Данъчен консулт на "Труд news": Облагане на доходи на фирма от наем на имот в чужбина

Много фирми купуват имоти, които да отдават под наем, като част от тези имоти са в чужбина. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на доходите от отдаване под наем на имот в Испания.

Българското дружество „X“ е регистрирано по ЗДДС, а дейността му е отдаване под наем на недвижими имоти. Дружеството е купило къща с прилежащ терен в Испания. Този имот се отдава под наем, като приходът се документира ежемесечно с фактура. Съгласно испанското данъчно законодателство, дружеството е регистрирано за данъчни цели в Испания и има издаден данъчен номер (но не и за целите на ЗДДС) с цел плащане на корпоративен данък за прихода от наем, който данък се декларира и дължи авансово на тримесечие. Поставени са въпросите:

1. Приходът от наем в Испания подлежи ли на облагане съгласно ЗКПО и в България? 

2. Как се отразява горепосоченото в годишната данъчна декларация?

3. Необходимо ли е прилагане на документи за платения данък в Испания?

По първи въпрос:

Местните юридически лица се облагат с данъци за печалбите си от всички източници в България и в чужбина. Когато в международен договор има разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Такива международни договори са СИДДО, в които са предвидени два основни метода за избягване на двойното данъчно облагане: метода „освобождаване с прогресия” и метода „данъчен кредит” със своите разновидности „пълен данъчен кредит” и „обикновен данъчен кредит”.

Между България и Испания е сключена Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО с Испания). Съгласно чл.5 от нея доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава (България), от недвижимо имущество в другата договаряща държава (Испания), могат да се облагат в тази друга държава (в Испания).

В сключените от България СИДДО се срещат обичайно следните два израза, които определят правомощията на държавите да облагат конкретен доход: „се облага само“ и „може да се облага“. Изразът в чл.5 от СИДДО с Испания „могат да се облагат“ не означава, че фирмата има възможност да избере в коя от двете държави да бъдат обложени тези доходи. Изрезът означава, че и двете държави облагат с данък този доход като държавата на източника на дохода го облага с данък, предвиден във вътрешното й законодателство (като се съобразява и със СИДДО), а държавата на местното лице – бенефициент на дохода, облага същия доход и прилага предвидения в СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане. В случая спогодбата дава право на Испания да обложи доходите от наем на недвижимо имущество на нейна територия.

След като доходите (печалбите) от имот в Испания се облагат по реда на испанското законодателство, то за да се избегне двойното данъчно облагане, следва да се приложи предвиденият в СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно чл.21, т.2 от тази спогодба, в България двойното данъчно облагане се избягва по следния начин:

- когато местно лице на България получава доходи от имущество, които могат да се облагат в Испания, такива доходи се освобождават от облагане в България;

- въпреки това такива доходи могат да бъдат взети предвид при изчисляване на данъка върху оставащата част от доходите на такова местно лице.

Това означава, че при облагане на доходи от имущество в Испания, българската фирма може да ползва метода за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия”. В този случай обложеният доход в Испания се освобождава от облагане в България.

Първичните документи за стопанските операции, извършени при отдаването под наем на имот в Испания, както и всички счетоводно отчетени разходи във връзка с реализираните приходи (например разходи за амортизации, разходи за външни услуги и т.н.), следва да намерят отражение в счетоводните регистри на „X“.

По втори въпрос:

Прилагането на метода за избягване на двойното данъчно облагане се реализира чрез подаване на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО (Образец 1010) с приложение №2 към нея. За онагледяване на попълването на декларацията приемаме, че са реализирани печалби от дейността и в България, и в Испания. Ето как се попълва ГДД:

- в част V Определяне на данъчния финансов резултат, в Общо приходи (шифър 0100) и Общо разходи (шифър 0200) се включат приходите и разходите от дейността на „X“ в България и от отдаване под наем на имуществото в Испания;

- счетоводната печалба (шифър 0310) включва счетоводната печалба за цялата независима икономическа дейност, включително и тази в чужбина;

- положителният счетоводен финансов резултат (шифър 0610) подлежи на преобразуване с увеличенията и намаленията по реда на ЗКПО;

- данъчната печалба (шифър 1210) включва и счетоводната печалба от дейността в Испания, преобразувана по реда на ЗКПО;

- върху данъчната печалба се начислява корпоративен данък от 10% и се посочва на ред Полагащ се корпоративен данък (шифър 1400).

За да се попълни ред Полагащ се корпоративен данък при прилагане на методи за избягване на двойно данъчно облагане трябва преди това да се попълни приложение №2 за печалби (доходи), обложени в чужбина. В справка 2 – Данни за печалби (доходи), обложени в чужбина при прилагане на метода „освобождаване с прогресия” и/или методи на данъчен кредит“ се попълват: колона 2 – Испания; колона 3 – доходи от недвижимо имущество; колона 4 – освобождаване с прогресия; колона 6 – доход от съответната държава; колона 7 – данъчният финансов резултат, реализиран в Испания и формиран съгласно българското законодателство.

Данъчната печалба от Испания се пренася на ред 1.1. Данъчна печалба (шифър 1001) от Справка 1 „Определяне на дължимия годишен корпоративен данък при прилагане на метода „освобождаване с прогресия“ и/или методи на данъчен кредит“. В същата справка се попълва и ред 2 Данъчна печалба за определяне на размера на корпоративния данък при прилагане метода „Освобождаване с прогресия“, като за целта от данъчната печалба от световния доход, посочена на ред 12.1. от част V на образец 1010 се изважда данъчната печалба от Испания, обложена по реда на испанското законодателство. Прилага се 10% ставка и се определя корпоративния данък при прилагане на метода „освобождаване с прогресия“ (шифър 3000). Тази сума се пренася в ГДД, в част V, на ред 15 Полагащ се корпоративен данък при прилагане на методи за избягване на двойно данъчно облагане (шифър 1500).

Изводите са:

1. Когато за доходи от чужбина се прилага методът „освобождаване с прогресия”, от данъчната печалба, определен за всички източници на доходи, се изключва данъчният финансов резултат от източници в чужбина.

2. Когато се прилага методът „освобождаване с прогресия” при определяне на дължимия корпоративен данък не се взема предвид определеният размер на данъка за доходите от чужбина.

По трети въпрос:

Фирмите прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Такива доказателства не се прилагат към годишната данъчна декларация, при печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в СИДДО е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия”. След като за доходите от имущество СИДДО с Испания предвижда да се прилага методът „освобождаване с прогресия”, то дружеството няма задължението да прилага към годишната данъчна декларация доказателства за внесения данък в чужбина.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.