В ресторант - само на сватба или рожден ден

Надеждата е, че дори и в един деформиран от мутренска наглост пазар има пазарни закони

Според компетентни хора, заети в бранша, в София непрекъснато намалява броят на заведенията, които могат да бъдат определени като „ресторанти“. Това се измервало и по общия брой на седящите места, който също силно намалявал, особено през последните няколко години. За нас, непосветените аутсайдери в потайностите на ресторантьорския бранш и потенциални клиенти, са очевидни най-малко две неща. Първо, затвориха врати редица квартални заведения със собствена физиономия и достъпни - в миналото - цени. Второ, запазващите се ресторанти (механи, винарни, бирарии) вдигнаха цените до нива, които не са поносими не само за хората с нисък, но и за тези със среден доход. Ситуацията в Пловдив, Варна и още няколко големи града е аналогична на тази в София. Посещаването на ресторант се превръща във все по-луксозно преживяване, което все по-малко хора могат да си позволят. Ако „онзи Ричард“ продължава да се вихри по досегашния начин, на ресторант ще се ходи на кръгла годишнина от сватбата и на личен юбилей...

За мен Чехия е еталон за „нормална страна“ в нашата част на света, а Прага - любима туристическа дестинация и за Изтока, и за Запада. В центъра на Прага можеш да намериш ресторанти с немислимо висока ценова листа - главно прицелени във високия сегмент туристи. Има множество скъпи заведения - „първа скупина“ - в широкия център... Има знакови заведения - „У Флеку“, „У калиха“... Оттам нататък, навсякъде ще намерите многобройни ресторантчета - втора, трета и четвърта „скупина“, където ще си прекарате чудесно - и без изискаността на категория „лукс“.

В България беше горе долу така през 90-те години и първите 10-15 години на нашия век. От „ковид“ насам ни затресе все по-арогантния произвол на колективния „онзи Ричард“. По време на пандемията кръчмите бумтяха, а училищата пустееха. В останалата част на Европа беше обратното... След това - безумна ескалация на цените в оставащите заведения (въпреки 9-те на сто ДДС) и широко разпространение на кухня, основана върху „заготовки“. Не ви ли прави впечатление колко бързо става поръчката ви - и идва за броени минути. Вместо виртуозният „шеф“ да си поиграе с вашето уникално блюдо - в микровълновата ви размразяват стандартната заготовка, сипват ви от обедната (дано не е снощната) салата, взимат ви 50-70 евро - и, лека нощ, приятни сънища! 

Надежда имам само в това, че дори и в един деформиран от мутренска наглост пазар, има пазарни закони, които донякъде ще възстановят някакво равновесие между търсене и предлагане. Ако „онзи Ричард“ не се пребори отново за 9 на сто ДДС и всички останали екстри, които приятелчетата на власт са склонни да предоставят...