Изложба „Несбъднатият „Сън за щастие“ беше открита в София

На 28 май 2026 г. Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей – откри изложба, посветена на 120 години от издаването на емблематичната книга на Пенчо Славейков „Сън за щастие“. Експозицията е разположена във Високото пространство, както символно се определя Къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София.

За първи път пред публика бяха представени 60 винетки в стил сецесион, създадени преди 120 години специално за книгата на Пенчо Славейков. Авторът е Харалампи Тачев, талантлив декоратор и майстор на сецесионната рисунка, който изпълнява серия творби по поръчка на поета.

На откриването Катя Зографова – главен уредник на Къща музей „Никола Й. Вапцаров“, каза: „Изложбата проследява движението между проект и творба: от първите ръкописни листове на Пенчо Славейков, през идеята и работата с художника, до реализацията на книгата „Сън за щастие“, която излиза без рисунките! 120 години по-късно в едно културно пространство се срещат душата на Пенчо Славейков и душата на Харалампи Тачев, за да разкрият творческите си търсения.

Едно стихотворение (с поправки от автора), чиято илюстрация от Харалампи Тачев е идентифицирана. Снимки: Владимир Дворецки

Представените в изложбата рисунки с туш и перо не са просто илюстрации към лирически текстове, а синтез на изкуствата, слово и образ, съчетани в универсална художествена творба в духа на сецесиона. В този смисъл изложбата е предизвикателство не само за българската, но и за световната публика“.

Катя Зографова внесе яснота защо книгата е отпечатана без тези разкошни рисунки: „Първоначално се е смятало, че поетът просто не е харесал рисунките на Харалампи Тачев. След това била лансирана друга версия – че поисканият от художника хонорар бил твърде висок. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че сборникът „Сън за щастие“ е отпечатан от издателството на Мавродинов в Тутракан, и то без никакви илюстрации – вероятно поради недостиг на средства. Но може би нещата са по-сложни.

Вероятно поетът прекалено много е редактирал своите стихове (което се вижда и от изложените ръкописи с доста поправки), а и Тачев често е пътувал в чужбина, така че двамата са се разминали. Но независимо каква е истината за това разминаване, на 28 май – в деня, в който авторът на „Сън за щастие“ е починал (по стар стил), неговата творба възкръсна с оригиналните илюстрации, с които е трябвало да бъде отпечатана! Изящните винетки допълват органично текстовете на Пенчо Славейков, като създават своеобразен синтез на образ и слово.

Илюстрация към стихотворението „Спи езерото“.

Повечето рисунки съдържат изразните средства на символизма. На фона от преплетени цветя, храсти и дървета са изобразени пейзажи и портрети на Пенчо Славейков, както и на неговата любима Мара Белчева. В тези винетки може да се долови влиянието на големия английски илюстратор и дизайнер Уилям Морис (1834-1896). Това не е невъзможно, тъй като Харалампи Тачев като председател на дружество „Съвременно изкуство“ е имал достъп до получаваните в България западноевропейски списания и е следял световните художествени тенденции, макар да е държал на развитието на родното изкуство“.

Милена Димитрова, секретар на президента Илияна Йотова по култура, образование и връзки с българите зад граница, прочете специален адрес от президента Илияна Йотова. 

Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и е част от инициативите по повод 50-годишнината на Националния литературен музей, които са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова.