79-тият кинофестивал събра световни звезди
Биографичен филм за националния герой Жан Мулен
Не е забравен и президентът Генерал Де Гол
През последните години филмовите наблюдатели на големите световни кинофестивали (Берлин, Кан, Венеция, Сан Себастиан и други) отбелязват едно явление, условно наречено “национализация на селектираните програми”. Става дума за охотно включване в основните фестивални програми на национални филми, произведени в страната - домакин или в копродукции с филмови екипи от други страни. Франция е особено активна в това отношение, като в двете конкурсни програми в Кан “Златна палма” и “Особен поглед” често се срещат такива филми, а вече и в третата конкурсна програма “Иновативни филми”. При това под “шапката” на фестивала сериозни селекции правят още Синдикатът на френските кинокритици (програмата “Седмица на критиката”) и режисьорската Гилдия (“Петнайсетдневка на режисьорите”).
Това е положителна тенденция, а Франция освен това подава партньорска ръка на много европейски копродукции, което се поощрява от някои международни програми като MEDIA и Eurimages, а освен това участват и национални програми от други страни. Франция конкретно не отказва подкрепа и на филмови продукции на страни от бившите колониални територии в Индокитай и Северна Африка. И много често тъкмо от подобни копродукции идват големите положителни изненади. През последните години са много, но безспорно първа пътека проправи “Хроника на жарките години” (1975) на алжирският режисьор Мохамед Лакдар-Хамина с първа и единствена “Златна палма” за родината си! Впрочем, тази година и България е сред потенциалните претенденти за “Златна палма” с филма “Мечтаното приключение” - четиристранна европейска копродукция (Германия, Франция, България, Австрия) на немската режисьорка Валеска Гризебах.
Но и без нас в тазгодишната селекция се открояват два копродуцентски филма с френски патриотичен заряд - и двата биографични разкази за бележити фигури, посветили живота си на френската национална идея!
“Мулен” на унгарския режисьор Ласло Немеш представя на екрана една от най-ярките личности на френската национална съпротива срещу немската фашистка окупация през Втората световна война - легендарният безстрашен патриот Жан Мулен (1899-1943), който работи в нелегалност за концентрирането на разпръснатите групи национални бойци.

Мулен” на унгарския режисьор Ласло Немеш
Той е първи Президент на Националния съвет на Съпротивата, с решаващо значение за успеха на националната идея. Талантливият унгарски режисьор зарежда филма със силна драматургическа енергия, като срещу Мулен поставя фигурата на зловещия немски офицер от Гестапо Клаус Барби, известен с прозвището “Касапинът от Лион”! Сюжетът е построен върху последните 10 дни от живота на Мулен в лапите на зловещия нацист Барби. Изключителната драматична сила е постигната от двамата актьори Жил Льолуш и Ларс Ейдингер, под умелата режисура на Ласло Немеш. Той не е непознат в Кан.

Екипът на “Мулен” в Кан.
Още с дебюта си “Синът на Саул” (2015) той заяви таланта си като умел драматичен разказвач с един от най-силните филми за холокоста. И заслужено получи Голямата награда в Кан, а после и “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Сега с новия си четвърти игрален филм отново е с потенциална номинация за “Златна палма”. В интeрвю за авторитетното списание Variety режисьорът казва: “Филмът е разказ за свободата срещу тиранията. За да постигнем очакван интерес от публиката във филма има и елементи на шпионска игра, и сюжетна авантюра, но и епична сила. Защото във френската съпротива има и характеристика на гражданска война в контекста на огромната Втора световна война. Този сблъсък на демократичното общество с тоталитарната тирания е наистина епична конфронтация, валидна и в съвременността.”
Впрочем, Жан Мулен е от ярките фигури на френската съпротива, одобряван и подкрепян от лидера на Свободния френски национален съвет (правителство в изгнание в Лондон) начело с генерал Де Гол.
И ето, че сега в Кан, макар и извън основния конкурс, зрителите могат да видят нов френски игрален филм под заглавие “Битката Де Гол” - биографичен разказ за този легендарен военен стратег, а след Втората световна война и изявен проницателен политик, 18-и президент на Френската република в продължение на 10 години (1959-1969). Филмът проследява, без ненужни биографични подробности, израстването на предания патриот като офицер през периода 1940-1945 година, а след това изграждането му като политик с изключителен национален авторитет, но и като европейски лидер при възстановяването на стария континент в новите следвоенни условия. Режисьор на филма е Антонин Бодри, също и съсценарист с Беренис Вила.
Изключително сложната роля на Генерал Де Гол, след дълъг, много взискателен и труден кастинг е поверена на актьора Симон Абкарян, който има безспорна лицева прилика с младия Де Гол и неминуемо със забележителния му голям нос! Арменският произход на актьора вероятно подпомага този избор. Впрочем, известна е репликата на генерал Де Гол, който в по-късни години като утвърден Президент на Френската република, политик с огромен авторитет, но и като човек с безспорно чувство за хумор казва: “С моя голям нос поне две поколения карикатуристи изкарват хляба за семействата си!”
Осъществяването на тази сложна продукция е наложила копродуцентстко участие на екипи от Белгия и САЩ. Екранните диалози са на френски и английски език, според реалните персонажи и места на конкретни събития. А филмовите локации, където са осъществени голяма част от епизодите са в Мароко (известна филмопроизводствена територия). Филмът е осъществен с бюджет 38 милиона евро.
Дори само от тези два филма е очевидно, че френските кинематографисти не забравят своята национална история, а фестивалът в Кан е достатъчно отзивчив за осигуряването на авторитетен международен екран!