Вътрешният стрес-тест на новата Голяма надежда

Водачите на листи на Румен Радев: млади, амбициозни, дисциплинирани

Едно от най-големите предимства е, че тези хора не носят багажа на „прехода“

Естествен е огромният интерес към новата Голяма надежда - коалицията на Румен Радев.

В предишен анализ определих като добър ход избора на етикет „социалдемокрация“. Нито крайно дясно, нито крайно ляво, центристката позиция дава шанс особено при бурните океански вълни на глобалните конфликти и европейската несръчност.

Преди ден падна и втората от трите загадки около коалицията на Радев - водачите на листи.

Няколко факти изпъкват на преден план:

1. Средната възраст на водачите е под 50 г. (49,8 - като Румен Радев е броен два пъти поради участието в две листи). Над 60 годишна възраст са само 7 от 31, а само един е в четвъртата четвърт (77 г.). Младежка листа, това е - 11 са под 45 години! Към 2026 г. медианната възраст на населението в България е 45 години.

2. Съставители или участници в Министерски съвет (служебен или редовен) са 11 от водачите - над 1/3 от всичките, което подсказва амбициозност и компетентност, особено в някои сектори. Залага се „на сигурно“.

3. 6 от водачите са хора „на пагона“. Това е най-наситената с професионално дисциплинирани личности листа до този момент.

Няма две мнения, че изборът на Радев е паднал върху „проверени“ и лоялни кадри, както и на сравнително млади и амбициозни личности. Няма две мнения, че тези водачи, както и останалите, които ще допълнят листите, са обединени около два гравитационни центрове: (1) личността на Румен Радев и (2) борбата против мафията, обяздила България през последните над три десетилетия.

Въпреки че всеки водач претендира за „безкрайна чистота“ за листите на своите приближени, няма да е учудващо, ако и в тези листи попаднат недостатъчно познати и доста неубедителни елементи („сурикати“, озъртащи се и търсещи високи постове и лично облагодетелстване). Както и мигранти от други партии. При един по-внимателен поглед и тук не всичко е за „шест“.

Решението на една млада политическа формация да заложи на млади, дисциплинирани и амбициозни хора за водачи на листите си има както огромни потенциали, така и съществени рискове.

Положителните страни на младите и амбициозните са няколко:

1. „Прогресивна България“ се изпълва с енергия и нови идеи. Младите хора внасят свежа енергия и са по-склонни да мислят извън установените рамки. Те са израснали в различна реалност - с интернет, глобализация, нови технологии - и могат да предложат иновативни решения за проблемите на България, особено в сфери като дигитализация, образование и стартъп култура. Особено, ако са се поучили от дефектите в поведението на ПП.

2. Младите са по-малко компрометирани. Едно от най-големите предимства е, че тези хора не носят багажа на „прехода“. Те нямат пряко участие в скандалите, приватизационните сделки, мафията и политическите компромиси от 90-те години на миналия век и досега. Това им дава морално предимство и ги прави по-трудни за атаки от типа „вие сте същите като другите“.

3. Военните и юристите, които водят в листите, ще внесат дисциплина и амбиция. Ако наистина са дисциплинирани, това означава, че са склонни да работят в екип, да следват партийната линия (което е важно за млада партия, за да не се разпадне) и да изпълняват поетите ангажименти пред лидера Радев. Амбицията пък е двигателят, който ги кара да търсят развитие не само за себе си, но и за общността, която представляват.

4. Средната възраст под 50 години е предпоставка за свързаност с младите избиратели. Те могат по-лесно да говорят на езика на младите хора, да разбират техните проблеми (високите цени на жилищата, липсата на качествено образование, желанието за работа в среда с нулева търпимост към корупцията) и да мотивират младите избиратели да отидат до урните.

5. Решението на Радев да включи млади хора е символ на промяната. Самият факт, че партията издига хора около и под 50 годишна възраст, е мощен политически сигнал. Той казва: „Ние сме бъдещето, ние сме различни“. Това може да привлече симпатиите на разочарованите от статуквото.

Същевременно този избор на Радев крие редица заплахи и негативни страни:

1. Липсата на държавнически опит и макроуправленски капацитет е най-големият риск. Политиката не е само предизборно обещание „да свалим статуквото“. Тя изисква познаване на макроикономическите процеси,

функционирането на държавната машина, законотворчески процес, преговорни умения на високо ниво (вкл. в ЕС и НАТО) и административен опит. Липсата на такъв опит може да доведе до наивен популизъм - обещания, които звучат добре, но са неосъществими в реалната среда; блокиране от администрацията, понеже опитните кадри в министерствата могат да „завъртят“ неопитен министър.

2. Рискът от авторитаризъм или вътрешна диктатура не е немислим при „хартиена демокрация“. Когато една партия постави силно дисциплинирани хора начело (военни, с извинение и уважение към тяхната професия), съществува риск партията да се превърне в йерархична структура, в която няма място за алтернативно мнение. Високата дисциплина, ако не е съчетана с вътрешнопартийна демокрация, може да доведе до сляпо подчинение на лидера, което в дългосрочен план води до грешни решения.

3. Краткосрочната амбиция - особено на лично мотивираните за успех и обогатяване, може да подбие дългосрочната визия, ако въобще има такава. Амбицията може да бъде насочена не към развитието на страната, а към бърза лична кариера и фамилно обогатяване. Съществува риск, след като влязат във властта, те - свръхамбициозните - да започнат да мислят повече за следващите избори, отколкото за непопулярни, но необходими реформи (например в пенсионната система или здравеопазването).

4. „Новите лица“ бързо „остаряват“ - известен факт в политическия маркетинг. Ако тези млади хора нямат реални постижения и просто повтарят клишета, обществото много бързо ще ги разпознае като „политици, които само говорят“. Цинизмът на българския избирател е огромен и той няма да прости липсата на реални резултати след като „смачкат статуквото“.

5. Уязвимост към външни влияния. Младите и амбициозни политици, които нямат финансова обезпеченост (натрупани значими богатства), могат да бъдат по-лесно „приобщени“ от олигархични кръгове или бизнес интереси. Една облачна оферта или финансова подкрепа за кампанията може да ги превърне в зависими от определени групировки, което дискредитира идеята за почтен старт.

Подобен избор на прогресисти за водачи е огромен шанс, но и огромен риск. Той може да бъде успешен само ако водачите се допълнят от зрели, авторитетни и интелигентни „допълнения“ в листите. Ако след влизането в НС те се учат бързо и се обградят с опитни експерти, на които вярват; ако запазят връзка с реалността и не се откъснат от хората, които са ги избрали. Ако успеят да балансират своята сравнителна младост с мъдрост, амбицията с реализъм и дисциплината с откритост, те могат да бъдат наистина променящият фактор, от който България се нуждае. Ако не успеят, рискуват да се превърнат в поредното „изгоряло поколение“ в политиката, което само е засилило недоверието на хората. Накрая, ако развият вътрешнопартийна демокрация, за да не се превърнат в диктатори или марионетки.

Остава да прочетем ясна и реалистична програма, а не просто да се демонстрира амбиция.

Чакаме я, дано да е умна и зряла!