Инж. д-р Андрей Велчев, Сдружение „За достъпна и качествена храна“: Българските продукти са качествени, но малко, ядем основно внос

Храните стават все „по-гадни“ и по-скъпи 

Трябва да гарантирме хранителния си суверенитет

Цените на храните стават все-по-високи, грамажите - все по-ниски, а за качеството можем само да гадаем. Какво яде българинът, с какво хранят децата ни в училище и как да контролираме сами какво ядем, разговаряме с инж. д-р Андрей Велчев.

- Инж. Велчев, качествена храна ли яде българинът?
- Всички български производители произвеждат достатъчно качествена и хубава храна, която отговаря не само на европейските, но и на световните стандарти. За съжаление обаче, те успяват да произведат и реализират прекалено нисък процент от своята продукция. Основните им конкуренти са големите вериги, които много често не позволяват тя да попадне в тяхната мрежа. Вторият проблем е огромният брой вносни стоки. И не на последно място са българите, които се научиха да пътуват до близки до граничните зони места - в Сърбия, Македония, Турция в търсене не само на по-ниска цена, но и на по-добро качество. Има още нещо много важно - единственото, което българският производител до голяма степен не успява да гарантира е една и съща достъпност, едно и също качество. Ние от сдружението не съзнавахме отначало колко трудно ще се окаже да се гарантира достъпността на храната, тоест - ако вие си харесате един продукт, като си го купите в петък или през уикенда, след една седмица той да е същият, с едно и също качество. Но в тази ситуация, в която се намираме - войни, липса на доставки на основни суровини, мога да кажа, че единственото нещо, което пречи на качеството на храната, това е зависимостта и това, което България не успя да постигне - да може да гарантира своя хранителен суверенитет, който се превърна в дъвка за много бивши и на сегашния министър на земеделието. Проблемът е национален и не виждам как може да бъде решен. Качеството означава и добър контрол, а ние свикнахме контролът да е нещо събитийно - или около празниците, или когато един министър, без значение какво е неговото име, прочете публикации и отговаря на това, което потребителят казва.

- Цената на продуктите, която постоянно расте, отговаря ли на качеството им?
- Нашият голям проблем се оказа, че ние свикнахме на „синдрома на промоциите“ и ги търсим дори тогава, когато можем да намерим продукти на сравнително ниски цени спрямо ситуацията. Оказа се, че най-големият мотиватор на българския потребител, е цената. Вече маркетингът, който определя къде да бъде поставен един продукт, не е толкова важен, българинът си търси промоциите. По наши наблюдения и проучвания и по-богати българи преследват на първо място цената. Защото несправедливо понякога един продукт струва 10 евро, а след няколко дни е на двойна цена. Все „по-гадни“ храни ядем и все по-скъпо струват те.

- Българинът търси по-евтиното, но изхвърля доста храна, колко е тя?
- Аз не мога да бъда категоричен в цифри, но един много голям процент се изхвърля, дори преди да е изтекъл срокът на годност. Едно време бабите ни приготвяха много зимнина „да има“ и това явно е останало и при по-младите поколения - когато видят нещо на по-ниска цена, те се презапасяват. И при най-малкото притеснение, че нещо на пазара ще се случи - нова цена или нещо друго, се получава така, че човек купува повече, отколкото може да изконсумира и това е голям проблем. Когато изхвърляме храни, особено сега, когато започва да се затопля, веднага се усеща миризмата. Пък и не съм сигурен, дали българските съдържатели на заведения спазват всички стандарти къде да си хвърлят боклуците. Но това е и европейска тенденция, най-малко 20% от храната бива изхвърляна и това е тревожно. Храна, която е годна и в срок, трябва да се дари. Но се оказва, че това, което трябва да се подготви като документи, е една тромава и трудоемка процедура. Българската хранителна банка не успява да се оправи с административни процедури. Преди малко повече от година от европейските потребителски организации поискаха връзка с нея заради големи европейски производители на храна, които искат да дарят храна в срок на годност. Оказа се обаче, че ние не можем да ги поемем толкова бързо, понеже нито една хранителна верига няма интерес да продава продукти, на които им остава не повече от 4-5 месеца до края на срока. И България беше лишена от тази възможност. Преди години бяха популярни така нареченото висящо кафе, висящата храна, които бяха оставяни от някого, който ги плаща за друг, който не може да си ги позволи. Но те са на прекалено малко места и не са масова практика.

- А храните на които пише „био“, „еко“ и „органик“ наистина ли са такива?
- Аз съм силно загрижен за това какви усилия се положиха от няколко организации да се въведе регламент, който да отговаря на всички изисквания, но няма особена полза. Европейските потребителски организации над 3 години работиха за това как да бъдат регулирани тези продукти, къде да бъдат поставени. И виждаме, че в повечето хранители магазини те са отделени на щандовете. Но българските институции и Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), без да искам да я критикувам, не успява да смогне с контрола на нормалните храни, какво остава за едни „био“ и „органик“. А много често те са на ръба на закона и най-страшно е, че и такива продукти попадат в един софтуер, в една програма за опасни храни. Но само тогава се изземат храни, само тогава българските институции взимат бързо отношение. Младото поколение все повече предпочита био храни и има промяна в потребителското отношение и тези продукти, които са все по-търсени. Искам да повдигна една завеса. Оказа се, че над 50% от цяла Европа използва палмова мазнина, което не е толкова вредна, колкото се смяташе. Така че в тези био продукти много често има палмова мазнина, която трябва да бъде със знак за равенство със зехтина и олиото. Но явно има кампания против нея и трябва да бъде подложена на сериозен дебат, тъй като и лекарите не са единодушни. Някои от световните организации твърдят, че не е толкова вредна. Все повече намаляват основни суровини и няма какво да ги замени.

- Кои са най-честите оплаквания, които получавате?
- Сега - преди Великден и с навлизането в пролетно-летния сезон хората се тревожат за най-евтината суровина - месото. Казвам най-евтината, защото през годините тя запазва цените си сравнително ниски, спрямо другите цени от потребителската кошница. Но хората се притесняват дали месото, което ядем, е толкова българско, колкото някои производители претендират. Продължаваме да имаме сигнали за една трайна тенденция - цената се запазва, но за сметка на това пада грамажът. Все по-често чуваме хора да се оплакват от качеството на хляба - продуктът, с който поколения българи са израснали. Потребителите го сравняват с този, който беше преди години. Сега е пухкав, страхотен на вид, обаче като го разчупим, се оказва, че вътре има повече въздух, отколкото каквото и да е друго. Апелът ни е към съсловните организации, които получиха доста бонуси от държавата, да държат качеството на хляба подобаващо високо, защото вече има и вносен хляб с друг тип брашно и съставки, който става все по-предпочитан. Нека да бъдат честни към потребителите, които все повече четат и търсят отговори. Когато ние от сдружението ги потърсим, ни наричат скандалджии. Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията след 4 години наши усилия тръгна по следите на това защо са толкова високи цените на някои млечни продукти. Поздравявам ги за това, но българските потребители чакаха прекалено дълго. Производители влязоха в отбранителна позиция. Знаете, само през последните дни имаше няколко подобни събития. Но българските потребители вече не вярват дори и на зачестилите проверки.

- Законодателството ни адекватно ли е, що се отнася до храните?
- Ние 4 години се опитваме да променим законодателството с една елементарна част от заключителните разпоредби на Закона за храните. Нека рецидивистите - тези, които произвеждат некачествени продукти, когато бъдат заловени не да си плащат глоби от по 2500-5000 евро, а по-високи - на база на оборота им. Това трябва да бъде естественият начин, по който българинът да може да накаже производителя Хикс или Игрек, когато той произвежда системно некачествени продукти. Знаем, че много производители са зависими от суровината, но пък също така знаем, че има някои, които се представят като производители, като фермери и са получили една солидна субсидия. Меко казано, странно е именно от тях да чуваме, че имат проблем със суровината и че някой им продава некачествена такава. Министър Иван Христанов трябва да се заеме в краткия си мандат и с въпроса защо едни хора са получавали пари, за да бъдат фермери, а са зависими от суровина, която купуват от другаде. Да не излезе, че произвеждаш скъпа суровина, която продаваш някъде, пък купуваш друга, по-евтина, която да продаваш на българите и оттам да ставаме все по-лесно клиенти на здравеопазването. Не веднъж и два пъти сериозни организация, като тези на кардиолозите, на ендокринолозите съобщават за бум на млади хора, много под 30 години, които започват да имат симптоми на преддиабетно състояние, на диабет, а много често те спазват прилични хранителни навици. Но не могат да са сигурни дали това, което пише на опаковката, е това, което е вътре. И оттам трябва да отидем към най-големият проблем, който стои пред България - не Агенцията по храните да коментира коя лаборатория е акредитирана, а коя - не, ами да бъде естествен партньор на съсловни организация, да направи публична проверка пред медиите, когато в социалните мрежи постоянно се поставя даден проблем. Да вземат един продукт и да го закарат в друга, не в собствената си лаборатория, за да бъде тестван и резултатът да бъде публично отворен. За да може да няма съмнения, че някой го праща в съмнителна лаборатория, за да удари свой конкурент. Ние искаме да има ясен нормативен документ, който урежда дефинициите що е то акредитирана лаборатория и кое не е. И как един продукт стига до тази лаборатория. Защото помните, когато ние тествахме овчите сирена, които бяха не толкова овчи, а предимно краве, производителите получиха глоби. И тогава пак стана на въпрос как се тества тази суровина и как тя пътува до съответната лаборатория, защото в цяла Европа лабораторните контролни функции са на гражданското общество, на потребителски организации, които, ако бъдат уличени, че заблуждават потребителите, губят доверието.

- С какво хранят децата ни в детската градина и в училище, както болните в лечебните заведения?
- Радвам се, че най-сетне Агенция по храните прави проверка в болниците, в училищата и в затворите. Но това не трябва да бъде епизодично, само когато има някаква криза или когато трябва да се повиши рейтингът на даден министър. За болниците получаваме сигнали с какво хранят болните - една филийка хляб, едно парче масълце и кисело мляко, а може и да някаква друга млечна напитка. Не смятам, че е достатъчно. Много често кетърингът в общинските болници предлага меню, което прилича на такова за човек, на когото му мерят калории и той трябва да получи толкова, колкото да не му прималее. Масово оплакванията са, че храната е безвкусна, че порционът е прекалено малък и болните са зависими от кафенета в болниците.

- Кои са най-драстичните нарушения?
- Млечната индустрия, а и имаше хляб с чорапогащник, много от колбасите не са това, което пише и не съответства на високата им цена. „Сладката“ индустрия не прави изключение. Например шоколад, който въобще не е шоколад, а марципан. Много често имаше захар, която не се разтваряше и стоеше на дъното на чашата и влагата не я хващаше. Хубаво е, че се вслушаха в тези сигнали и нещата се попромениха. Моята надежда е в малките фермерски пазари.

Нашият гост
Инж. д-р Андрей Велчев е политолог, университетски преподавател, журналист и изследовател в областта на националната сигурност, политическите комуникации и публичните политики, влючително тези за защита на потребителите и хранителния суверенитет като елемент от националната сигурност. Той е инженер по безопасност на храните от Университета по хранителни технологии - Пловдив и главен асистент в Катедра “Политически науки и национална сигурност” към Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Автор е на книги и научни публикации. Председател е на Сдружение “За достъпна и качествена храна” и представител на България в европейската организация за защита на потребителите SAFE - Safe Food Advocacy Europe.