Във Вашингтон осъзнават, че САЩ няма да могат да осигуря газовите нужда на цяла Европа по линия на ВКГ
Има и още един, малко дискутиран проблем. В резултат на политически, главно американски натиск, още на 7 ноември 2025 г. в Атина, ръководствата на газовите оператори на Гърция, България , Румъния, Молдова и Украйна подписват Съвместно писмо до националните си енергийни регулатори с искане да приемат намаление на транзитните такси от 25 до 50%. Целта е да може скъпият американски втечнен природен газ да достигне до крайните украински и други потребители на по-приемлива цена. Но това ще е за сметка на приходите, които в случая, България ща получава от транзитни такси. Премиер по това време е Росен Желязков от името на ГЕРБ- СДС.
Или от самото му раждане ВКГе подкрепян от всички управляващи парти и премиери, както и шефове на „Булгарстрансгаз“. Без да е ясно доколко жизнено способен ще е този проект.
В страната ни все пак се намира специалист, който прави обективен анализ на ефекта от участието ни в проекта ВГК. Това е инж. Димитър Щерев, член на Българската газова асоциация бивш служител на „Булгартрансгаз“ и от 2008 г. член на Международния газов съюз. В публикация от 14 юни 2026 г. в сайта „24май. бг“ той излага следните доводи:
„Политически генерираният Вертикален газов коридор не е предшестван от никакви предварителни анализи и съпоставки на получените резултати от предварително проведени „Пазарни тестове», които да са завършили с „Обвързващи оферти» за доставка на определени количества природен газ за заинтересовани страни от региона.
Не са налице никакви предварителни Технико-икономически проучвания и анализи за рентабилността и икономическите ползи за страните през, които ще минава тръбата на този Вертикален газов коридор
Ако планът на ЕС влезе за забрана на вносът на Тръбен и Втечнен природен газ от Руската Федерация, огромното необходимо количество втечнен газ не може да бъде осигурено и транспортирано от Вертикалния газов коридор, за да се покрият потребленията на природен газ в Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна.
Производителността на Вертикалния газов коридор, продължава инж. Щерев, ще бъде негативно засегната от така наречения „ПРОБЛЕМ НА ТЕЛЕСКОПА», проявяващ се при наличието на значителни разлики в диаметрите на тръбите по трасето или така наречените „тесни места» („bottle necks») от Гърция в посока към България, Румъния, Молдова и Украйна.
Анализи на компанията KPMG и европейски фирми преди военните действия, пояснява той, ясно показват, че Украинската газопреносна система има отрицателен авариен потенциал, който за съжаление се увеличава във времето, което още повече поставя под въпрос надеждността на ВКГ“.
През август 2026 г. по информация на данни на „Булгартрансгаз“ е проведен търг за капацитет и е констатирано, че има увеличен интерес към доставките, но не колкото се очаквало. Страни като Сърбия, Словакия и Унгария имат дългосрочни договори с „Газпром“ за доставки на тръбен газ и трудно ще приемат да заменят тези доставки с по-скъп втечнен газ. Що се отнася до България, през първата половина на тази година, американската посланичка Кимбърли Гилфойл на няколко пъти посещава София за срещи на високо ниво, на които увещава страната ни да купува в бъдеще по линия на ВГК изцяло американски втечнен газ.
А според D Trading, част от украинския енергиен холдинг ДТЕК, проектът има „несъответствия“, които го правят неконкурентоспособен на този етап.
От анализа на инж. Щерев следва, че вносът на втечнен газ по линия на ВГК ще бъде при неразумно високи цена на газта, а съществува и възможност в отделни периоди възможност на недостиг, поради невъзможността САЩ да доставят необходимите количества втечнен газ за Европа.
В началото на този анализ споменахме, че геополитиката, която е една неустойчива система, не може да служи за основа на изграждане на дългосрочна и надеждна национална стратегия в такава важна област като енергетиката и осигуряването на енергийните суровини. Това се отнася и до участието на страната ни в осъществяването на геополитическия проект Вертикален газов Коридор. За това свидетелстват някои последни политически и геостратегически промени във външната политика на САЩ. Във Вашингтон осъзнават, че САЩ няма да могат да осигуря газовите нужда на цяла Европа по линия на ВКГ и президентът Тръмп започна да прокарва идеята за възобновяване на руските газови доставки по Северен коридор, но с включването на САЩ като съдружник в този проект наред с руските и германски компании. Кремъл, който полага огромни усилия да привлече САЩ на своя страна във войната с Украйна ще преглътнат този компромис, а идеята ще бъде подкрепена от икономическите кръгове в Германия, които търпят огромни загуби от прекъсването на доставките на евтиния руски газ. А от Вашингтон Тръмп подхвърли и друго предложение - да се размразят руските активи- близо 300 млн. дол.- като се върнат на Русия, но при условие, че те ще се използват за съвместни руско- американски проекти за добив и експлоатация на ценни руски суровини.
Съпротивата срещат тези планове на Тръмп в ЕС за момента е много силна, но ще устои ли ЕС на американския натиск, като се има предвид политическата и икономическа криза обхванала най-големите западни икономики в Европа? Едва ли, още повече, че във Вашингтон вече се разработват планове, за мирно уреждане на руско-украинския конфликт.
В-к „Вашингтон пост“ неотдавна писа, че специалният пратеник на Тръмп Стив Уитков и Джанер Кушнер, които посетиха Москва, работят върху план от четири точки за разрешаване на руско- украинския конфликт.
Първата е посветена на реконструкцията на Украйна, втората на предоставянето на предостави гаранции за сигурност на Украйна. Четвъртата без временен срок е замразяване на военните действия по т. н. линия на контрол, със запазване на претенциите на двете страни една към друга, целящо да „запазването на лице“ насочено кум успокояване на общественото мнение в своите страни („корейския вариант, при който Северна и Южна Корея са разделени чрез подобна „линия на контрол“, без да имат договор за примирие, която предвижда „икономическа интеграция на Русия, Украйна и Европа чрез енергийно споразумение, което да им даде общ интерес за запазване на мира.
Това „енергийно споразумение“ означава реконструкция и възстановяване Северен поток и на доставките на газ за Европа чрез Северен поток. Идеята е съблазнителна за Русия, предвижда се отпадане на санкциите, но тя ще трябва да направи компромис като се съгласи с „линията на контрол“, т. е. да остави част от Донбас да принадлежи на Украйна.
И ако това стане, хвърлянето на значителни финансови ресурси от българска страна за изграждане на нашия участък на ВКГ ще се окаже скъпо и нерентабилно начинание.
В своят анализ инж. Щерев заключава: „Ако България възстанови доставките на евтин тръбен газ от Руската федерация, изграждането на Вертикалния газов коридор, както и осъществяването на други подобни проекти за внос, потребление и/или транзит на Втечнен природен газ (като подписания Договор с държавната турска нефто-газова компания БОТАШ) стават безсмислени и ненужни“.
* Продължение от вчерашния брой