Крилати звуко-подражатели

Появяват се нови теории за този феномен

Удивителният скорец

Как тези същества с примитивен говорен апарат и мозък колкото зрънце грозде задават въпрос с такава виртуозност?

Този, който е посетил нюйоркския музей по естествознание, охотно може да е встъпил в беседа с удивителния скорец. Подскачайки в клетката от прът на прът и косо поглеждайки посетителите, той жизнерадостно ги е приветствал, демонстрирайки отличен изговор: “Здравей, Сам! Здравей, старче!”. Способността на този представител на света на крилатите и на неговите събратя успешно да имитират човешката реч напоследък предизвиква все по-голям интерес от страна на биолозите и орнитолозите в много кътчета на земното кълбо.

Как тези същества с примитивен говорен апарат и мозък колкото зрънце грозде задават въпрос с такава виртуозност? По какъв начин някои видове птици, по-конкретно представители на семейството на скорците, сред които с особена разговорливост се слави майката, охитряват да запомнят над 50 думи, да възпроизвеждат до 20-тина изречения? Например във Фалмут /американския щат Масачузетс/ един от крилатите уникати е можел не само да наподобява мелодията на популярна песен и първите акорди на Петата симфония на Бетовен, но и непрекъснато да приказва, произнасяйки дълги тиради.

Появяват се нови теории, опитващи се да обяснят този феномен. “Ние сме свикнали да смятаме, че вокалният репертоар на птиците зависи от това доколко им е съвършен ларинксът, но това съвсем не е така”- заявява един американски биолог, занимаващ се с изучаването на средствата да общуване между животните. Той разяснява, че ларинксът на птиците изпълнява същите функции, както човешкият, но е устроен много по-просто.

Птици в мините

Преди повече от 200 години известният френски биолог Бюфон е казал: “Ако славеят е певец на горите, то канарчето е музикант на жилището”. Това наистина е така. Още през 15 век европейските кралски дворове притежавали жълти и зелени канарчета, докарани от Канарските острови. По-късно започнали да ги пренасят и от Мадейра, и от островите Зелени нос. С течение на времето се менели не само гласовете на канарчетата, но и техния облик: усъвършенствала се окраската, изменяла се даже формата на тялото.

Всяка школа си имала свои изисквания: немската уважавала виртуозните солисти, английската придавала голямо значение на красивото оперение, по пътя на всевъзможни кръстоски холандската се опитвала да съчетае тези две качества.
Масовото увлечение по канарчетата още през миналия век заляло Европа, пораждайки изложби, конгреси, концерти, състезания. На тези международни форуми любителите на птици утвърдили няколко породи, чиито названия съответствали на месторожденията им: саксонска, парижка, белгийска и т. н. А от цветова гледна точка? Сива, оранжева, черна, лимонена, виолетова...

В страните от Северна Европа миньорите винаги са водели със себе си в подземните галерии канарчета, въпреки наличието на специални прибори. Птиците великолепно усещат и минималното съдържание на отровни вещества във въздуха. Ако поведението им е безпокойно или пък са апатични, неподвижни в клетките си под земята, миньорите веднага вдигали тревога.

Хищниците и другият дивеч

Много често ловните деятели употребяват термините полезен и вреден дивеч. Доколко това е меродавно, нека се обърнем към зоологията. От една гледна точка едни животни са полезни, а други - вредни. И обратното. Но от наш ловно-стопански аспект, нещата са малко по-различни. Хищниците пречат да умножаваме полезните за нас видове дивеч. И така пречат за развитието на ловното дело.

Борбата с хищниците трябва да се изпълнява не насила, а с желание, с усещането, че подпомагаш ловнато стопанство. Пък и емоцията да отстреляш една лисица, например, не е по-малко от стремежа си да удариш заек. Даже се изисква много по-голямо умение.

Може би най-ефективното време за намаляване на вредителите, посягащи на полезните за нас дивечови запаси, е размножителният им период. Тогава те са унесени в отглеждането на поколението си и не са толкова осторожни. Нужно е дружините да организират специални ловни излети. А в тях трябва да участват всички ловци. И не е нужно да бъдат убеждавани хората, че унищожаването на хищниците е твърде важен акт. Необходими са бързи действия, а да се съкрати числеността на лисиците, вълците, черните порове, сивите врани и свраките. Нека не се забравя: споменатите крилати хищници нанасят големи щети на фазановите, яребичите и кекличевите популации.