Най-сладкият европейски град

В Радовлица има голям музей на пчеларството

Поезията на земеделието в Словения

Единствената страна в ЕС, която е защитила законово своя автохтонен вид 

Следващи в класацията по апитуризъм са Австрия, Италия, Хърватия, Полша, Унгария

Словения е страната с най-много пчелари на глава от населението в света. Там наричат пчеларството “поезията на земеделието”. Защо в тази страна призванието е издигнато на пиедестал? То не е просто отглеждане на пчели за мед, а много повече. То е начин на живот.

Словения е единствената страна в ЕС, която е защитила законово своя автохтонен вид - Карниолската пчела /Apis mellifera Carnica/. Отглеждането на други подвидове е забранено, за да се запази генетичната чистота. В приблизително 200 000 пчелни колонии и чрез контролирано развъждане на пчелни майки пчеларите отговорно гарантират запазването на ценните им характеристики: кротост, добив и отлична ориентация.

Словенският опит показва как пчеларството може да бъде вплетено в националния туристически модел - с ясни стандарти, координация и институционална подкрепа. Нещо повече - то е вписано в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството /ЮНЕСКО/ през 2022 г.

Словения е първата страна в Европа, която има официална национална сертификационна система за доставчици на апитуризъм и апитерапия. Тази система се счита за модел и през 2025 г. Европейската пчеларска асоциация (EBA) и международния пчеларски конгрес Apimondia подкрепиха разпространението на словенския модел в други страни.

За кратко отправяме поглед наоколо: Следващи в класацията по апитуризъм са Австрия, Италия, Хърватия, Полша, Унгария, а изненадващо присъствие на медената карта бележи Румъния и особено областта Трансилвания. Богатата медоносна база, традициите в пчеларството от векове и опазването на местни породи пчели са отлични предпоставки за добрия апитуризъм в северната ни съседка. А ярък пример за широтата на пчеларския хоризонт е трансграничният проект “Пътят на меда в Банат” (Banat Honey Route).

С постоянен темп Словения развива специализиран туризъм, включващ посещения на пчелини, дегустации на мед и апитерапия (вдишване на въздух от кошери или престой в “пчелни къщи”). Най-разпространеният тип кошер “A? - Алберти-Жнидершич” е проектиран да бъде вграждан в специални пчелни къщи, което позволява работа с пчелите от вътрешността на сградата, и едновременно осигурява защита от атмосферните условия.

Словенската държава предоставя значителни средства чрез националния бюджет и фондовете на ЕС за борба с болестите, подкрепа за майкопроизводители, техническа помощ и компенсации за пчеларите. Държавата финансира създаването на пчеларски кръжоци в училища, за да насърчи младите поколения. “Традиционна словенска закуска” е ежегодна държавна кампания, при която в детските градини и училищата се сервира местен мед, за да се възпитават навици за консумация на качествена храна.

А “Златната пчела” (Golden Bee Award) е държавна награда за иновации и изключителни постижения в защитата на пчелите на световно ниво. В сътрудничество с общините държавата подкрепя проекти за засаждане на медоносна растителност (целта е 2 милиона дръвчета до 2030 г.), за да се осигури хранителна база в условията на климатични промени

Антон Янша (1734-1773) се счита за пионер на модерното пчеларство. Той е първият учител по призванието в двора на императрица Мария Терезия и въвежда революционни за времето си методи, като например превозването на кошери до по-отдалечени места за разнообразна паша. Известен е и с това, че променя размера и формата на кошерите, така че да могат да се подреждат един върху друг като блокове. Той поставя начало и на традицията да се украсява предната част на кошерите с цветни рисунки.

Географската карта на страната е изпъстрена с медени маршрути, спирки, къщичи, музеи - сякаш те са естествени природни феномени, обуславящи пълноценен словенски живот:

В Радовлица, известен като “най-сладкият град”, се намира най-богатият в страната Музей на пчеларството, който съхранява огромна колекция от рисувани челни дъски. Град Жировница е считан за люлката на словенското пчеларство - атракция е пчелинът на Антон Янша в Брезница. Любляна предлага “Меден път”, включващ градски пчелини и специализирани дегустации в сърцето на столицата. Много балнеоложки центрове предлагат медени масажи, сауни и детоксикиращи процедури. Туристите нощуват в глемпинг къщички с форма на медена пита, където се упражняват в различни работилнички - изрисуване на челна дъска за кошер, изработване на кулинарни изделия от медено тесто (“lectarstvo”).

“Bee-friendly” настаняването има своя система за сертификация: Качеството на апи-услугите се обозначава със символа на пчела (от 1 до 3 пчели), подобно на звездите при хотелите. Най-подходящо време да се напвари такава “сладка обиколка” е в сезонът от април до октомври, като 20 май (Световният ден на пчелите) е време за големи празненства из цялата страна.

В България все още нямаме поводи за големи празненства в сектора. По скоро се е обострил онзи въпрос, който ни заставя да пробваме, да действаме, да падаме и ставаме, да се обединяваме, но не и да спираме в застой: А ние можем ли?

Можем ли:

* да имаме национален стандарт за апитуризъм и образователна форма на обучение по апитерапия?
* да въведем образователна специалност “Народен лечител” с профил “лечение с пчелни продукти”?
* да приложим реална регулация на вноса на чужд мед и защита на българските продукти, които безопасно да използваме в апитерапевтична дейност? 
* да начертаем собствени медени маршрути и спирки, където поезията на уникалния роден мед говори много повече от досегашните обещания на високите трибуни.

Словенският пример ни вдъхновява да сътворим красива поезия и в нашето българско земеделие.