Едуард V, Ричард III, Хенри VII и проблемните жени

Кралицата-майка царува вместо сина си Хенри VII и само дето не сменя жена му в леглото

Ричард III успява да издейства одобрение на минаването си под венчило с Ан лично от римския папа

Църквата обвинява двамата мъже в кръвосмешение от първа степен - оженили се били за първите си братовчедки

Ричард става несметно богат и силен, като изглежда този факт го подтиква да посегне към короната и да елиминира племенника си Едуард V 

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата.

Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак. И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко се впускали в авантюри с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени - още по-добре. И раждали тези английски моми на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях, а после се примирявали със съдбата си на отхвърлени любими, сменени от нови конкубинки.

Едуард V остава в английската история като най-кратко задържалия се на престола крал - властва едва 78 дни. И не само губи короната след тези два месеца и половина, но и живота си, а е едва на 12 години. Като покрай него напуска този свят и неговият по-малък брат - десетгодишният Ричард, с когото са неразделни. И се оказва, поне официално, че в основата на нелепата смърт на двамата тийнейджъри със синя кръв е една проблемна жена, за която баща им - палавият Ричард IV имал неблагоразумието да се ожени тайно, веднъж овдовял. На смъртния си одър през март 1483 г. владетелят посочва за свой наследник сина си, а тъй като той бил малолетен, назначава за негов лорд-покровител по-малкия си брат Ричард Глостърски. След смъртта на баща му в началото на април, момчето е обявено за крал с името Едуард V-ти, като тържествената коронация е насрочена за 22 юни.

Елизабет Йоркска

Междувременно невръстният крал е откаран заедно с по-малкото си братче в замъка “Тауър”, половината от който е на практика тъмница, като и настанен в кралските апартаменти там. В приютяването на двамата тийнейджъри в извисяващата се и днес край брега на Темза масивна средновековна сграда нямало нищо странно, тъй като било нещо обичайно английските монарси да изчакват коронацията си в предназначената точно за тях резиденция.

Ама ден преди обявената тържествена церемония, епископът на старинния и известен с минералните си извори град Бат - Робърт Стилингтън, заявява на всеослушание, че преди да се срещне с последната си съпруга и майка на двамата му сина - Елизабет Удвил, Едуард IV бил сключил таен брак с друга жена на име Елинор Талбот. Тя е вдовица на известен благородник, но не забременява бързо, както кралят иска, нито пък има фасон за двореца и той я зарязва, надявайки се, че тайната на капризното му минаване под венчило няма никога да бъде разкрита.

Да, но епископът Стилингтън го прави - според мнозина историци подкокоросан от Ричард Глостърски - и въз основа на твърдението на висшия духовник съвсем законният брак на Едуард IV с Елизабет Удвил e обявен за недействителен, а децата от него - за незаконни. Като последното твърдение - че Едуард V и братчето му Ричард са копелета и не могат да заемат трона на Англия - е обявено на нарочна проповед пред лондонската катедрала “Сейнт Пол” точно на 22 юни, когато е трябвало да бъде коронацията.

Ан Невил

На 25 юни пък членовете на Асамблеята на лордовете и на трите съсловия на кралството подписват петиция, с която призовават Ричард Глостърски да се възкачи на трона с името Ричард III. Той е коронясан на 6 юли и тръгва на официална обиколка из кралството, а до август 1483 г. двамата братя и негови племенници са виждани на няколко пъти да си играят в градините на “Тауър”. После потъват вдън земя, като тръгва мълва, че те са убити по заповед на Ричард III, а смъртта им ражда всевъзможни легенди, които ще тревожат векове сънищата на лондончани.

Но и Ричард III има своите проблемни жени, като се започне от съпругата му Ана Невил, които в края на краищата изиграват решаваща роля за свалянето му от власт и неговото убийство в свирепа битка от приемника на короната Хенри VII. Именно в хода на този двубой изгубилият всякаква надежда мъж произнася запазения благодарение на Уилям Шекспир призив, превърнал се в метафора на отчаянието и на отказа от властта в името на личното спасение: “Кон, кон ми дайте! Сменям кралството заради един кон!” Та 13 години преди този край, през1472 г. Ричард, който както стана дума е брат на действащия крал Eдуард IV, се жени с благословията му за Ан Невил.

Тя обаче е вдовица на неговия убит от французите брат Едуард Ланкастър, който бил първи в листата на наследниците на короната, но в същото време е сестра на Изабел Невил - съпругата на най-малкия брат на краля и на Ричард - Джордж. Бащата на двете жени лорд Ричард Невил пък бил брат на майката на Едуард, Ричард и Джордж - Сисил Невил, и ето защо църквата обвинява двамата мъже в кръвосмешение от първа степен - оженили се били за първите си братовчедки. И духовенството оспорва тези бракове, като по-късно дори обявява, че причината Ричард да няма дълго време деца била именно това кръвосмешение, на него свещениците приписали и ранната смърт на единствения му син Хенри.

В края на краищата бъдещият герой от драмата на Шекспир “Ричард III” успява да издейства одобрение на минаването си под венчило с Ан лично от римския папа, който намерил за целта някаква пролука в моралния кодекс на католицизма. Но тогава се поява друг проблем, причинен пак по неволя от Ан - нейният и на Изабел баща Ричард Невил бил безкрайно богат, нямал синове, тоест мъжки наследници и цялото му богатство след неговата смъртта било оставено на двете му дъщери и техните съпрузи. И Джордж - братът на Ричард, бил твърдо против брака на вече овдовялата Ан с него, за да може да прилапа той всички имоти на тъста си и за целта държал овдовялата си бълдъза изолирана от света.

Маргарет се оказва неспособна да приеме роля, по-маловажна от тази на кралица-вдовица.

Говори се дори, че за да не може никой да се ожени за нея и най-вече брат му, той я бил “маскирал” като прислужница в лондонска кръчма до деня, в който Ричард я открива с негови шпиони и я завежда веднага в църквата “Сейнт Мартин льо Гран”, за да се венчаят. Било през май на споменатата 1472 г., след това двамата братя започват преговори как да разделят имотите на Ричард Невил, който между другото бил известен и като възпитател на бъдещите крале на Англия. В един момент даже се споразумяват, но явно подвластен на алчността си или заслепен от ласкатели, при една от вътрешните междуособици в кралството Джордж се обявява заедно с голяма група благородници срещу брат си - краля, докато Ричард застава на страната на владетеля. Годината е 1477-ма, войските на двата лагера се срещат на бойното поле, побеждават кралските, а Джордж - братът на Едуард IV е осъден от самия него на смърт и екзекутиран година по-късно.

Съответно Ричард става несметно богат и силен, като изглежда този факт го подтиква да посегне към короната и да елиминира племенника си Едуард V след смъртта на баща му. И когато вече е крал, без да го желае, Ан Невил му изиграва лоша шега - разболява се от туберкулоза и умира, но в двора и сред простолюдието тръгва мълвата, че тя е убита от съпруга си. Ами година след като надява короната през 1483 г., властта му се разклаща заради продължаващите ежби между двата големи рода с претенции към короната - Йоркшир на Ричард III и Ланкастър на Хенри VI, свален от власт от Едуард IV. И за да се цементира на трона чрез подкрепата на клана Йорк, Ричард III решава да сключи брак с принцесата Елизабет - негова племенница, дъщеря на споминалия се негов брат и сестра на премахнатия по всяка вероятност от него - Едуард V.

Но за да се случи това е нужно монархът да е вдовец, тъй като католическата църква по принцип не разтрогва бракове и тогава, видиш ли ти, изведнъж Ан Невил се разболява и предава Богу дух. Обвиненията към краля са жестоки и той е принуден да се закълне пред министрите си, че няма вина за смъртта ѝ. Но интересното е, че с цел да усмири клановете Йорк и Ланкастър, за Елизабет е решил да се ожени и да се възкачи на трона Хенри Тюдор - син на доведения брат на Хенри VI - Eдмънд Тюдор и на Маргарет Бофор от “клана Ланкастър”. И с войска, събрана във Франция и в останалите на континента малки английски владения, той тръгва ва война срещу Ричард III, като натоварените с ратници кораби акостират в малкото пристанище на Западна Англия - Милфорд Хейвън.

Хенри Тюдор напредва с войските си към намиращия се северно от Лондон град Босуърт, където е спрян от армията на Ричард III. Битката започва на 22 август, като след променливи успехи в един момент двамата мъже се оказват един срещу друг и виждайки края си, според Шекспир Ричард III пожелава кон, за да се спаси. Но е убит от Хенри, който се възкачва на трона, прибавяйки към името си пореден номер 7, а после, на 18 януари 1486 г., се жени точно за Елизабет Йоркска, дъщерята на крал Едуард IV.

Според някои историци венчавката е договорена от майките на младоженците - Маргарет Бофор и Елизабет Удвил, като бракът осъществява техния замисъл - на практика обединява фамилиите с претенции за трона - Ланкастър и Йорк и засилва легитимността на династията Тюдор. Хенри и Елизабет имат седем деца, той ѝ остава верен до края на дните ѝ през 1503 г., а след смъртта ѝ се поболява и я застига в Отвъдното през 1509 г.
Интересното е, че крал Хенри VII обожава безкрайно майка си, тъй като тя остава вдовица още ненавършила 15 години и бременна с него в седмия месец.

А след като го ражда трудно, докторите установяват, че Маргарет Бофор повече не може да има деца и тя се посвещава изцяло на възпитанието на единственото си отроче, като никога повече не се омъжва. Образована, с богата култура, но в същото време строга жена с непреклонен морал, Маргарет Бофорт притежава много високо чувство за кралско достойнство, превъзхождайки снаха си Елизабет Йоркска. От друга страна Хенри често разчитал на майка си за пръв съветник, както по политически, така и по тясно семейни въпроси, за което свидетелства фактът, че след раждането на внуците ѝ - престолонаследника Артур и след него Хенри, който ще стане бъдещият велик и шеметен крал на Англия Хенри VIII - Маргарет Бофор поема контрола над “детската стая”.

Освен това, за да обозначи ролята си на може би най-влиятелната персона в кралския двор, от 1499 г. нататък тя започва да се подписва като “Маргарет Р.” - крайната буква “Р” е първата от латинската дума “regina”, означаваща “кралица”. Хенри пък започва да нарича майка си “Моята госпожа, кралската ми майка” и налага на Парламента да признае правото ѝ да управлява собствените си имения самостоятелно, сякаш е мъж.
Както бе загатнато, Маргарет се оказва неспособна да приеме роля, по-маловажна от тази на кралица-вдовица или кралица съпруга, и затова решава да носи дрехи от същото качество като снаха си и да ходи само една крачка зад нея. Майка и син често са заедно - кралят всъщност ходи често при нея в имението ѝ Колдхарбър, за да  иска съвети, а когато са разделени, те си пишат редовно, информирайки се за събитията в кралството.

Междувременно влюбената в науката Маргарет основава колежа “Крайстс” в Кеймбридж през 1505 г., а завещава достатъчно пари, за да бъде финансирано разкриването на друго авторитетно и днес учебно заведение - колежа “Сейнт Джонс”. А когато любимият ѝ внук Хенри - бъдещият английски владетел с това име, но под номер 8 - навършва 10 години, Маргарет го обявява за единствен неин наследник, който ще може да управлява огромното ѝ имущество когато стане пълнолетен.

Цялата тази свръх активност на кралицата-майка, за която сред народа се говорело, че само дето не спяла в едно легло със сина си - толкова била близко с него - създава обаче проблеми на снахата. И въпреки пословичната любов на съпруга ѝ, тя изпада в меланхолия, започва да слабее и умира през февруари1503 г. при раждането на последното им дете - Кeтрин. А Хенри VII вече е потънал в мъка, тъй като предишната година е погребал любимия си син - престолонаследникът Артур, покосен от развилнялата се из Лондон потна болест.

Съсипан от кончините на безкрайно обичаната жена и сина им, кралят не довежда до успешен край двата проекта за брак с испански принцеси с цел да се укрепи съюзът на Англия с Испания най-вече срещу Франция. Някъде през 1505 г. той се разболява от туберкулоза и угасва четири години по-късно, като определя за изпълнител на завещанието му майка си Маргарет Бофор. Тя успява да изпълни заръката, тъй като надживява сина си и умира спокойна, защото вижда как за крал на Англия с името Хенри VIII e коронясан нейният любим внук.