И настъпи „ново начало“ за „Време разделно“!

Страната навлиза в нова, още по-поляризирана фаза, в която разделителните линии са не само партийни, но и дълбоко ценностни и геополитически

Kоя партия/политик ще спечели битката за инсталиране на „свои хора“ в институциите и контрола

Усещането за „Време разделно“ в българската политика не е просто емоционална оценка, а състояние, което проличава ясно в анализите на политолози, социолози и в публичните послания на самите политически сили.

Страната навлиза в нова, още по-поляризирана фаза, в която разделителните линии са не само партийни, но и дълбоко ценностни и геополитически.

Ето разломите:

1. Масовите протести от края на 2025 г. са най-яркият израз на това „ново начало“ на „време разделно“. Те не бяха насочени срещу конкретна политическа личност, а бяха „широк фронт“ срещу компромиса и нечестивите сглобки, срещу начина, по който управляващите от всички участници в „сглобката“ се договарят зад гърба на гласоподавателите. Тези протести показаха една нова енергия на нетърпимост към статуквото и варварската корупция - навсякъде и във всичко, която сега търси своя израз в изборите. Въпреки опитите на ПП-ДБ да приватизират протеста или да го насочат против данъчната политика, това не им се удаде, понеже и те бяха навързани в подобни сглобки. Процесите са ценностно, а не партийно ориентирани. Това е дълбок разлом между общество и политическа класа.

2. Въпреки че най-дълбокият разлом е ценностния (свобода, справедливост и „реална“ демокрация), паралелният друг разлом е кадровият - коя партия/политик ще спечели битката за инсталиране на „свои хора“ в институциите и контрола. Профанизираните промените в Конституцията, вместо да донесат стабилност, се оказаха нов източник на конфликти. Тези промени на практика прехвърлиха отговорността и контрола върху от президента (от Румен Радев - против него бяха промените) към „доверени хора“ на притежаващите най-голяма реална власт. „Домовата книга“ за служебните правителства, „кадровата политика“ в МВР и спецслужбите, навсякъде, където има реална власт - включително до най-малкото селско кметство, се остави в ръцете на първите двата-трима „лидери“ и „дилъри“ в управлението, което допълнително задълбочава недоверието в предстоящия изборен процес. „Кадрите решават всичко!“ и днес се илюстрира чрез пълната централна власт на Гюров/ПП-ДБ и пълната институционална власт на ГЕРБ-СДС/ДПС-НН, осигурени в сглобка със „свои хора“ в БСП-ОЛ/ИТН. Ако някой прави сравнения между алековия Бай Ганьо и сегашните политици, то праобразът не е бил никога толкова алчен, брутален и нагъл!

3. Третият разлом не е етнически/идеологически, а геополитически, но не в смисъла „Запад vs. Изток“. „Нашите“ политици са пъстри като опашката на пауна и гласовити като ранобуден петел: едновременно са за силата (САЩ на Тръмп), последователни проевропейци („Слава на Брюксел!“), защитници на Украйна (със знаменца, оръжие и „изпуснати“ фрази, не на фронта), прикрити интересчии (нефт и газ от Русия по заобиколни пътища), със широко затворени очи (за ставащото в Газа), с още по-широко отворени уста (за ползи от другата суперсила Китай), с намигвания ((към РСМ), т. е. поливалентност като основна политическа и „стратегическа“ линия. Този разлом е по-тънък, понеже не се очертава ясна победа на никоя Велика сила, което не слага убедителни аргументи в устите на политиците, като те умело „се снишават“ по живковски. Казано по друг начин, в предизборната кампания тези различия между партиите ще бъда оставени „да отлежават“.

Има един допълнителен разлом, който обаче е само вътрешнопартиен. Единствено ДПС-НН няма такъв разлом, понеже там има един незаменим лидер, обграден с верноподаници. Не е, например, между ГЕРБ и микроскопичната му опора СДС, а вътре в ГЕРБ между „вечния“ лидер и многото млади вълчета, кандидати за престола. Това не е ценностен, а кадрови проблем. „Възраждане“ има разлом между ценностната си ориентация (към лева и дружбата) и актуалните задачи пред България, нуждае се от силно идейно освежаване. Най-болезнен е вътрешният разлом в БСП (ОЛ е слаба сила, склонна към прилепване към съответния вожд в БСП), където „модерните социалисти“ и „сглобкаджиите“ са извадили мечовете и ги размахват под прикритие. Нова идеология БСП няма разписана, но няма и полезна стара; някои от „модерните социалисти“ са тежко обременени с пропагандата на олигархичния „плосък данък“ или с многогодишно отлежаване и разглезване във властта. Циркът в БСП е пълен, понеже още не е ясно що е това „програма на Радев“ - социална или не, дали да се залага в бъдеще на Йотова - от която немалко привърженици се отрекоха; от къде да извадят нов привличащ продукт (Ваня Григорова се смее отстрани) и къде да покрият кандидат-депутатите, гласували за „сглобката“ (сега са отново начело в някои листи), Тези казуси няма да се решат преди, а след изборите - тогава ще станат ясни „виновниците“ за провала.

В този мрак ни очаква не просто кратка (за щастие!), а жалка (за нещастие!) предизборна кампания - безгръбначна, беззъба и напълно лишена от каквато и да е икономическа визия от основните „играчи“, но за сметка на това - отровна чрез лични нападки. Възможно е това да не са и единствените избори тази година, тъй като политическата нестабилност продължава, дефицитите в бюджета са драматични, а в края на годината ни очакват и президентски избори.

Все още няма яснота по последната загадка: програмата и личностите около формацията на Румен Радев. „Социологическите“ агенции и агенти засега гарантират първото място, но то може да бъде и много убедително (над 1/3 от гласовете), но и не много убедително (към 1/5). Поплавъкът на подкрепата ще се издига или пада в зависимост от хората, които ще постави на първия ред, които трябва да са различни от прогнозираното ПП 2.0, и от конкретната предизборна платформа, която не може да разчита само на лозунга „Долу мафията!“, който - сам по себе си - е верен, но недостатъчен. Очакванията са големи, залогът - още по-фундаментален. Време е и тази загадка да излезе на сцената, интересно защо толкова се бави?!