Труд
Автор:
Ирен Делчева
Днес „поп-фолк патриотизмът“ е не по-малко опасен, отколкото космополитния нихилизъм
Зает от предизборни агитации и галопираща инфлация българинът сякаш забрави, че през април преди 150 години предците ни се вдигнаха на едно обречено и отчаяно народно въстание, което беше удавено в кръв. А държавата дори не се зае с организацията на кръглата годишнина. Направиха го учените от БАН. Какво е Априлското въстание в историята ни и защо е важно и днес, разговаряме с доц. д-р Димитър Христов.
- Доц. Христов, БАН се зае с организацията на честванията на 150-годишнината от Априлското въстание. Защо държавата не го направи?
- БАН е центърът на националното честване, но тя не е сама. Включени са много общини, институции, включително и държавни, макар и с известно забавяне. Това е една инициатива, която се роди спонтанно и това е добре, защото в такива случаи трябва да има и гражданска инициатива, да не се разчита само на рутинни форми на организация. Редица събития се предвиждат за това честване, те са описани в сайта на БАН. Аз съм част от две по-конкретни събития. Първото е една национална научна конференция в Панагюрище днес и утре (14-15 април), в която ще вземат участие много широк кръг учени и ще има голямо представяне на от страна на официални институции и лица. Другото събитие е една изложба - „Априлското въстание в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“, която подготвят колегите от Централната библиотека на БАН, от Научния архив на Академията и от Института за исторически изследвания. Ръководители на БАН също са включени в подготовката ù. В нея ще бъдат представени онези негови членове, които са обвързани с Априлското въстание. Ще има табла и витрини с книги, които ни представят историческите изследвания от мемоарите на очевидците до съвременните изследвания на тази тема. Тя ще бъде открита на 17 април във фоайето на централната сграда на БАН, изложбата ще пътува и в различни населени места.
- Как възниква идеята за Априлското въстание през 1876 г.?
- Събитията носят своето начало от предишната година - лятото на 1875 г. В областта Херцеговина - Западните Балкани, избухва въстание на местното сръбско и хърватско население срещу османската власт. То предизвиква много силен отзвук, както на Балканите, особено сред българите, така и в цяла Европа. Въстанието създава една рязка промяна в настроението на обществото. Както казва Марко Балабанов - усети се нов вятър, всички започнаха да мислят, че трябва да се направи нещо, че трябва и българите да действат. В този момент обаче българското общество няма ясна идея какво може да се направи. Хвърлят се различни хора в различни инициативи - някои от тях се опитват чрез легалните средства, които са допустими в това време, като меморандуми, призиви до велики сили да въздействат за едно по-благосклонно решаване на българския въпрос. Българските революционери, които са съсредоточени в Румъния, главно в Букурещ, се опитват да направят една акция, която да бъде българско въстание. Тя е много прибързана, много зле организирана и изключително неуспешна. Наричаме я Старозагорско въстание, но реално погледнато този термин е условен - въстават само шепа хора и те са много бързо разпръснати, има и жертви. Главният организатор, който е изпратен на място - Стефан Стамболов, се връща в Румъния, за да продължи по друг начин действията на революционните кръгове. Междувременно Османската империя също започва да дава симптоми на политическа криза, извън проблема, който има с християнското население. Тя обявява банкрут през октомври 1875 г., което рязко сваля международния ù авторитет. В този момент сред османците също има напрегнато състояние на духовете, в което се активизира едно движение, наречено „Младите османи“. Начело стои известният и от нашата история Мидхат паша. Те се опитват да направят някаква акция, с която да овладея властта. Междувременно българските революционери в Румъния изпадат в едни много сложни, противоречиви отношения помежду си. Лидерството, което до този момент е имал най-напред Любен Каравелов е отхвърлено. По-късно и Христо Ботев загубва водещата си роля на авторитет в тези среди и една група млади революционери се организират в град Гюргево близо до българската граница и оттам по някакъв начин да действат.
- Обречено ли беше на неуспех Априлското въстание и организаторите разбирали ли са, че шансът е нищожен?
- Като погледнете хода на организацията му, песимистични са оценките за успеха му. При всичките тези събития, които виждаме - твърде прибързаната и нецентрализирана подготовка, спорадично избухнало на отделни места въстание е ясно, че няма реални шансове да успее. Що се отнася до това, разбирали ли са организаторите всичко това, е трудно да се каже. Моите впечатления са, че те са водени от една много силна емоционална нагласа в това, което правят и по някакъв начин тя скрива за тях реалистичната картина. Те искат и бързат да направят нещо и пропускат редица възможности за по-реалистична акция, която да постигне нещо по-голямо.
- Каква е ролята на Възраждането за избухване на въстанието?
- Това е въстание на хора с ярко изразено национално самосъзнание. Българското Възраждане в голяма степен е протекло под знака на борбите за българска самостоятелна църква, които реално погледнато имат този знак - да маркират българското национално съзнание. Църковните борби довеждат до обособяването на националното създание сред преобладаващата част от българите. Нацията вече е един култ. Това е сплотяващият фактор, който е постигнат в резултат на няколко десетилетия възрожденски събития и борби. Събуден е индивидуалният дух на българина, това също е един особен фактор. Той има своите проявления в селскостопанското ни замогване, имаме един дълъг период на засилване на българите в икономическата сфера. Тези хора имат вече своето самочувствие, те са и по някакъв начин и гръбнакът на едно организирано българско общество. Имаме и силно развитие на просветата, което също дава съзнание на българите по редица въпроси и събития. Проблемът е, че организацията на всичко това, което е извършено, не е единна, разпиляна е. Военните успехи на въстанието са нищожни, но българското общество вече е събудено като единна идея за действия. И макар и да не е успешно това въстание, българите се обединяват най-вече около Екзархията. Една много голяма мрежа от българи събират сведения от пострадалите места, предават ги тайно към Европа и фактически захранват с категорично точна информация Марко Балабанов и Драган Цанков, които са заминали на дипломатическа мисия. Самите те говорят с много голям успех пред елита на тогавашна Европа и това е най-яркият пример за една възродена и обединена от националната си кауза българска общност, която действа чрез свои представители адекватно на европейската сцена.
- Какъв е резултатът от това?
- Отзвукът е много силен. Той се дължи най-вече на репресиите и жестокостите, които са извършени при потушаването на въстанието - в Батак, Перущица, Клисура. Те са проучени на място от различни наблюдатели, както българи, така и чужденци с наши преводачи. Силно въздействие има и акцията на Христо Ботев при превземането на кораба „Радецки“, която е обмислена внимателно, за да предизвика голям ефект в международен план. Отзвукът, обаче, се дължи и на редица фактори, които често пъти остават малко незабелязани. Един от тях е убийството на двамата консули в Солун. Историята е следната - на българка, взета като пленница по време на въстанието, се опитват да ù наложат приемането на мюсюлманската религия. Консулите на Германия и Франция правят опит да я защитят и в този момент една побесняла мюсюлманска тълпа се нахвърля и ги разкъсва. И това убийство на двама представители на Великите сили също оказва много силно въздействие за разбирането какво става. Да не забравяме и преврата, извършен в Цариград. Първо е свален султан Абдул Азис, 3 месеца по-късно е свален султан Мурад V. Така че цялата тази нестабилност и събитията с рязко брутални изяви водят до едно много изострено чувство у всички европейски общества, че в Османската империя трябва да се наложат някакви промени.
- Априлското въстание ли води до решението на Русия да се намеси?
- Мисля, че Русия е имала своите планове, които не са единствено и само обвързани с Априлското въстание. Имайте предвид, че Русия изгубва Кримската война и през следващите 2 десетилетия и държавната ù, и военната ù машина се готвят по някакъв начин да се реваншират. Руската дипломация и политическа стратегия имат свои заложени направления, по които възнамеряват да действат. Не е единствено Априлското въстание това, което е решило събитията. Но в Русия отзвукът от събитията в България е най-силен от всички европейски общества. По това време изключително голямо влияние оказва движението на славянофилството. И българите, като братски славянски православен народ, страдащ по този ужасен начин, е факт, който в руското общество предизвиква много силна реакция. Включително и на едни от най-големите имена в тогавашното руско общество като Тургенев и Достоевски. Император Александър II не е официално обвързан със славянофилската идея, но ù съчувства, така че всичко това, което довежда до обявяването на войната, не е само резултат от едни такива хладни изчисления на стратегически интереси, но има и моментът на емоция, на съчувствие към изстрадалите българи.
- Могла ли е България да се освободи без война в резултат на договореностите между Солсбъри и Граф Игнатиев на Цариградската конференция?
- Те стигат до една договорка да се направят две автономни области в земите, населени предимно с българи, които да бъдат с по-особен ред и със самоуправление, начело с християнин. Едната е Източната с център Търново, другата - Западната с център София. Такава практика вече е била изпробвана от великите сили в Ливан, където през 60-те години е оформена една автономна област, в която реално имаме протекцията на Франция върху този регион. Това не се случва в България, защото са много сложни интересите на всички в този момент. Това звучи много добре и изгодно с оглед на нашите интереси, но те не са единствените. Тук имате проекция на интересите на всички балкански народи, които са с различни амбиции и проекция на повечето от Великите сили. Те пък също искат по някакъв начин районът да отговаря на техните политически имперски планове. А нека не забравяме и, че Османската империя не е толкова безсилна, колкото понякога ни се представя в едни наивни разкази. Тя все още има достатъчно сили и възможности да реагира. Това, което става е, че тя се опитва да осуети решенията на Цариградската конференция, като предлага един конституционен режим. С британска подкрепа Османската империя обявява, че ще има парламент, ще се изготви конституция и няма да има смисъл от различни автономии, за каквито говори Цариградската конференция. Така реално решението на конференцията се обезсмисля.
- Вие продължавате на преподавате на ученици, те интересуват ли се от историята на България и какво знаят за Априлското въстание?
- Интересуват се, да. Човек може да научи нещата с времето. Много по-важно е да се даде едно ясно емоционално отношение. Ще ви кажа нещо, което е мое впечатление, но не е случайно като наблюдение. Преди 10-20 г. съществуваше един риск от недооценяване на българската история, често битуваше национален нихилизъм, водещо беше едно космополитно разбиране за историята, при която нашата някак изглеждаше подценена. Сега наблюдавам промяна на вятъра, който напоследък започна да духа „отдясно“. Появи се един много мощен националистически дух с много опасен момент на зле разбран патриотизъм. Виждали сте, например, млади хора с татуировки на Васил Левски и Христо Ботев, младеж с тениска „Българино, ти помниш ли Батак?“ Това е декларация, която правят хора с доста агресивно поведение, които не можеш да видиш като положително настроени от историята. Тя в някакъв момент започва да бъде обект на една фалшива патриотична интерпретация, включително Априлското въстание. И хора, които искат да оправдаят своята агресивна антисоциална нагласа, често пъти се прикриват зад националистически декларации. Това е една опасност, за която трябва да сме нащрек. Свидетели сме на един такъв, ще го нарека, „поп-фолк“ патриотизъм. И той е не по-малко опасен, отколкото космополитният нихилизъм. Когато говорим за нашата история, ние трябва да си изградим една внимателна оценка, да забележим мъката, страданието, травмата и да я почувстваме, не за да възпитаваме в себе си злоба и отмъщение, а за съчувствие и градивен дух.
Нашият гост
Доц. д-р Димитър Христов е завършил история в СУ “Климент Охридски”. Работил е като преподавател в столични гимназии. В БАН е от 2012 г. в секцията, която се занимава с проблемите на българите под османска власт - от 15 в. до Освобождението. Автор е на изследвания по исторически теми, основно за историята на православната църква. Продължава и да преподава в софийски гимназии.
