Труд
Автор:
Костадин Филипов
Президентът Илияна Йотова вдъхна кураж на българските евродепутати да не се плашат от Томас Вайц
Като гледам и слушам, политическият елит в съседна Република Северна Македония и една автентична закана не може да измисли, без да ползва реториката на една вече несъществуваща държава. Колко пъти съм се дразнел, че в публичните си прояви - вербални или писмени, местните политици край Вардар, за да придадат по-голяма достоверност на своите думи, ги подкрепят с някой лаф на сръбски.
„Както казват сърбите“, или хърватите, или черногорците... и така нататък. Но най-вече сърбите. Въпрос на културен хоризонт, а и на югоносталгични зависимости, колкото и да не искат да си го признаят.
Така и сега. Премиерът Християн Мицкоски се закани, че е готов да чака с десетилетия, ако трябва, но да не включва българите като държавотворен народ в конституцията на страната. Отдавна негова реплика не беше предизвиквала толкова вълнения сред гласоподавателите, вече свикващи с празните приказки, които техният премиер непрекъснато им сервира. Но заканата да стоят още много дълги години извън европейското семейство, при това начело на изпълнителната власт да продължава да бъде въпросният Мицкоски, им се стори прекалено нахална и обидна. Дори президентът Гордана Силяновска-Давкова при една своя публична проява се опита да релативизира значението на това „обещание“ на премиера, от което той пък взе, че се разсърди и почна да дава назад - нямал предвид себе си, а просто искал да прати послание, че това, което той прави сега по отношение на европейската интеграция на страната и отказа му да изпълни основното условие да включи българите в конституцията, щяло да бъде предавано от поколение управляващи на следващото като „аманет“, както казват край Вардар, значи като завещание. Дори той да не е начело на властта и да държи всички управленски лостове, с които би могъл веднага да реши въпроса.
Но пък това не изключва вероятността политическата сила, на която той е начело - ВМРО-ДПМНЕ, така да се впише в обществото и в партийната и електорална схема, че оттук нататък десетилетия да не губи първата позиция и да има възможност да съставя всеки пореден кабинет. Един след друг, премиерите на които да си предават „завещанието“ на Мицкоски като най-ценна препоръка какво да се прави и как да се управлява държавата.
Дотук добре. Но паметливи колеги веднага намериха начин да сравнят това изказване с едно друго от 1992 г., една от последните на СФРЮ. Тогава последният председател на Председателството на Югославия, което, както знаете, бе колективното ротационно ръководство на държавата след смъртта на Йосип Броз Тито, черногорецът Бранко Костич се закани по следния начин да се бори за оцеляването на федерацията: „Ще ядем корени, ако трябва, за да издържим“. Икономическата ситуация в страната се влошаваше драматично и бързо, хората се притесняваха за непосредственото си оцеляване и Костич им предложи въпросното меню. Същите колеги допълниха, че лично на него не му се е налагало да „яде корени“, но пък на хоризонта вече се чуваха първите тътени от началото на войната, предизвикала кървавия разпад на Титова Югославия. Историята я знаем, пострадалите са известни, страданията им - също.
В своята закана от 29 март за десетилетното чакане без българите да бъдат вписани в конституцията „докато аз съм премиер“ Християн Мицкоски не спомена въпросните корени, които ще трябва да се ядат. Но така или иначе бе намерено сходство в ситуацията от преди тридесет и четири години във вече несъществуващата държава и сегашната в Северна Македония и затова някак си естествено въпросната реторика на Бранко Костич бе приписана и на Мицкоски. Простичка, но ефектна формула, от категорията на тези, които веднъж произнесени, трудно се забравят. Като прякорите, които носим още от детството си и с които отиваме в по-добрия свят. Много удобна и напълно леплива, така че хич не съм сигурен доколкото Мицкоски ще може да се дистанцира от нея. И обидна за гражданите в страната поради мрачната безперспективност, която се крие в нея. Което пък даде повод за размисъл за едно елементарно сравнение с демагогията на някогашните югоръководители, присъща и в политическото поведение на сегашния премиер на нашата югозападна съседка. Нали ви казах - тесен политически и културен хоризонт и югоносталгични манпталитетни зависимости, от които трудно ще се отърват.
Но това си е проблем за Мицкоски, нашите са други. Президентът Илияна Йотова прие и разговаря с български евродепутати, за да им вдъхне кураж да не се притесняват и да продължат да бранят българската позиция в Европейския парламент. Там предстои да бъде внесен редовният доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към членството в ЕС и както става ясно, докладчикът Томас Вайс май не си е взел урок от предишното обсъждане на неговия рапорт и българската реакция по него. Бяха направени поправки, но така или иначе продължава във въздуха да витае предположението, че в своята работа като докладчик Вайс предпочита да се съобразява преди всичко с внушенията, които му правят властите в държавата кандидат, отколкото с мненията на неговите колеги в Европарламента, представляващи там България като страна членка на ЕС. В Скопие нарекоха срещата „паническа“, най-вече заради мнението на външния министър на Германия, че правото на вето на всяка страна членка отивало вече в миналото. Знае ли човек?
За идеята на Йотова съм напълно наясно. Когато тя зае поста на държавен глава написах текст, в който с цялата си симпатия, която можех в онзи момент да извадя от себе си, дадох непоискан съвет на Гордана Силяновска-Давкова да не закача Йотова на тема ЕС, европарламент или еврочленство, защото я чака неминуем провал. И без това, както виждам, все повече тя започва да прилича на един от своите предшественици, също професор в Скопския университет. Става дума за Георге Иванов, протеже на тогавашния премиер Никола Груевски и негова марионетка, известен с пълната си управленска безпомощност и безполезна послушност, така че някак си справедливо изглеждаше и прякорът, който му лепнаха - Фикуса.
Доколкото успях да видя на снимките от срещата на Йотова, не всички европарламентаристи са там. Да се надяваме, че тази непълнота няма да попречи на общата им позиция срещу опитите на Скопие да превърне Европейския парламент в конвент срещу политиката на София към Северна Македония и в нотариална кантора за заверка на македонската идентичност такава, каквато Мицкоски я вижда - вековна и съвременна. Хубаво е евродепутатите да имат устойчив консенсус по темата, макар че именно подобна проява на пълно партийно и институционално единство от преди няколко години предизвика такава реакция в Скопие, че още ù търпим последствията. Спомняте ли си откриването на новия дом на Културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля? Кой ли от българска страна не беше там? И Йотова като вицепрезидент тогава сподели радостта на българите от новия им дом, и представители на всички партии и институции - също. Ако не се лъжа, и тогавашният премиер Кирил Петков се мерна. То си беше демонстрация на единна позиция, на пълен консенсус за това как трябва да изглеждат правата на българите оттатък. И какво? Онези просто се уплашиха. И се задействаха. Създаде се извънредно законодателство с обратно действие, насрочиха се съдебни процеси срещу активистите на клуба и най-вече срещу председателя му, стимулирана бе медийна нагласа да се толерират всякакви опити за вандалщина срещу помещенията и какво ли не още. Всичко трябваше да изглежда законно, за да бъдат ограничени възможностите на българската държава за реакция в подкрепа и защита на българската общност. Клубът бе заличен от регистъра, Любчо Георгиевски бе изправен пред съда и някакви местни келемета трупаха обществен „престиж“ като подпалвачи или разрушители на офиса.
А на онези от нашите пратеници в Брюксел и Страсбург, които след срещата се опитаха да минимизират опасността от тезите, които Скопие чрез докладите на австриеца Вайс вкарва там, да си припомнят точно това - какво се случи с клубовете на българската общност край Вардар и членовете им. Ако не знаят, а би трябвало, да дойдат, ще им разкажа подробно. Но и ще им препоръчам поне веднъж в живота си да оставят настрана партийните си принадлежности и зависимости и да мислят с главите си.
Че както виждате, Мицкоски се готви задълго и завинаги корени да яде, но да не пуска българската общност там, където им е мястото - в конституцията. Ама, казвам си, поне тази закана да бе автентична и да не миришеше на югославизъм.
