Въдичарски надежди

Омайваща свежест вълнува рибарските сърца 

Природата се събужда

Но готови ли сме за пролетните излети край реките и язовирите? 

Късна зима или ранна пролет? За въдичарите-запалянковци и този период от годината не е проблем - емоциите са си емоции.

Въпреки всичко зимата е сезон, вледеняващ спортните страсти. Малко са рибиловците, които независимо от студа и снега ще направят опити да упражняват своето любимо занимание. Но затова пък настъпващата пролет разгаря страстите на въдичарите. Събудилата се природа привилича с омайващата си свежест развълнуваните вече рибарски сърца.

Но готови ли сме за пролетните излети край реките и язовирите? Трябва да се направи основен преглед на въдичарските принадлежности, да се отстранят всички повредени, да се проверят манипулационните възможности на рибиловните уреди. Особено необходимо е да се подменят ръждясалите от зимните влаги кукички.

През пролетта рибите са доста поизгладнели и активно си търсят храна. Това ги прави по-непредпазливи, а за въдичарите се откриват добри шансове. Най-много се “търси” естествената стръв-червеите, ручейниците. Речните кефали не пренебрегват и блесните. Най-споручлив е риболовът на скромните уклеи и кротушки. Особено интересна за ранния пролетен риболов е черната мряна, която е почти неуловима през топлите летни дни. Трябва да се знае, че обичайните местоообитания на рибите по това време са плитчините. Тук въдичарите могат да очакват най-много оправдание на надеждите си.

Лисици - археолози

Селяни от Западна Унгария се оплакали, че неизвестен крадец прониква във фермата им и краде от птиците. Оказало се, че това били две лисици. Ловци успели да открият дупката им и се отправили натам с подходящи инструменти. При разриването им се натъкнали на древни предмети. По този начин археолозите открили старо гробище, което се отнася към седмия век пр. н. е. В него били намерени много мечове, копия, стрели, златни обици.

Бозайници - пътешественици

Само една малка част от бозайниците извършват редовни пътешествия или миграции. През зимата дивите северни елени напускат тундрата и се придвижват към горите, където снежната покривка е по-тънка и по-лесно се намира лишеят ягел. В Далечния изток дивите свине се преместват от низините към планинските склонове-там вятърът отвява снега и по-лесно се откриват вкусните жълъди и семената на сибирския бор. В Африка антилопите, биволите и зебрите през дъждовния период пасат в саваната, където през това време тревата расте буйно. А през периода на засушаване, когато растителността в саваната прегори, те се придвижват по-близо до реките.

Из света на животните

Енотите

Към животинското семейство на енотите се отнасят интересни същества, някои от които приличат и на котки, и на мечки. Така нареченият коати е с червено-кафява козина и издължена муцуна. Живее в джунглите на Южна и Централна Америка. Катери се по дърветата, където и нощува. Яде плодове, насекоми, молюски. Подобен начин на живот води и симпатичният котешки енот или какомицли. Външно прилича на котка. Денем спи в хралупи и скални дупки, нощем гони жертвите си. Изключителен катерач е по дърветата. Красивата му опашка служи и за кормило, и за парашут, когато прави акробатическите си разходки.

Голямата панда или бамбуковата мечка била открита в горите на Китай през 1870 г. Храни се предимно с бамбук /оттам и името ѝ/. Живее на височина между 3500 и 4500 метра над морското равнище. В момента е изключително рядко диво животно, за което китайските власти сега полагат специални грижи. Може да се каже, че негов братовчед е малката панда или котешката мечка. И двете “роднински” същества почти не се срещат по зоопарковете в света.

Миещата мечка населява горите на цяла Северна Америка, аклиматизирана е и в Русия. Обитава околностите на реки и езера, прекрасно лази по дърветата. Напада дребни зверчета, но обича и плодовете. Има навика с предните си лапи да “мие”, по-скоро да “плакне” храната си, затова са ѝ сложили и такова име.