Данъчен консулт на "Труд news": Облагане на фирма при ползване на услуги от чужбина

Много фирми в страната използват услуги на компании от страни от ЕС, за които плащат авторски и лицензионни възнаграждения. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци в тези случаи.

Българска фирма използва различни услуги от фирми от държави от ЕС като проектиране, проучване, дизайн, лиценз, разработка и абонамент за използване на софтуер. Тези услуги според Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са авторски и лицензионни възнаграждения. С всички от визираните европейски държави България има сключени Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Поставени са въпросите:

1. Правилно ли е да се прилага чл.12, ал.2 от СИДДО, според който българското дружество трябва да удържа данък в размер не повече от 5% или може изобщо да не се удържа данък за ползваните услуги?
2. В случай че може изобщо да не се удържа данък на чуждестранни контрагенти, какви документи трябва да осигурят, които да са достатъчно доказателство пред НАП за неудържането на данък при източника?
3. Ако България няма сключено СИДДО с конкретна държава, задължително ли се удържа данък при източника 10%?

Изразеното становище отразява предположението във въпроса, че доходите представляват авторски и лицензионни възнаграждения по ЗКПО и дефиницията от приложимата СИДДО. Твърде вероятно е обаче, някои или всички от изброените доходи да не попадат в обхвата на тези дефиниции и да не се третират като авторски и лицензионни възнаграждения.

По първия въпрос:

Българското дружество изплаща на чуждестранни юридически лица авторски и лицензионни възнаграждения. Чл.195, ал.1 от ЗКПО предвижда облагане с данък при източника, който е окончателен, на доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в България.

Съгласно чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от България, има разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Такива международни договори са всяка СИДДО, сключена от България с друга държава. Когато чуждестранният получател на дохода удостовери основанията за прилагане на данъчните облекчения на конкретна СИДДО, тогава приложение ще намерят правилата на съответната Спогодба, а не нормите на ЗКПО.

Тъй като не е конкретизирана приложимата данъчна спогодба, не може да се каже дали данъчната ставка трябва да бъде 0%, 5%, 10% или се прилага друга ставка. Всяка СИДДО е специфична по отношение на облагането на авторските и лицензионните възнаграждения от гледна точка на елементите, които попадат в обхвата на тези доходи и максимално приложимата ставка.

СИДДО не дава право на приходната администрация или на данъкоплатците да избират и определят размера на ставката. Ако конкретната разпоредба предвижда държавата, на която платецът на дохода е местно лице, да обложи този доход с данък, ненадвишаващ определен размер в проценти, то държавата ще го обложи с този размер. Формулировката “така наложеният данък няма да надвишава” не предполага възможност за прилагане на променлива ставка.

По втория въпрос:

Ако чуждестранният получател на авторско и лицензионно възнаграждение желае да се възползва от данъчно облекчение, предвидено в СИДДО, той следва да удостовери основанията за това. За тази цел в чл.135-142 от ДОПК е предвидена процедура за прилагане на облекченията по СИДДО. Редът за удостоверяването на основанията за прилагане на облекченията по СИДДО е различен в зависимост от размера на доходите на чуждестранното лице. Ако размерът на дохода надвишава 255 645 евро (500 000 лв.) през съответната данъчна година, тогава основанията се удостоверяват с искане по образец (чл.137 от ДОПК), което се подава от чуждестранното лице (или негов упълномощен представител) в ТД на НАП по регистрация на платеца на дохода или в ТД на НАП София, когато платецът не подлежи на регистрация.

За доходи под посочената сума ДОПК предвижда облекчен ред за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО. Това са случаите, в които платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната до 255 645 евро (500 000 лв.) годишно. При изчисляването на този праг се отчита съвкупният размер на всички доходи от източник в България (независимо дали са въз основа на един и същ договор или дали са от един и същ вид), начислени от един платец в полза на едно чуждестранно лице. В този случай основанията за прилагането на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода, без да се подава искане по чл.137, ал.1 от ДОПК. Платецът на дохода преценява законосъобразното прилагане на СИДДО и размера на приложимото данъчно облекчение.

Съгласно чл.136 от ДОПК чуждестранното лице следва да удостовери пред платеца на дохода или като част от процедурата по прилагане на СИДДО пред органа по приходите, че: 

1. е местно лице по смисъла на съответната СИДДО (чрез представяне на удостоверение за местно лице, издадено от компетентния данъчен орган на чуждата държава);
2. е притежател на дохода от източник в България (това се удостоверява с декларация);
3. не притежава определена база/място на стопанска дейност в България, с която съответният доход е свързан (това може да се удостоверява с декларация); и
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако има такива изисквания (удостоверяват се с официални документи).

Платецът на дохода следва да разполага с (или към искането по чл.137, ал.1 от ДОПК следва да бъдат приложени) доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Доказателствата са изброени в чл.138, ал. 2 и 3 от ДОПК. Всички обстоятелства по прилагането на СИДДО следва да бъдат удостоверени след начисляването на дохода, за който се претендира облекчение по СИДДО, и преди изтичане на срока за внасяне на данъка по ЗКПО.

ДОПК не предписва специална форма, в която трябва да бъдат представени посочените по-горе документи. Те могат да бъдат на хартя или в електронен вид. При поискване от НАП субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с превод на български език, извършен от заклет преводач. Но практиката на НАП е да изискват удостоверението за местно лице и декларациите от притежателя на дохода в оригинал.

В чл.140, ал.1 от ДОПК е предвидено, че когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл.137, ал.1 се подава еднократно от момента, в който е начислен общ размер на реализираните доходи над 255 645 евро (500 000 лв.) в рамките на данъчната година. Тази разпоредба би могло да бъде приложена и за случаите, в които СИДДО се прилага пред платеца на дохода. На практика това означава, че платецът на дохода не следва да събира нов набор от документи за всяко начисляване на доход в рамките на годината. Но е желателно платецът да събира удостоверение за местно лице и останалите документи по чл.136 от ДОПК всяка година, вкл. за да се защити от евентуална промяна в обстоятелства, свързани с получателя на дохода (например чуждото лице смени своя данъчен статут и стане местно лице на друга държава).

По петия въпрос:

Ако България не е сключила СИДДО с държава, на която получателят на дохода е местно лице и доходът подлежи на облагане с данък при източника, същият следва да бъде обложен по предвидения в ЗКПО ред.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.