Левски, това е България! А ще стане ли Европа?

Българският трикольор има три цвята, но синият би могъл да е четвъртият. Най-популярният спортен бранд у нас най-сетне се завърна на върха в родния спорт с триумф във футболната Първа лига. Гарниран с титла в Супер Волей, която обаче е трета поредна и не е изненада с оглед на случилото се в последните години.
„Левски шампион!“ е добър рефрен за агитката, но и доста по-изгоден изход на „вътрешновидовата“ битка в българския спорт, отколкото титлите на Лудогорец в последните... много години. Факт е, че „орлите“ от Разград са най-компетентно ръководения спортен бранд у нас през новия век, но това не ги превърна в най-обичания, а в най-мразения. През всичките тези години агитките на българския футбол, тези своеобразни организации, наподобяващи религиозни секти, чакаха да дойде краят на „зеленото робство“.
На Левски се падна да му сложи край, въпреки че през години сякаш ЦСКА беше по-близо в много случаи. „Сините“ са шампиони в наглед убедителен сезон – с огромен точков аванс и доста мачове преди края на сезона. Въпреки че дори в началото на кампанията никой на „Герена“ не си мечтаеше чак за такова нещо. Отборът просто тръгна добре и се озова на върха на класирането... и така до сега. Хулио Веласкес най-сетне се научи да печели дербита, след като миналия сезон едва се измъкваше с равен с по два гола в добавеното време. Поне едно – 3:1 над големия съперник беше ключът към триумфа, след като „сините“ посрещнаха решаващите плейофи по новия формат на Първа лига с добър аванс в точките но само с един гол в срещи с ЦСКА и Лудогорец (в нелепо изпуснатата победа срещу „червените“, докато „орлите“ помрачиха сините надежди за Купата и Суперкупата).
Испанският специалист се показа като истински „про“ начело на тима. Без да блести, при все неуспеха да вдигне тима за „съпротива“ срещу „средноевропейския“ АЗ Алкмаар, Веласкес успя да подреди достатъчно добре нетодам пасващите си парчета от пъзела, а в един отборен спорт точно това е най-важното. Ако някой си е мислел, че мощта на Мустафа Сангаре или спортното щастие е държало „сините“ на върха, може да си вземе думите обратно. Таранът го нямаше цяла пролет, а тимът изпусна точки заради невероятен гол на домакините в Добрич и късният изравнителен гол на Леандро Годой в предпоследното засега дерби. Но всичко е добре, когато свършва добре и тази приказка дочака щастливия си край. Време е обаче за следващата – няма никакъв смисъл да си пръв в България, само за да „натриеш носа“ на феновете на Лудогорец, които се забелязваха трудно дори и при най-големите успехи. България вече е в „клуба на богатите“ и мястото на българския шампион е в Шампионската лига, още повече, че „турнирът на богатите“ от доста време отвори „задна врата“ за отбори от неособено силни първенства. И Лудогорец в последно време не успяваше да я намери. Така с новия инвеститор и стария президент Наско Сираков мисията може да е само това – да си „пръв на село“ не е задача като за Левски.