Данъчен консулт на "Труд news": Облагане при наемане на хора, работещи онлайн от чужбина

Много фирми в страната плащат на хора в чужбина за извършване на определени дейности, например свързани с маркетингови услуги. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци за изплащаните на тези хора възнаграждения.

“X” ЕООД предоставя дигитални маркетингови услуги. Дружеството работи за клиенти извън страната и използва услуги от физически лица от различни държави: графични дизайнери; хора за връзки с клиенти; преводачи.

Дружеството извършва и рекламни услуги. Хората, които комуникират с клиентите, предоставят информация за изискванията им, управителят на дружеството оформя маркетинговите текстове, преводачите ги превеждат, а графичните дизайнери оформят визията. Физическите лица, работещи в чужбина, не получават възнаграждение всеки месец, а само когато предоставят услуги, и не получават еднакви възнаграждения всеки път. Поставени са въпросите:

1. Извършваните услуги от физически лица “технически услуги” ли са по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО? Трябва ли да се удържа данък при източника върху брутните суми, които им се изплащат?

2. Как трябва да бъдат документирани услугите от чуждестранните физически лица? Достатъчно ли е сключване на рамкови договори и месечно отчитане на отработените часове с цел определяне на дължимото възнаграждение?

По първи въпрос:

Дигиталният маркетинг използва цифрови канали за популяризиране и продажба на продукти и услуги. Това включва различни техники като оптимизация за търсачки (SEO), маркетинг в социалните медии, имейл маркетинг, маркетинг чрез съдържание, маркетинг на платформи за електронна търговия и др. Дружеството възлага извършването на услуги на чуждестранни физически лица, които работят извън територията на страната.

Чуждестранните физически лица са носители на задължение за данъци за придобити доходи от източници в България, които изчерпателно са изброени в чл.8 от ЗДДФЛ. По аргумент от чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от услуги, които са извършени на територията на друга страна, не са доходи от източник в България. Изключения от общото правило са установени в чл.8, ал.6 от ЗДДФЛ, при условие че съответните доходи не са начислени от местни юридически лица или еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната (чл.8, ал.7 от ЗДДФЛ). В изключенията е и извършването на технически услуги.

В чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ са изброени доходи, които се облагат с окончателен данък, ако са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. На основание §1, т.4 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с §1, т.7 от ДР на ДОПК “определена база” е:

а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

В конкретния случай чуждестранните физически лица не формират определена база в България, доколкото извършват дейността извън територията ѝ.

Съдържанието на “възнаграждения за технически услуги” е дефинирано с §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с §1, т.9 от ДР на ЗКПО, а именно това са плащания за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

Дефиниция на “консултантски услуги” липсва в другите данъчни закони. Според определението в “Български тълковен речник” консултант е специалист в определена област, който дава съвети или мнения. За да бъде поискана и съответно предоставена консултантска услуга, е необходимо клиентът да има някакъв проблем, за разрешаването на който се нуждае от съвет, препоръка, мнение, насоки, методологически указания, дадени му от компетентно в съответната област лице (лица). Ако дейността на чуждестранните физически лица съдържа съвети или прилагане на бизнес решения, то услугите се квалифицират като консултации.

Когато доходите на чуждестранните физически лица не могат да бъдат определени като доходи от източник в България, същите няма да подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. В конкретни случай, при условие че услугите са само графичен дизайн, преводачески, връзки с клиенти и рекламни и няма елемент на консултация, тогава не е налице възнаграждение за технически услуги, начислено от местно юридическо лице на чуждестранно физическо лице, поради което не е налице и доход от източник в страната, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ.

Дефиниция на “маркетингови проучвания” също липсва в данъчните закони и смисълът на това понятие следва да се извлича от общоприетото му значение. Маркетинг проучването е набиране, обработка и анализ на информация с цел информационно осигуряване за определяне на тенденциите в развитието на бизнеса; за разработване на прогнози; за изучаване на позиционирането на продукти на пазара; за анализиране на ценови равнища и т. н.

Ако извършените дейности от чуждестранните физически лица включват събиране на информация, както и анализи, то услугите се квалифицират като маркетингови проучвания. Ако извършваните дейности не включват анализи, то не са налице маркетингови проучвания.

По втори въпрос:

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т. ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане и/ или скрито разпределение на печалба.

Търговците в други държави не са задължени да издават фактури, съобразени с българското законодателство. Съгласно Закон за счетоводството (ЗСч), счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, следва да бъдат придружени от превод на български език, когато това е предвидено в закон. ЗКПО и ЗСч не съдържат изисквания за конкретна документация относно стопанските операции. Разходите, документирани от чуждестранните доставчици, подлежат на преценка за данъчното им третиране, съобразно отразените в тях факти и обстоятелства и ведно с всички други документи в регистрите, водени от предприятието. Освен първичният документ, издаден от доставчика, и сключеният договор за извършваните услуги следва да са налице доказателства, относими към тези услуги. Такива могат да бъдат: писмена кореспонденция; отчетни документи, съставени при доставчика на услугите и др. документи въз основа на които може да се направи анализ и извод относно изпълнение на договорните задължения.

Независимо от това дали изплатените възнаграждения в полза на чуждестранното лице подлежат или не на облагане с данък при източника по чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ, българското дружество следва да притежава доказателства, че услугите са реално осъществени. При липса на такива доказателства ще възникнат данъчни постоянни разлики, които разходи за данъчни цели няма да се признаят по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, ще попаднат в обхвата на отклонение от данъчно облагане, по аргумент на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.