Да се говори само за „пазарна икономика“ е абсолютна глупост!

Най-важното е в количката да има банани. Признай си, Костов!

Политиците като състезатели на къси разстояния проявяват дълбоко неразбиране на икономиката

За да разбираме реалността през XXI в., не е достатъчно да разширяваме старите теории - трябва да създаваме нови

Храна за подобен размисъл ми дават състезателите, които ще се хвърлят в политическата олимпиада, но още от сега дуднат за: повече свобода на пазара, по-малко регулации, по-стабилен бюджет и обещават „да не пипат данъците“.

В това отношение тези състезатели на къси разстояния (Народното събрание функционира 4 години) проявяват дълбоко неразбиране на икономиката.

Ето кратко пояснение какво представлява икономическата система и какво трябва да прави обществото, за да я управлява.

Икономическите системи, подобно на всички сложни адаптивни структури, се раждат преди да бъдат осмислени, работят преди да бъдат тествани и остаряват преди да бъдат добре регулирани. Това структурно закъснение между практика, теория и политика е фундаментална черта на социалната еволюция. Историята ясно показва, че икономиката не е проектирана с намерението да бъде единен, рационално подреден механизъм, а възниква като натрупване от практики, култури, обичаи, институции и конфликти, в голямата си част доексплицитни: първо е действието, после - отразяването. Именно затова икономическата теория често описва системи, които вече не съществуват.

Аристотеловото разграничение между ойкономика („естествена“, насочена към задоволяването на реални човешки и обществени нужди) и хрематистика („изкуствена“, стремяща се към натрупване на пари заради самото натрупване) остава забележително актуално. Аристотел представя икономиката като рационална организация на средствата за живот, докато хрематистиката - и особено лихварството - е определена като дейност, която „прави парите плодотворни“, в противоречие с тяхната природа.

Днес голяма част от глобалната икономическа активност функционира по тъкмо такъв хрематистичен модел: „добавена стойност“ се генерира не чрез производство на блага, а чрез финансови операции, които циркулират в самозатворени системи, често откъснати от реалната икономика.

Тук критическата традиция на политическата икономия предлага полезни инструменти. Марксовата концепция за фетишизма на стоката не е политическа диагноза, а аналитично описание на това как социалните отношения между хората се превръщат в отношения между вещи - явление, характерно за пазарни системи с висока степен на опосредяване. Тази идея остава ключова за разбирането на съвременната икономика, в която стойността и цената са все по-опосредствани чрез алгоритми, деривати и дигитални структури, а трудът е все повече „невидим“.

От друга страна, кибернетичната перспектива, оформена от Норбърт Винер, предлага напълно различен - но комплементарен - начин на мислене: икономиката като система от обратни връзки, управление, информация и адаптация. В контекста на дигиталната икономика, автоматизацията и алгоритмичните пазари, именно кибернетичният анализ разкрива как се стабилизират или дестабилизират икономически процеси при условията на ускорени комуникации и глобална взаимозависимост.

Съществен принос към по-съвременната критика предлага и Амартия Сен. Неговата концепция за икономиката като разширяване на капацитетите - а не просто растеж - поставя под въпрос доминиращите макропоказатели. В този смисъл икономически напредък е налице там, където хората увеличават своите реални свободи да живеят живот, който имат основания да ценят. Това е силно предизвикателство към традиционните модели, които виждат в растежа самоцел, без да вземат предвид социалната, екологичната и демократичната цена на този процес.

Василий Леонтиев, чрез своя input-output анализ, демонстрира, че икономиката не е абстракция, а конкретна структура от взаимни зависимости: „никой сектор не е остров“. В света на глобални вериги за доставка тази идея е по-валидна от всякога. Ако продуктивната база отслабва, а финансовият сектор расте непропорционално, структурата става крехка - не по идеологически причини, а поради самата логика на междусекторните зависимости.

От тази гледна точка, ето какво знаем за икономиката:

1. Теорията неизбежно изостава от реалността. Това изоставане не е дефект, а структурна характеристика на всички сложни системи. Следователно задачата на икономическата теория не е да предлага „вечни закони“, а да бъде метод за непрекъснато преосмисляне. Тук „работи“ сравнителната икономическа теория. Например, модерното сега намаляване на данъците на най-богатите в САЩ и ЕС никога не е било мислимо и възможно нито при робовладелството, нито при феодализма, нито при социализма. Капитализмът е сегашната икономическа система, която - надяваме се - не е последната проява на икономическото развитие, още повече понеже в някои отношения е зловредна за природата и обществото.

2. Съвременната икономика е доминирана от хрематистични процеси. Натрупването на пари чрез пари - чрез финансови инструменти и автоматизирани пазари - надделява над натрупването на стойност чрез производство на реални блага. Това не я прави „лоша“, но означава, че класическите категории на политическата икономия стават недостатъчни за анализи и оценка. Например, криптовалутите нямат реални икономически активи зад себе си, но продължават да се харесват от части от обществото; какво тогава са те и как да се опишат в икономическата теория?

3. Икономическите системи трябва да се оценяват през призмата на човешките способности и свободи. Показатели като БВП не са достатъчни за анализи и оценки. Известният стар случай с лордовете, които се женят за прислужничките си (имало е стотици такива сватби), при което „ново състояние“ на нещата лордовете престават да плащат заплата на съпругата си и този факт съответно намалява доходите в икономиката и БВП, е само един пример. Разширяването на човешките възможности е по-адекватен критерий за успех, както по-пълното задоволяване на нарастващите потребности..

4. Икономиката трябва да се разбира като кибернетична система. Пазарите функционират чрез сигнали, обратни връзки и адаптивни механизми. Това изисква аналитични модели, които да включват информация, нестабилност и нелинейни процеси, а не само равновесни схеми. Освен това, при капиталистическа икономическа система, при която се гарантират свободните действия на независимите частни стокопроизводители и на „свободата на пазара“, включително и на свободното договаряне на работните заплати, обществото изпуска от контрола си голяма част от първите две фази на икономическата дейност: производство и първично разпределение на добавената стойност. Именно по тази причина - само при капитализма - всичкият интерес се концентрира върху третата фаза, преразпределителните процеси и свързания с тях държавен бюджет. И по-нататък, извън контрола остава голяма част от последната фаза - крайното потребление. Обобщено, на капиталистическата икономическа система не се гледа като на един особен вид кибернетична система, а като на случайна съвкупност, създадена от прочутата „невидима ръка“.

5. Структурата на икономиката определя нейната устойчивост. Изследванията върху междуотрасловите връзки (Василий Леонтиев, Евгени Матеев и други) показват, че: общества със слаба индустриална база и доминиращ финансов сектор са структурно по-уязвими; общества с високо разположен център за управление (държава, съюз) са по-динамични в своето развитие и могат да постигат „изпреварващ“, а не „догонващ“ икономически растеж; общества с по-силна и по-организирана демокрация могат да намаляват по-успешно неравенствата и да постигат по-висока степен на сплотеност.

Този тип въпроси са „отворени“, които изискват прецизни отговори, но са и взаимосвързани, което затруднява търсенето на решения:

1. Какви теоретични категории са нужни за анализ на икономика, в която стойността се генерира дигитално, а не материално?

2. Как да интегрираме кибернетичните модели в икономическата политика, без да свеждаме обществото до машина?

3. Възможно ли е създаването на икономика, която да бъде едновременно продуктивна, устойчива и способна да разширява човешките свободи?

4. Каква нова теория е необходима за свят, в който „пари раждат пари“ по-бързо, отколкото трудът може да създава стойност?

5. Какво е бъдещето на труда при висока степен на автоматизация а производството и безлюдни канцеларии?

6. Коя е следващата икономическа система след капиталистическата?

Икономиката на XXI век е хибридна система: едновременно материална и виртуална, продуктивна и финансово самозатворена, зависима от глобални вериги и подчинена на алгоритмично управление. За да разбираме тази нова реалност, не е достатъчно да разширяваме старите теории - трябва да създаваме нови. Това изисква синтез между античната философия (Аристотел), критическата политическа икономия (Маркс), структуралистката емпирика (Леонтиев), кибернетичния анализ (Винер) и етичния хуманизъм (Сен). Само подобен многопластов подход може да роди теория, която да не остарее още преди да бъде написана.

А да се говори само за „пазарна икономика“ и „свобода на пазара“ е 100% глупост и огромно неразбиране на съвременната икономическа система, неразбиране, подкрепено с огромно самочувствие! 

Но най-важното е в количката да има банани, признай си, Костов!