Зимна приказка със захаросани кестени

Зимата си отива, но ски емоциите все още не са отминали. Българинът е един от най-запалените по спортовете от „белия керван“. Стиска палци на Алберт Попов, на Тервел и Малена Замфирови, на Радо Янков. И мечтае някой ден да бъде като тях.

Много наши сънародници избират баровските курорти из Алпите – без значение дали става въпрос за Словения, Австрия, Италия, Франция или Швейцария. Удоволствието е доста скъпо и затова спор няма. Но, както обичаме да казваме, кеф цена няма.

Оказва се, че много по-близо до България има докоснато от небето местенце, където предлага най-добрите възможности за ски туризъм. Казва се улудаа и се намира край Бурса – града, известен с най-много българи от цяла Турция. Разположена в историческата местност Мизия тази прекрасна планина е известна като турския Олимп. Не сте чували за него? Сега е моментът да ви разкажем за една приказка, която всеки лесно може да изживее. И ще му струва доста по-евтино.

Включваме навигацията и тя ни показва, че Бурса е на около шест часа и половина път от София. На пет от Пловдив, а още по-близо от Бургас и Варна. Пътят логично минава през един от най-големите мегаполиси в света – Истанбул. Единственият град, разположен на два континента. Ако сте тръгнали само заради ски, едва ли ще спрете там. Един ден край Босфора е крайно недостатъчен, за да се видят всички красоти на многовековната империя. Но ако си отделите два, ще потънете в ориенталското обаяние на Капалъчаршъ, Египетския пазар, Синята джамия, Света София. Вероятно много българи са ги посещавали и тази част от разказа няма да им е толкова интересна. Най-хубавото е, че най-интересните места в Истанбул се намират на пешеходно разстояние. Ако искате да разберете наистина как са оцелели през вековете, трябва да извикате някой от гидовете. Изключително подготвени хора на всички популярни езици обясняват толкова напоително, че ви се струва, че мислено се превръщате в сценарист за филм. И ако на обяд е интересно да влезеш, в която и да е дюнерджийница, то вечерта е перфектна за порт Галата, където всичко е толкова лъскаво и може да ви напомни за Дубай например.

Пътят от Истанбул до Бурса е малко повече от три часа – естествено само по магистрала. Градът е доста по-различен. Има своите отличителни черти, които никой не може да му ги отнеме. Турската кухня е известна като една от най-обичаните по цял свят. Хайде на бас кое ястие би спечелило наградата за №1 при мащабно проучване? Името му е искендер кебап. Домът на този кулинарен уникат е Бурса. За първи път искендер е направен в старо имение в началото на града, което сега е може би най-предпочитаният ресторант за местни и туристи. Маси се намират само с резервации. Хората искат отново и отново да хапнат нарязаното агнешко месо, покрито с горещ доматен сос върху парчета пита хляб. Всичко това е обилно намазано с масло от овче мляко и залято с кисело мляко. Стана ви вкусно, нали? Повярвайте, че дни наред трябва да ядете от този деликатес, за да се наситите.

Природният парк улудаа е дал възможност на Бурса да се прочуе с още едно уникално нещо – захаросаните кестени. Такива трудно може да се намери дори в Истанбул. Склоновете на планината около Бурса са покрити с кестенови, букови и иглолистни гори. А начинът, по който местните кулинари се справят, е прочут по света. Проверка из турските магазини в София например показва, че на нито едно място не може да се намери кутия захаросан кестен.

Става твърде вкусно, но сме тръгнали на ски. Разстоянието между Бурса и курортното селище на улудаа се изминава за малко повече от час. Все едно от София да стигнеш до Боровец. Още със старта на пътешествието вече виждате Бурса като на длан. И изведнъж – нещо огромно и много зелено! Какво ли е това? Всеки футболен фен веднага ще ви каже. Това е стадионът на местната гордост Бурсаспор, с която преди години българският вратар Димитър Иванков стана шампион на Турция. „Тимсах Арена“ е единственият стадион в света, който е направен под формата на огромен зелен крокодил. Открит е през 2015 година.

Макар да е февруари, времето в Бурса е много меко и приятно. Човек би се запитал: „Какви ски ще караме тук?“ С всеки изминат километър нагоре снегът се засилва и засилва. И така след около 75 минути сме в подножието на връх Улудаа тепе, който е на 2543 метра надморска височина. Това е най-високата планина в Западна Анадола. Богатството на флора и фауна са превърнали планината в природен парк. Благодарение на географията си улудаа не предлага само традиционните спускания със ски или сноуборд. Има условие за кънки на лед и доста нетрадиционното колоездене върху сняг. До самия национален парк може да се стигне с магистрален или кабинков лифт. Туристите могат да избират между 27 хотела, от които 15 са частна собственост. На 2 декември е открит най-новият и луксозен. В него тръгваш за пистата от четвъртия етаж. А ако не си сред скиорите, се потапяш в спа център, предлагащ всички най-модерни условия. Като всеки луксозен зимен курорт улудаа не изисква да носиш собствени ски и дрехи. Всичко се предлага под наем, а всеизвестните със своето гостоприемство турски домакини те карат да се чувстваш като султан. Планината предлага 13 писти с различна степен на трудност – от начинаещи до истински майстори.

Оттук нататък сте вие. Когато завършвате този разказ, може да помечтаете и да си представяте. Когато запалите автомобила на път към България, ще ви се иска снежната приказка със захаросаните кестени никога да не свършва. Както се наричаше един детски филм от преди няколко десетилетия – това е „Приказка безкрай“.