Труд
Автор:
Ирен Делчева
Учените ни са страхотни, трябва само адекватно финансиране
Хората винаги са гледали към звездите и са се питали сами ли сме в Космоса. Интересът към астрономията не намалява, всяко съобщение за нови открития обикаля мълниеносно света. Пред дни стана ясно, че млада българска докторантка по астрономия е открил нова планета - свръхземя. Как стана това и какви нови постижения престоят, разговаряме с откривателката Деница Стоева.
- Г-жо Стоева, как открихте тази нова срвъхземя?
- С много анализи. Хубавото е, че повечето данни от телескопите са публични и ние в случая ползвахме тези от 3, 6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория, който се намира в Чили. По-конкретно - от спектографа „Хърд“, тъй като на нас ни трябват спектри на звездата. Тя е наблюдавана от доста дълго време, първите данни са от около 2004 г. Важно е да се уточни, че ние още нямаме технологиите пряко да наблюдаваме тези планети, които се откриват, можем да ги видим в много редки случаи, ако са много големи и са благоприятно разположени. Обикновено виждаме това, което се случва, като наблюдаваме звездата, около която те се движат. Следим поведението ù и по него можем да заключим дали около нея има или няма планета. Това е и нашият случай. Използвахме метода на лъчевите скорости - той е един от двата най-широко разпространени метода. В неговата основа стои фактът, че планетата и звездата обитават около така наречения общ център на масите. Тоест звездата не стои статично и планетата да обикаля около нея, а двете тела обикалят около този общ център на масите. И с помощта на големи телескопи и най-вече на много прецизни спектрографи ние наблюдаваме конкретна звездичка, снема се нейният спектър и изследвайки го можем да видим дали съществува това характерно движение, което би имало при наличието на планета. Защото, ако има планета и тя заедно със звездата обикаля около общия център на масите, това се отпечатва в спектъра. Когато звездичката се движи по посока към нас спектърът става малко по-син, а когато се отдалечава - малко по-червен и можем да търсим такъв тип трептене на звездата. Когато то е периодично, регулярно, с един и същи период - например в нашия случай периодът е 9 дни, ние можем да заключим, че най-вероятно около звездата има планета. И оттам вече започваме допълнителни тестове, за да потвърдим, че наистина е планета, а не става въпрос например за звездна активност или за нещо друго, което би предизвикало подобен сигнал. Това е с две думи - наблюдаваме звездичката и нейното поведение и търсим такива характерни маркери, които да ни подскажат, че там има планета.
- Тази, която сте открили, е свръхземя, какво означава този термин?
- Това е много интересен тип планети, така са ги нарекли, когато ги откриват за първи път. Такъв обект няма в нашата Слънчева система и затова те са доста интересни за астрономите, защото искаме да разберем повече за тях - колко често се срещат, как се формират, дали е типично да има такива планети и ние сме по-скоро някакво изключение или обратното. Учените се опитват да отговорят на един куп такива въпроси. Свръзхемя това е планета по-голяма от Земята, но по-малка от Нептун. В Слънчевата система ние имаме малките скалистите планети и след това скачаме направо на Уран, Нептун и след това вече на гигантите Сатурн и Юпитер. Няма такова междинно тяло, какъвто е обектът, който открихме. Ако приемем, че Земята е с маса 1, планетата, която открихме е 5 пъти масата на Земята, а Уран и Нептун са с маса около 15-16 пъти масата на Земята.
- Планетата, която сте открили, е екзопланета, какво означава това и възможно ли е на тази свръхземя да има живот?
- Екзопланета е всяка планета извън Слънчевата система. Тоест ние си имаме нашите 8, които обикалят около Слънцето, а всяка друга, която обикаля звезда, различна от Слънцето е екзопланета. Не само ние, но и много учени търсят аналог на Земята, но живот все още не е открит със сигурност. Силно вярвам обаче, че това е възможно, защото планетите са много. Тази, която ние открихме, за съжаление не е подходяща, защото се намира много близо до нейната звезда. За да си го представите - Земята обикаля за 365 дни около Слънцето, Меркурий, който е най близък до него обикаля около 88, а тази планета - за 9 дни, тоест тя е много близо до звездата, което означава, че там е много горещо и би било много трудно да си представим живот на такъв тип планета, защото температурите и условията биха били много екстремни. Но има открити вече планети от подобен тип, които се намират в по-благосклонни орбити около техните звезди, в така наречената зона на обитаемост, където евентуално би могло да има живот и учени задълбават и се опитват да научат повече за тези светове. Така че някой ден се надяваме да открием Земя №2.
- А какво е значението на вашето откритие?
- Има няколко основни неща, които са важни в нашето откритие. Първо сме открили нова планета, което само по себе си допринася за знанието ни за екзопланетите и за допълнителните анализи, които в последствие могат да бъдат направени, когато говорим за свръхземи. Друго нещо, което е много важно - изследвахме активността на звездата. Всяка звезда има активност или магнитен цикъл. При нашето Слънце тя е 11 г., при тази звезда се оказа се оказа 15 г. Това е важно, защото, когато говорим за екзопланети, много често тази звездна активност може да бъде сбъркана с планета. Тоест тя по такъв начин създава сигналите, приемани от нашите телескопи, че ако един астроном просто погледне набързо, може да реши, че там има планета. И ако не се направи достатъчно задълбочен анализ, може погрешно да се сметне хиперактивност за планета. Ние показваме точно това - колко трябва да бъдем внимателни при анализа на звездните активности, за да не ги сбъркаме с планети, тъй като тук има такъв сигнал, който много лесно може да бъде объркан с трета голяма юпитерова планета, но това не е така, това е само звездна активност. Ние го доказахме с нашите анализи, така че това е второто важно нещо. И като цяло показахме, че е важно продължителното наблюдение на звездите. Тази конкретно е наблюдавана от 2004 г., имаме данни и от 2017 г., и именно това ни позволи да открием втората планета и да покажем този магнитен цикъл. Защото първата планета, която обикаля около тази звезда, е открита още през 2005 г. Още тогава астрономи са успели много бързо с малко данни да кажат - а, тук има планета. Те забелязват, че има още нещо, но нямат достатъчно набор от данни, за да разберат какво е то. И една сега, 20 г. по-късно имахме достатъчен обем от данни, който да ни помогне да разберем напълно тази система. Така че това е една мотивация за астрономите за наблюдателните програми да продължават във времето, за да можем да разбираме повече детейли.
- Имаше ли чуждестранно участие във вашето откритие?
- Ние работим в колаборация с други учени, но водещите учени са българи. Работим заедно с колеги от Канарските острови, там има един чудесен българин, Атанас Стефанов, той е вторият автор на статията. Той е докторант в момента там. Заедно с неговата група съвместно завършихме статията, така че тя е с предимно българско участие и колаборация с нашите испански колеги. Има още двама души - един колега от Италия и една дама от САЩ, но основно сме от Испания и България.
- Преди дни беше съобщено, че на 1 април ще стартира пилотирана американска мисия до Луната - втората за цялата история на космонавтиката. Защото толкова години никой не посети отново най-близкия спътник на Земята?
- Аз също съм се чудила. Моето лично мнение е, че причината е чисто финансова. Това е изключително скъпо, трябва огромен ресурс и трябва някой да го даде. Включително и за тази мисия мисля, че през миналата година президентът Доналд Тръмп отново искаше да съкрати част от финансирането и всичко беше под въпрос. За такава мисия трябват много пари и огромен период от време, защото не може да я подготвиш за 1 година. Трябва продължително голямо финансиране, което не винаги политиците искат да отпускат.
- Какво предизвиква този интерес към Луната и смятате ли, че следващата мисия ще е до Марс?
- Тя е най-близкият ни спътник, интересно е. И то не самата Луна, ние сме успели вече да разберем доста за нея, но самото постижение да кацнат хората там, е една препратка към това, към което се стремят бъдещи мисии до Марс. Как да го нарека - разпространението на хората в Космоса е най-лесно да започне от Луната. Що се отнася до Марс, аз не съм специалист, но смятам, че основният въпрос отново е финансов, а и трябва да имаме реалистични очаквания. Аз не си представям, че след 10 г. хората ще постоят град на Марс и там ще живеят, но смятам, че е реално да стигнем дотам за кратка мисия и да се върнем.
- По какви други проекти работите в момента?
- Ние изучаваме основно екзопланети. Сега работим по още 2 системи, мои колеги са водещи автори, но няма много детайли да разкривам, защото още не сме изпратили резултатите към съответните журнали. Надяваме се да потвърдим наличието на още планети и скоро да имаме поне още 2 „български“ екзопланети.
- Откога хората имат интерес към звездите и как си обяснявате това, че древни цивилизации са знаели в детайли разположението на планетите?
- Откакто свят светува. Астрономията е много интересна и романтична наука. Винаги хората са гледали към звездите и са се опитвали да разберат какво има там. Що се отнася до древните цивилизации, те са наблюдавали звездите изключително дълго време. Планетите от нашата Слънчева система могат да бъдат наблюдавани от Земята преспокойно, с просто око, не са нужни някакви невероятно телескопи. Те са гледали много небето. Първоначално са забелязали, че нещо се движи, тъй като когато се наблюдава планета на фона на съседните звезди, тя се мести сравнително бързо. Така са открити тези планети. Впоследствие е създаден телескопът, чрез който може да се видят пръстените на Сатурн, може да се види, че Юпитер е планета, а не звездичка.
- Коя е най-голямата опасност за Земята от Космоса?
- Със сигурност най-голямата опасност е да ни удари нещо, това е най-страшното, което може да ни се случи. Разработват се най-различни мисии за това, как бихме могли да се предпазим, ако установим, че към нас лети голям обект, който ще се сблъска със Земята. Преди няколко години НАСА имаха една интересна мисия, при която успешно успяха да отклонят, макар и минимално, орбитата на един астероид. Така че, това, според мен, е най-притеснителното - нещо голямо да дойде към нас и да не успеем да се предпазим. Това вече е случвало много години назад, но в по-близката история - не, надавам се и да не се случи.
- Имат ли младите хора интерес към астрономията и вашия факултет?
- Имат и аз много се радвам на това. Катедрата по астрономия на Софийския университет организира най-различни събития за хора, на които това им е интересно и винаги интересът е огромен. Има кръжок по астрономия, в който организираме много лекции, дни на отворените врати и винаги идват страшно много млади хора, включително и ученици, които толкова много са прочели и вече знаят доста.
- Вие сте завършили финанси, как стигнахте до астрономията?
- Финансите са първата ми специалност, бакалавър и магистър, завърших в Рим преди доста години и започнах да се занимавам с това. След това започнах да посещавам кръжока на катедра „Астрономия“, оттам се възроди любовта ми към тази наука. Записах магистратура по астрономия, завърших я. Получи се такава интересна смяна. Различни науки са, но от друга страна си е математика, използвана по по-интересен начин.
- Какво трябва да се направи, за да „дръпне“ България още по-напред в астрономията?
- През последните години вървим напред, вярвам, че следващите ще са още по-хубави. В България има много интелигентни, умни хора, ние учените ги имаме. Единственото, което трябва да се случи, е по-голямо финансиране за наука, по-добро заплащане за младите учени и по-голяма мотивация за тях да остават в България. Всичко друго ние си го имаме - страхотни специалисти, имаме хора, които да обучават младите, просто трябва държавата да продължава да ги финансира.
Нашият гост
Деница Стоева е докторант в катедра “Астрономия” към Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. Работи над дисертация “Търсене и характеризиране на екзопланети около маломасивни звезди”, която ще защити през следващата година. Магистър е по финанси и банково дело от университет в Италия. През 2021 г. завършва Физическия факултет на СУ и става магистър по Астрономия и популяризация на астрономията. От 2023 г. е млад учен към проекта ExoRestart, чиято цел е изучаването на екзопланети, тяхното формиране и еволюция.
