобни макроикономически оценки се извършват задължително от експертите в МФ, особено в периодите, предхождащи съставянето на нов държавен бюджет. Отказът да се представи тази ключова информация пред законодателния орган е белег не за липса на аналитичен капацитет, а по-скоро е опит за съзнателно омаловажаване на съществуващите структурни проблеми. Въпреки очевидната липса на прозрачност, по време на изслушването състоянието на публичните финанси беше определено от министъра като адекватно.

Постъпленията от ДДС през месец март са 826 млн. евро, отчитайки спад спрямо февруари.

Това твърдение влиза в остра концептуална и фактологична конфронтация с наличните емпирични данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма. Още към края на първото тримесечие бюджетният дефицит достига необичайно високи стойности (над 1.5 млрд. евро), а предварителните данни сочат, че през месец април отрицателното салдо продължава да се влошава, увеличавайки се допълнително с около 220 млн. евро. Тази динамика е изключително нетипична и притеснителна предвид факта, че в исторически план месец април се характеризира с висока концентрация на данъчни постъпления и традиционно генерира съществени бюджетни излишъци.

Функционирането на държавата в условията на удължителен закон за бюджета налага специфични ограничения.

Съгласно нормативната рамка, приоритетно се обслужват социалните трансфери и възнагражденията в публичния сектор, докато съвкупният размер на разходите е лимитиран до отчетените нива през съответните месеци на предходната година. Въпреки че министърът потвърди увеличенията на разходите, произтичащи от приети законови промени, липсват индикации за приложени компенсаторни механизми. С изключение на инициираните проверки на възложените обществени поръчки не беше представена информация за системни опити да се ограничат останалите разходи, за да се спазят изискванията на Закона за публичните финанси.

Данните за изпълнението към края на март недвусмислено показват, че общите разходи нарастват спрямо предходните месеци, което потвърждава липсата на ефективна фискална консолидация. Допълнителен повод за тревога предоставя анализът на приходната част, особено по отношение на косвените данъци. Постъпленията от данък върху добавената стойност през месец март възлизат на 826 милиона евро, отчитайки спад спрямо генерираните 862 милиона евро през февруари. Това намаление е налице въпреки факта, че потребителските цени през март вече бяха по-високи, докато броят на календарните дни е с 3 повече, което би следвало да допринесе за по-големи данъчни приходи. Подобно разминаване между очаквания и реални постъпления повдига сериозни въпроси относно административния капацитет за събиране на приходите или евентуално сигнализира за по-слаба макроикономическа динамика.

В основата на наблюдаваното фискално влошаване лежи дълбок структурен проблем, който надхвърля краткосрочните колебания в събираемостта. Този дисбаланс е породен от трайното нарастване на разходите за персонал и социалните плащания за пенсии, социално подпомагане и здравеопазване спрямо възможностите на бюджета да генерира приходи при настоящата данъчна система.

Действащото законодателство предвижда допълнително повишение на пенсиите с около 8.6% от първи юли. Успоредно с това удължителният закон в периода на действието си гарантира 5% нарастване на заплатите в бюджетната сфера. Съществува и вероятност част от възнагражденията да бъдат ревизирани допълнително във възходяща посока при приемането на редовния бюджет за 2026 г. В икономическата теория този феномен на структурна негъвкавост създава постоянна тежест върху фиска, която трудно подлежи на корекция. Този структурен дефицит ограничава възможностите за макроикономическо стабилизиране и редуцира до критични нива фискалните буфери на държавата.

Ликвидната позиция на държавния бюджет е подложена на натиск, който изисква внимателен анализ на структурата на фискалния резерв. Ключов фактор в тази динамика е необходимостта от осигуряване на ликвидност за проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Според заложените параметри, инвестициите трябва да бъдат реализирани предварително от националния бюджет, преди средствата да бъдат възстановени до края на 2026 г. Дори при допускане за неутрален ефект към бюджетното салдо, за да бъдат извършени плащанията, са необходими ликвидни средства.

По време на изслушването беше отчетено, че фискалният резерв възлиза на 6.8 млрд. евро към края на месец април. Задълбоченият прочит на тези данни обаче разкрива съвсем различна реалност относно свободния разполагаем ресурс. Около 1.5 милиарда евро от тази сума са класифицирани като очаквани вземания по европейски проекти, за които не е ясно кога точно ще бъдат получени и фактически не са налични.

Допълнителни 2.25 милиарда евро представляват средствата в Сребърния фонд. В резерва са включени и 1.8 милиарда евро под формата на депозити на Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. След приспадането на тези неликвидни или целево блокирани компоненти, реално разполагаемите средства на МФ към края на април са възлизали на 1.3 млрд. евро. Ситуацията се изостря в началото на месец май, когато са изплатени пенсии в размер на около 800 млн. евро. Тази трансакция води до достигане на разполагаема ликвидност от едва 500 млн. евро в работната седмица до 8 май.

Този драстичен спад се реализира въпреки вече получените почти 900 млн. евро през годината от емисии на вътрешен държавен дълг. Натискът се засилва от програмата по Плана за възстановяване и устойчивост. До момента през 2026 г. са похарчени около 500 млн. евро спрямо планираните общо 4 млрд. евро. Следователно, остава да бъдат осигурени още около 3.5 милиарда евро, които трябва да са налични във фискалния резерв, за да бъдат използвани. Освен това за покриване на дефицита ще са необходими допълнителни средства.

В условията на ограничена ликвидност параметрите на дълговата политика, заложени в удължителния закон, се превръщат в сериозно препятствие. Законът стриктно ограничава поемането на нов държавен дълг. Според думите на Клисурски, в момента не може да се поема нов дълг, с изключение на 1.4 милиарда евро, предназначени за рефинансиране на съществуващ и изтичащ през 2026 г. дълг. Тъй като вече са реализирани емисии на стойност 900 млн. евро, свободният капацитет до достигане на законовия таван фактически е около 500 млн. евро.

Поради това думите на новите управляващи, че е необходим по-голям лимит преди приемането на бюджет 2026 г., са напълно оправдани. МФ е поставено в условията на ограничена ликвидност. Въпреки че предстоящите постъпления от ДДС в средата на месец май ще подобрят касовата позиция, те няма да решат фундаменталния проблем на разминаването между бързо нарастващите разходи и ограничените възможности за генериране на приходи.

Най-важната задача на новото правителство е да инициира бюджетна консолидация. Това не е тривиална задача и в краткосрочен период възможностите за реакция са силно ограничени. Механичното съкращаване на разходи не е оптимално решение.

Най-лесният начин за оптимизация е свързан с премахването на трайно незаетите щатни бройки в обществения сектор. За да бъде тази мярка ефективна обаче, първо е необходимо да се установи каква е причината за това състояние чрез пълен функционален анализ. Необходимо е да се диференцира дали става въпрос за ненужен щат, или вакантните позиции са резултат от твърде ниско възнаграждение, поради което няма интерес, а всъщност не се извършва услуга, която е необходима за обществото. Такъв анализ ще изисква време и именно поради тази причина стартирането на процедурите трябваше да се случи по-рано, за да може да съвпадне с встъпването в длъжност на новото правителство.

Повишаването на ефективността на публичните разходи е немислимо и без налагането на строг контрол върху процедурите по възлагане на обществени поръчки, информацията за които вече е по-достъпна благодарение на действията на служебното правителство. Системното разходване на публичен ресурс чрез договори, които не защитават обществения интерес, представлява лоша практика. Контролът обаче трябва да обхване и целесъобразността на извършваните бюджетни разходи, от които няма ползи за обществото. Налице са множество индикации за неефективност в социалните системи. Класически пример са инвалидните пенсии и средствата за лични асистенти, отпуснати на хора, които всъщност нямат увреждания, но са получили неправомерно решение от ТЕЛК.

Това фактическо източване на бюджета трябва да бъде преустановено. Тези примери не изчерпват целия спектър от възможности за повишаване на ефективността на разходите, но представляват важна стъпка за постигане на дългосрочна фискална стабилност.