Данъчен консулт на "Труд news": Облагане при ползване на фирмен имот от роднина на собственика

Много търговски дружества предоставят за ползване имоти на роднини на собственика на фирмата. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци в тези случаи.

Дружество притежава сграда. Поставен е въпросът възможно ли е да се отдаде сградата безвъзмездно на дъщерята на едноличния собственик на капитала на дружеството?

Договорните взаимоотношения, които поражда безвъзмездното предоставяне на определена вещ за временно ползване се определят с т. нар. “договори за послужване”. Та са обект на разпоредбите на чл.243-чл.249 на Закона за задълженията и договорите. Според чл.243 от закона с договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

По прилагане на ЗКПО

При безвъзмездно предоставяне на правото на ползване на дадена вещ за данъчни цели следва да се съобразят нормите на Глава 4 от ЗКПО “Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”. Сделки, сключени както между свързани лица, така и между несвързани лица, когато тези лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочени към постигане на същия икономически резултат, подлежат на данъчна регулация.

Отклонението от данъчно облагане може да се изразява в способи, чрез които данъчно задълженото лице се опитва да представи реализираните от него печалби или доходи като необлагаеми или да насочи печалбата или дохода (включително чрез извършените разходи) към друго лице, което не дължи данък (или дължи по-нисък данък) върху тях. Според чл.16, ал.2 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и:

1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните;

2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;

3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва, включително в случаите на безлихвени заеми, както и опрощаването на кредити или изплащането на кредити, несвързани с дейността;

4. начисляването на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени.
ЗКПО изключва възможността взаимоотношенията между субектите в стопанската дейност да са поставени на основата на безвъзмездността.

Отстраняването на отклонението от облагане в тези случаи се извършва по реда на чл.16, ал.1 от ЗКПО чрез определяне на такава данъчна основа, каквато би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат. За наличие на отклонение от данъчно облагане при дадена сделка се съди, ако същата е сключена при условия, които не съответстват на обичайното търговско поведение. Това означава, че за данъчни цели следва да бъде определена пазарна цена и да бъдат извършени корекции на данъчния финансов резултат на дружеството (в увеличение) с пазарната цена на безвъзмездната услуга, така че да се отстрани ефектът от отклонението от данъчно облагане.

По смисъла на §1, т.8 от ДР на ДОПК “Пазарна цена” е сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Кодексът предвижда пет метода за определяне на пазарните цени:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци (МСНЦ);
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба (МПЦ);
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба (МУС);
г) методът на транзакционната нетна печалба (МТНП);
д) методът на разпределената печалба (МРП).

Редът за прилагане на методите се определя с Наредба №Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В настоящия случай за данъчни цели следва да се определи наем, формиран на пазарен принцип, подлежащ на облагане.

По прилагане на ЗДДС

Обект на облагане с ДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Случаите, при които е налице доставка на услуга, приравнена на възмездна, са уредени в чл.9, ал.3 от ЗДДС. Такива доставки са:

1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на фирмата, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

При безвъзмездното предоставяне за ползване на стоки, за които е упражнено право на данъчен кредит, е налице доставка на услуга по чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, която е облагаема по своя характер.

Данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС се определя съгласно чл.27, ал.2 от ЗДДС - данъчната основа е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването є. В случая с използване на недвижим имот това са направените разходи през съответния данъчен период, за които лицето е приспаднало данъчен кредит като електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, почистване, както и стоките или услугите, свързани с поддръжката и ремонта на този имот, а така също и разходът за изхабяване. Взема се предвид разход за изхабяването като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.

В случая следва да се приеме, че доставките са с непрекъснато изпълнение. Датата на данъчното събитие ще се определи по реда на чл.25, ал.5 от ЗДДС - при доставки с непрекъснато изпълнение за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година, данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

Данъкът за безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на услуга по чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик на услугата по предоставяне на ползването. Данъкът се начислява, като се издава протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.