Испания сбъдна американската мечта в най-грозния финал на мондиал

Красивият футбол нямаше как да победи на финала на световното първенство, защото го нямаше там. Но накрая се помнят победители и само това има значение за новия световен шампион Испания. „Ла Фурия“ вече е двукратен носител на „Златния глобус“, с което се изравни с Франция и остави зад себе си Англия в историята на мондиалите. А Аржентина не успя да стане третият тим след Италия (през 1934 г. и 1938 г.) и Бразилия (1958 г. и 1962 г.) защитил световна титла в историята…
Единственият гол бе дело на резервата Феран Торес, който заби топката под гредата, след като друго попълнение от пейката – Нико Уилямс, му я свали от далечната греда. Ударът бе един от трите, които аржентинският вратар Емилиано Мартинес не успя да спаси – преди това бе отменен гол на Нико заради съмнително нарушение на Микел Мерино, а после Феран реализира при една контраатака, но се оказа, че част от рамото му е била в засада.
Едва в самия край играчите на Аржентина се опитаха да направят нещо в противниковата половина, но този път нямаха сили след осем мача и множество драми по пътя към финала. А и отсреща не беше Кабо Верде, Египет или Швейцария, а най-силният национален отбор в света в момента, който заслужено прибави световна титла към европейската, спечелена в Германия преди две години. Така „Ла Фурия“ за втори път след малко повече от десетилетие завоюва едновременно двата трофея (иберийците бяха европейски шампиони през 2008 г. и 2012 г., а световни през 2010 г.).
Всъщност Испания сложи ръка на „Златния глобус“ още преди мача – честта да внесе 4-килограмовото парче масивно злато получи тенис звездата Карлос Алкарас. А крал Фелипе бе в ложите редом с домакина Доналд Тръмп и президента на ФИФА Джани Инфантино, докато аржентинския държавен глава Хавиер Милей остана в резиденцията си от суеверие. Мачът бе организиран според всички правила на американското шоу – песни и танци пред погледите на купища знаменитости, което събра предимно намръщени погледи от страна на традиционните футболни фенове.
Но препълнените трибуни на стадион „МетЛайф“ в Ню Йорк милиардната телевизионна аудитория по целия свят видя твърде малко от футболната магия, която би трябвало да възпламенява страстите и го правеше в предишните мачове. Огромният залог и тежките условия превърнаха финала в тежко позиционно сражение, подчинено на твърде предпазливо търсене на един гол от страна на европейския шампион и глуха защита от страна на южноамериканския.
Заради стремежа мачът да попадне в праймтайма за европейската публика, началото бе дадено в 15 часа следобед местно време, а бе спазена и традицията да се играе без покрив и климатици – под палещите лъчи на слънцето. Така беше и на предишния финал на мондиал в САЩ – преди 32 години Бразилия и Италия не си вкараха гол за 120 минути и определиха шампиона с дузпи.
И така подобно на първия испански триумф преди 16 години в ЮАР, срещата бе решена с един гол в продълженията. Авторът на онова попадение Андрес Иниеста бе в трибуните редом със славните си съотборници Шави, Пуйол, Рамос, Касияс и т.н. А малко преди края на редовното време Аржентина остана и с човек по-малко, след като Енцо Фернандес получи втория си жълт картон за много груб фаул (първият бе за излишна реплика към рефера, подминал негово падане). При това „гаучосите“ трябваше да покриват с тичането си и голямата си звезда Лионел Меси, който този път не успя да компенсира с гениален проблясък бавното си ходене по терена.
Лео все пак се изравни с Кафу като вторият футболист, играл на три финала, но този завърши не като предишния в Катар, а като онзи от „Маракана“ през 2014 г., когато Аржентина отстъпи на Германия… с един гол в продълженията. Така „гаучосите“ настигнаха Бундестима като отборът с най-много загуби на финал – вече четири с първата от откриващия мондиал през 1930 г. А последната буквално повтори историята от Италия 1990, когато Диего Марадона и компания защитаваха световната титла с неособен убедителни игри до самия финал, в който отстъпиха с… късен гол за 0:1 срещу Германия.