Кралицата на българската поезия Маргарита Петкова доказа, че поетическото изкуство има хиляди фенове

Почитателите на Маргарита Петкова от всички възрасти препълниха залата на Сити Марк Арт Център за премиерата на новата ѝ книга „Докога, Маргарито?“ (издание на „Персей“, 2026). Събитието се състоя на 11 февруари 2026 г. в театралния салон, побиращ 400 зрители, но имаше и правостоящи. Още преди началото на мини театралния спектакъл по нейни стихове и дълго след него, в продължение на 3 часа, кралицата на българската поезия надписваше книги, а почитателите ѝ я отрупваха с цветя – доказателство за неувяхващия интерес към поезията ѝ.

Премиерата бе открита от издателя Пламен Тотев, който представи великолепното издание: „В тази книга е Маргарита Петкова с нейната любов, с нейната мъдрост и човечност. Всеки може да открие въпросите, които го вълнуват. В навечерието на Св. Валентин вече 21 години „Персей“ издава луксозни томчета, посветени на любовта, включващи шедьоври от български и световни класици. Съвсем заслужено в тази поредица присъства Маргарита Петкова. Издали сме поне 10 нейни книги през последните 20 години. Започнахме още през 2006 г. със заглавието „Бермудски триъгълник“. Аз съм голям почитател на нейната поезия и затова предишните антологични издания са под мое съставителство. Но това издание е панорама на сътвореното от нея, като подборката е изцяло нейна – тук ще откриете любими и познати стихове, снимки, прозаични късове – мемоарни спомени, наблюдения върху живота. От страниците извира мъдростта на зрялата жена – това не е само сбирка на избрани неща. През годините Маргарита се развиваше динамично, дълбаеше в нови посоки в поетическото майсторство“.

Денис Хаят, Лидия Павлова и Борис Коев

В авторския рецитал прозвучаха няколко емблематични творби със запазен знак Маргарита Петкова, познати на широката публика от сътворените по нейни текстове над 200 поп песни. Събитието преля в своеобразен спектакъл, режисиран от Мариус Донкин, който в партньорство с Борис Коев, Лидия Павлова и Денис Хаят представи откъси от книгата.

„Любовта присъства тук във всеки ред. Тази любов съвпада с много от нещата, които ние сме преживели. Картините и мотивите са различни, понякога и трагични, но Маргарита е като Багряна, тя е амазонка и никога не се предава. Тя разказва по такъв начин, че ни носи светлина. В този жесток и страшен свят ние получаваме лъч светлина чрез изкуство – забравяме омразата и се прехвърляме в бъдещето, като се надяваме, че ще бъдем с красотата чрез поезията“ – обобщи литературният критик Георги Цанков, който определи „Докога, Маргарито?“ като модерен роман, преливащ от проза в стихове.

Стефан Димитров и Маргарита Петкова

Събитието завърши с приятелски изказвания на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, който с много самоирония повиши градуса на настроението.
На четвърта корица на книгата „Докога, Маргарито?“ четем изповедта на авторката: „Първият въпрос, който помня, е „Докога?!“, последван от името ми, ту галено, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?...

И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм отговаряла за постъпките си. Плащала съм си с лихвите за грешките и съм била безотговорно щастлива с резултатите. Както се случи. Нали трябва да благодариш и за меда, и за жилото, иначе не става... За да извадиш меда от кошера на живота си, ще понесеш къде повече, къде по-малко ужилвания.

Битието е кристално ясно, ние го замъгляваме с дъха си – ту учестен от гняв и болка, ту замрял в блаженство и сладост. А отговорите идват сами, ако правилно си задаваш въпросите.

Та „Докога, Маргарито?“ съдържа моите отговори пред живота. Може някой от тях да е дълго търсеният от вас самите“.

Докато Маргарита Петкова неуморно раздаваше автографи, гостите на премиерата имаха възможност да опитат от елитните вина „Точка“ на изба „Типченица“. Много от посетителите купуваха по 2 или 3 бр. от книгата – очевидно поезията вече не е бутиково изкуство за избрани.