Малко екзотика: Дивната природа на Алдабра

Дом на някои от най-редките видове 

Атолът заема площ от 155 квадратни километра 

Алдабра е огромен коралов атол в Индийския океан, получил известност благодарение на дивната си природа и голямата популация на гигантски костенурки. Тук обитава една от най-редките пеещи птици - алдабърският дрозд.

Атолът заема площ от 155 квадратни километра и се състои главно от издигащи се над водата корали, покрити с непроходими ниски гори. Острите нащърбени камъни по бреговете и бурните приливни течения в каналите между основните острови на атола са го направили труднодостъпен. И затова той не е разделил печалната съдба на своите съседи. И все пак контактите с цивилизацията не са минали без следи и за него. Първите ловци унищожили голяма част от морските костенурки и поизсекли мангровата растителност. Срещащите се само по тези места гигантски сухопътни костенурки също били изтребени до такава степен, че даже още навремето Чарлз Дарвин проявил сериозно безпокойство за по-нататъшната им съдба.

След човека на атола неизбежно се появили крайно вредните за местните видове животни плъхове, котки, свине и кози. Но през 1982 г. ООН обявили тази уникална естествена лаборатория за природен резерват със световно значение.

Мерките за охрана на природните богатства, взети по отношение на Алдабра, с особена нагледност са осветили бедственото положение на другите острови в този район. Добиването на гуано /естествен тор главно от изпражненията на морски птици, използван за получаване на фосфор/ на остров Асампшен, например, довело до унищожаването на голяма част от неговата растителност. Ликвидирането на горите, добиването на гуано нарушило отдавна устроилото се тук екологическо равновесие. Поради това в значителна степен загубил възможността си за действие механизмът за съвместната еволюция на животните и растенията в естествени условия. А това е извънредно важно за решаване на природозащитните проблеми в целия свят.
На Ил Малабар, един от островите на атола, се намира единствената популация на алдабърския дрозд. Последните сметки показват, че от птиците са останали незначителен брой.

За възстановяване на популацията на зелените морски костенурки на Алдабра е установено щателно наблюдение. Този вид, намиращ се на границата на пълното измиране, сега доста добре се възстановява. Най-голямата популация на гигантски сухопътни костенурки също се намира на Алдабра и над десет пъти превъзхожда числото на тези животни, които обитават и Галапагоските острови.

И високо, и безопасно

Канадската гъска е едра птица, населяваща предимно северните крайбрежия на Аляска и Канада. Обикновено гнездата си строи в тундрата. Но едно птиче семейство решило, че да се прави дом на земята е непрактично: може да довтаса северна лисица и тогава... Какво ще стане тогава е страшно да се помисли. А ако се построи гнездото на дърво? Но как? Би могло да се използва “квартирата” на някой едър хищник. Гъските така и направили - заселили се в гнездото на орел - рибар. Главното е, че обзорът е прекрасен.

Птицата - шивач

Птицата - шивач, която живее в Индия, изработва гнездото си от растителен пух и го поставя между листата. Избира си два висящи един до друг листа и ги продупчва по краищата с острата си като шило човка. След това прекарва растителното влакно през дупката на единия, после на другия лист и стяга краищата им. След първия “бод” следва втори, трети и така до тогава, докато листата не бъдат съшити от върховете до основата на дръжките. Отворът на гнездото се намира в горния му край между дръжките на листата. Така гнездото не пропуска вятър и не се забелязва сред листата на дървото.