Искаме България да има значение, но нямаме желание да го постигнем

САЩ усилено търсят находища и възможности за рафиниране на волфрам

Войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток доведоха до големи скокове в цените на важни суровини - нефт, газ, торове, сяра, алуминий, хелий. Обаче рекордьор в оскъпяване през последната година е волфрамът - металът на ракетите и самолетите. Цената му отчита ръст от 557% като последния месец расте буквално ежедневно.

САЩ усилено търсят находища и възможности за рафиниране на волфрам извън контрола на Китай. Всяка изстреляна ракета в Персийския залив задълбочава проблема, защото съдържащият се в нея волфрам бива загубен. Военната машина на САЩ, следователно и на Европа, е изцяло зависима от внос на волфрам от Китай (и по-малко от Русия).

И тук следва да напомня, че България има волфрам, но не иска да го добива. Още от социалистическо време е известно, че притежаваме едно от най-богатите находища на волфрам в Европа (Грънчарица), но детайлното му проучване е извършено чак в началото на 21 в. През 2009 г. „Ресурс 1“ (тогава собственост на КЦМ) получи 35-годишна концесия за добив. Проектът предвиждаше инвестиция от 140 милиона лева, която можеше да създаде високоплатени работни места в един от най-бедните ни региони за много дълго време. А КЦМ има техническия капацитет да рафинира концентрата и да произвежда „метала на войната“.

Уви, местното статукво направи всичко възможно проектът да не се случи и накрая българската държава реши, че страната няма нужда от него - през септември, 2017 г. РИОСВ-Пазарджик даде отрицателно становище по Доклада за ОВОС с доста странни доводи. Така България загуби поредната възможност да стане значим член на ЕС в стратегически важна индустрия.

Сега САЩ усилено търсят проекти за добив на волфрам, които да подкрепят, за да получат достъп до суровината на всяка цена.

Какво прави нашето правителство по въпроса ли? 

Нищо, разбира се...