Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
В България - изглежда - референдумите са “опасни за демокрацията”, понеже може да промените системата (матрицата)
Много често се мисли че политиката е „особен“ бизнес от много висок клас, в който не важат законите на пазара и съответно - на стратегическото планиране. Това не е така, въпреки че сме се убеждавали многократно как като от никъде се появяват някакви политически „феномени“, които излизат убедително и внезапно на преден план, растат и накрая преживяват бърз спад. Спомнете си СДС, ДПС (първото), НДСВ, ИТН - метеори, озарили изборния хоризонт, някои от тях - забравени покойници, други - борещи се за оцеляване, а не за възкресение.
Политическите брандове у нас, гледайки сегашните им предизборни движения, следват различни стратегии, вероятно препоръчвани от „професионалисти“ - маркетолози, PR „експерти“ и рекламни агенции, инфлуенсъри и други подобни спецове в политическия маркетинг.
Тези стратегии са ясно различими (някои политически сили прилагат по няколко едновременно):
1. Диференцирането на нашия водач и нашата организация е жизненоважна задача. Следват я ПБ, ПП-ДБ, ДПС.
2. Лоялността към нашата партия отразява силата ни, а не постигнатия размер на влияние и участие във властта. Вярва се от ГЕРБ, БСП-ОЛ.
3. Задържането на верните ни поддръжници е по-важно от придобиването на нови. Убедени са от Възраждане и ИТН.
4. Влиянието на масовия политически маркетинг е безсмислено и най-важно е да позиционираме себе си пред целевия си сегмент. ДПС-НН и АПС са абсолютни лидери в тази вяра.
5. Нашите избиратели имат специална причина да гласуват само за нас. Изповядва се от онези криминални престъпници, които ръсят пари и продукти на своите целеви групи (подозирайки ги като много корумпирани и още по-прости) в полза на определена партия.
6. Нашият електорат са особен вид хора. Надяват се от БСП-ОЛ, Възраждане, ПП-ДБ.
7. 20% от нашите кандидати за народни представители ще ни осигурят поне 50% повече гласоподаватели чрез влияние, роднини и приятели - затова в листите ще вкарваме популярни имена. Че кой ли български политик не вярва в това?!
При такива стратегии политическите лидери/партии правят сегментиране на електората, избор на точно определени целеви сегменти (напр. млади, красиви, с много дипломи, работили в чужбина, активно спортували, взели две-три награди някъде и някога и т.н.; или пък определен етнос, религия и други специфики) и ясно позициониране на своята програма - „Ще работим точно за вас, тези тип хора!“. След това те обикалят градове и паланки, убеждават, „обучават“ и разчитат на рационално мислещи хора.
Само още едно допълнение по темата. Всичките тези схващания за влиянието на подобни стратегии са погрешни схващания и провалени стратегии.
След това PR “експертите” и рекламните агенции не могат да обяснят на поръчителите защо не са постигнати обещаните успехи при високите разходи и похарчените стотици хиляди и милиони евра, оправдавайки се че “времената са такива”. А платените “социолози” се измъкват с оправданието че “хората не са казвали истината” при проучванията, които са били “абсолютно професионални”.
Сега няколко прогнози за предстоящите избори, базиращи се върху модерната маркетингова наука, а не върху старите глупави стратегии:
1. Румен Радев и неговата “Прогресивна България”, разчитайки на изтъкнатост и отличителност от останалите “системни” партии, се забелязва повече, формира подходящи асоциации (в Стара Загора - “като новия Живков”), създава бързи структури по места, подхожда в битката емоционално, а не толкова рационално. Това е нов политически бранд, чието внезапно нараснало електорално влияние е следствие на нарастването на популярността, която привлича много повече “леки купувачи” (които гласуват само понякога). Нещо повече, Румен Радев няма как да разчита много на “тежки купувачи” (от БСП и другите сили, които са го подкрепяли при избора му за президент). Въпреки че почти навсякъде се представя и програмата ПБ, тя остава на заден план (и по-добре че е така - тя не е координирана, балансирана и убедителна). Достатъчно е да се позиционира против “остарелите физиономии” от другите системни партии, както и от “корупционерите”, за да бъде забелязан и запомнен. Никой не вярва, че Радев ще пребори олигархията - както се заканва, но че ще може да усмири двата-трима от другите големи “играчи” - това се очаква.
2. ГЕРБ-СДС остава политически бранд, които е леко разграничен от останалите евроатлантически и/или проевропейски партии, но се различава от тях по своята популярност и дългосрочно влияние, които различни характеристики ще оставят тази формация с висок пазарен дял. ГЕРБ и особено Бойко Борисов спазват правилото лидерът да е физически достъпен почти навсякъде (из България, но и в ЕС) и ментално приемлив за различни групи “твърди” и “леки” избиратели, понякога доволни и от появата на вафла “ББ”, както и от спортните и други умения на лидера. Борисов също подхожда емоционално, а не толкова рационално, което му трупа дългосрочни плюсове. Брандът ГЕРБ може да не е първенец, но остава трайно в играта.
3. Държавните регулатори са (ако пожелаят) много по-силни от големите частни организации-партии. Затова онези, които разчитат да корумпират отново и отново своята целева група (целеви електорати), могат да бъдат притиснати подобно на онези производители, които преопаковат развалени стоки, за да ги пуснат в продажба отново. По тази причина очаквам някои “специални партии” (иначе с невидими водачи) да получат по-малко гласове, отколкото им се приписват при “други обстоятелства”.
4. Политическите брандове с по-малък електорален дял обикновено имат по-малко гласоподаватели и тези гласоподаватели са по-слабо лоялни от онези при по-високите електорални дялове. Логично е, когато тези лидери/партии не могат да предложат съвсем “ново меню”, те да бъдат по-често напускани. Това се отнася и за ПП-ДБ, и за Възраждане, и за БСП-ОЛ (независимо че има нов водач), и особено за другите “на ръба”. В този смисъл, преливането на кадри към ПБ от ГЕРБ е с по-малък дял, отколкото от останалите политически сили. Става дума не за абсолютен брой прехвърляния, а за дял!
5. Всички политически брандове губят пазарен дял. Особено при пръкването на следващата “Нова надежда”. Това правило ще се отнесе даже към ПБ на следващите избори, понеже сега е “вълната” (няма да е “цунами” от над 121 депутати).
6. В последователен период от време “тежките купувачи” към всяка политическа сила не ходят да гласуват в пълен състав на следващите избори, отколкото в момента на достигане на върха на успеха на съответната сила. Правилото важи от ГЕРБ до БСП, спомнете си даже сега миниатюрното “СДС” колко милиони привличаше.
7. Най-изненадващото е че на избори електоралната база на различните партии е много рядко различна по социо-психологически характеристики. Сходни гласоподаватели по своите характеристики може да се намерят в почти всички електорални сегменти. Гербаджията е като прогресист, социалистът - като демократ, и т.н.
8. Не е изненадващо че гласоподавателите знаят и казват повече неща за политическия бранд, с който са свързани, отколкото за конкурентните политически брандове. Въпреки че не знаят конкурентните програми, те са принципно “против тях”! Следователно политическите брандове с по-голям пазарен дял винаги получават по-високи резултати в изследванията, оценяващи нагласите за гласуване той като имат повече “потребители”.
9. Гласуването изглажда нагласата. “Аз обичам моята партия”! А не обратното, “аз гласувах, понеже обичам моята партия”.
10. Няма да гласуват предимно интелектуалци (те знаят че изборите са театрален фарс) и дълбоко религиозно вярващи (те имат един идол и той е над всеки човек-политик). Най-често “купуващи” (гласуващи) са лицата от средната класа, понеже стремейки се към най-високата класа, почти никога няма да я достигнат, но опасността да пропаднат в най-долната класа е многократно по-висока. Затова те “обичат” промяната (в своя полза).
Фунията на демокрация “пуска” малко - само за избор на партийни (пардон, “народни”) представители. И затова тази микродемокрация е толкова нехаресвана.
По-интелигентните народи, предполагам, имат обърната фуния - референдуми по всички основни въпроси, които засягат хората и техните семейства.
В България - изглежда - референдумите са “опасни за демокрацията”, понеже може да променят системата (матрицата).
Но вече даже изборите изглеждат опасни. Опасни за властващата олигархия, разбира се. Индикатор дали така мисли властващият елит е вероятната забрана на сайтове и коментари, за да останат само “правилните” и политкоректните.
