Данъчен консулт на "Труд news": Здравна застраховка за персонала, част от който са пенсионери

Много фирми сключват здравни застраховки за персонала си. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за предоставяне на такива социални разходи в натура, когато част от персонала са пенсионери.

“X” ЕООД е българско юридическо лице, което планира да сключи допълнителна здравна застраховка за служителите си за доболнична и болнична помощ. Условието на застрахователя е хората да са до 70-годишна възраст. В дружеството работят двама служители над тази възраст, с множество заболявания, които са описани от тях в лично здравно досие по искане на застрахователя. В резултат на това, дружеството е получило отказ за сключване на застраховка за тези двама служители. Поставени са следните въпроси:

1. Работодателят може ли да ползва облекчение по чл.208 от ЗКПО, тъй като част от персонала няма да бъде застрахован, поради специални условия, поставяни от доставчика на услуги? 
2. Ще бъде ли изпълнено законовото изискване за предоставяне на една и съща социална придобивка на всички наети лица, като същата не може да се ползва от двамата служители поради ограничения от застрахователя?
3. Възможно ли е да се подсигурят алтернативни социални придобивки за наетите лица над 70-годишна възраст и ако отговорът е положителен, може ли пример за такива?

По първи и втори въпрос:

Съгласно чл.204, ал.1, т.2, буква “а” от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот” на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).

По смисъла на т.34 на §1 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура”, са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Видно от определението, основно изискване е да бъде спазен принципът на общодостъпност. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва по право от всички тях.

Съгласно §1, т.54 от ДР на ЗКПО “доброволно здравно осигуряване” е това по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗДДФЛ, където е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

Видно от разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗЗО (тази разпоредба се намира в глава трета от ЗЗО) доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на България. Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени (чл.82, ал. 2 и 3 от ЗЗО). Договорите се сключват между застрахователите и застрахованите лица. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗЗО дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т.2 или по т. 1 и 2 от раздел II, буква “А” на приложение №1 към КЗ.

Застраховки по т. 1 и 2 от раздел II, буква “А” на приложение №1 към КЗ са:
- злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания);
- заболяване.

От представената информация не става ясно, дали застрахователният продукт, попада в определението за доброволно здравно осигуряване. Доколкото въпросът касае изпълнение или не на принципа за общодостъпност на социалната придобивка, то за целите на настоящото становище приемам, че той е такъв.

При условие, че дружеството работодател сключи договор за здравна (медицинска) застраховка само за част от наетите лица (без лицата над 70-годишна възраст), то няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица. Това означава, че разходите за “допълнително здравно осигуряване” не представляват социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и респективно не подлежат на облагане с данък върху социалните разходи, съответно за тях не е приложима разпоредбата на чл.208 от ЗКПО.

В този случай следва да се приеме, че за лицата, на които се предоставят придобивките, те имат характер на възнаграждение за положен труд, а не придобивка за задоволяване на социално-битови потребности.

По трети въпрос:

Обстоятелството, че §1, т.34 от ДР на ЗКПО предвижда две алтернативни равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки на наетите лица, а именно по ред и начин, определени от чл.293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието, не препятства възможността на лицата да бъде дадено право на избор между повече от една социални придобивки. Иначе казано, ако работодателят предостави на наетите лица възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, това ще е в съответствие с изискванията на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.

След като ограничението за лицата над 70-годишна възраст да не подлежат на допълнителното здравно осигуряване е поставено от застрахователя, то работодателят е в обективна невъзможност да предостави тази социална придобивка на посочената възрастова група лица. В случая, за да бъде спазен принципът за общодостъпност, може на тези лица да се предложи друг вид социална придобивка в съпоставим размер или да се изплати нейната парична равностойност. В хипотезата, когато социалната придобивка се предоставя в пари, е приложима разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Обръщам внимание, че в писменото запитване не е посочено дали 70-годишните лица имат качество на наети лица. Становището е изготвено при допускане, че същите са такива. Ако обаче с тях са сключени граждански договори, това означава, че те са извън кръга на лицата, в полза на които могат да се правят социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО. В случай, че дружеството все пак направи счетоводни разходи за социални придобивки в полза на лицата, наети по граждански договор, то те не са социални по своя характер и следователно за тях е неприложима разпоредбата на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО. Облагата в полза на такива лица ще се третира като доход, подлежащ на облагане по реда на чл.29 от ЗДДФЛ с 10 на сто данък.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.nexiazaharinova.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и четири внучки.