Как виждат рибите

Използват специални органи

Дълбоководните риби обикновено имат много големи очи, с много развити лещи и зеници

Вече е доказано, че рибите виждат в цветове и дори, че различават много по-широка гама цветове от хората. На тези животни им е по-необходимо да виждат отблизо, отколкото отдалеч. Морската вода е почти винаги мътна от планктон и други частици, които ограничават зрителното поле. За да виждат на големи разстояния, рибите използват специални органи, наречени латерални линии или рецептори на налягането. Разположени по дължината на тялото им, те улавят вибрациите на вълните, предизвикани от движението на друга риба.

Служейки си с този естествен радар, рибата може да идентифицира хищника/ или собствената си плячка/ и дори да разпознае здравословното му състояние: при плуването си ранената риба предизвиква вълни с различно налягане от тези, които предизвиква една здрава риба.

Дълбоководните риби обикновено имат много големи очи, с много развити лещи и зеници. По този начин различават и най-слабите проблясъци на светлина. Вероятно тези риби са чувствителни към синьо-зелените линии на спектъра, т. е. към дължината на вълните, които проникват най-дълбоко в океаните. През любовния период на главите на някои дълбоководни риби светват едни органи, наречени фотофори. Целта е ясна: да се разпознават като мъжки и женски от един и същи вид. Морските дълбини се изпълват с такива светлини-сякаш са светулки през нощта. Други пък дълбоководни риби използват светлината, за да привличат жертвите си. Даже неотдавна в устата на една акула били намерени фотофори, които по всяка вероятност играят ролята на стръв за привличане на плячка.

Виждат ли акулите? Учените решително опровергаха схващането, че акулите са слепи. Фактически всички проучвания върху зрението на рибите са извършвани в лаборатории върху сладководни видове. Невъзможно е да се създадат подходящи условия за изследване на големите морски риби. Затова акулата още дълго време ще пази тайната на своите очи някъде дълбоко в морските бездни.

Зимен риболов

Зимният живот във водоемите не замира, но естествено не е така бурен. Все пак зимуването е труден сезон за рибешкия свят. Храненето почти се прекъсва, значително се понижава обмяната на веществата, изобщо активността на рибите е съвсем слаба. Нужно е приспособяване към ниската температура на водата. При рязко изстиване в рибите може да настъпи и шок. Разбира се, ако водната температура почне да се повишава, рибата става по-дейна.

И все пак липсата на храна много по-лесно се понася, отколкото липсата на кислород /понякога даже това е гибелно/. По начало за нормалния живот на рибите е нужна свежа, богата на кислород вода. В това отношение най-чувствителни са речният костур, бялата риба, бибанът. И затова зимата изключителен неприятел на рибите са нечистите отточни води.

След образуването на леда и създаването във водата на повече или по-малко еднороден температурен режим се започва преместмане на редица видове риби. Михалцата се издига нагоре и води активен начин на съществуване непосредствено под леда. Речният костур е около изворчетата. Въобще изработеното в борбата за живот поведение на рибите през всеки момент от живота им съответства на конкретните екологически условия.

По принцип през зимата рибата избягва бързеите /нужна е сила, а тя трябва да се пести/. Като попремине студеният сезон, тогава всичко живо се понася към тях. Като се говори за зимен риболов, естествено нямат се предвид дните със силни сухи студове, вледеняващи ветрове, снежни хали. Разходката сред притихналата и пременена в бяло природа е среща с приказен свят. А въдичерската сполука повишава още повече самочувствието.

Студът и дивечът

Много животни прекарват целия зимен ден на голям студ. Спасява ги кожухът им. Особено топла шуба имат северните животни с ценна кожа-златката, бялката, самурът, обикновената и полярната лисица, вълкът... Разбира се и на тях им е студено, когато спят на открито. Бялката и самурът се вмъкват в някоя хралупа или изгонват катерицата от укритието є и се настаняват в него с всичките му удобства. Лисицата се пъха в дупката си, а полярната лисица се заравя в снега. Тези животни си имат и своеобразно одеяло. Свивайки се на кълбо, хищникът крие носа си в опашката. Въздухът, който се намира между космите на опашката, се нагрява и постъпва вече затоплен в белите дробове.

Мечешките звуци

Според руските биолози и ловци възрастните мечки не са “разговорливи”. Обикновено те ръмжат тихо или издават грухтящи звуци. Мечките реват, когато са ранени или по време на брачните двубои. Сибирският ловец и писател А. Черкасов пише: “Достатъчно е отдалече да се чуе рева на мечката и най-безстрашният човек неволно ще потрепери”... По неговите думи, сибирските ловци казват: “Като зареве черната хала, дори земята потреперва”.