Втора „Златна палма“ за Кристиан Мунджиу

„Мечтаното приключение“ е сред трите най-добри филма!

Равносметка след 79-ти кинофестивал в Кан

“Наградата на журито” е и за българския копродуцент “МИРАМАР Филм”

Когато най-престижният световен кинофестивал приключи, първият въпрос, разбира се, винаги е за класирането на победителите! Но с две думи преди това трябва да отбележим, че селекционерите в Кан, както винаги са имали възможност да избират сред 2541 филма от 141 страни, което не прави работата им по-лесна. Напротив, така дори е по-отговорна и това веднага става ясно на екрана, особено при двете основни конкурсни категории.

Тази година в състезанието за “Златна палма” бяха 22 заглавия и още 19 в “Особен поглед”. Очевидно, тази селекция, без да изчерпва световния калейдоскоп от теми, сюжети, идейни течения, авторски почерци или географски зони, никога не може да бъде напълно удовлетворителна или художествено съвършена. Но затова оценъчната подредба на отличените филми, която правят двете официални журита и паралелните журита (извън официалния статут) дават приемливо достоверна ориентация за стойностите.

И тук веднага трябва да отбележим, че изборът на “Златната палма” не само отсрамва селекцията и журито, но връща и доверието (в общи линии) към здравия разум на екрана! И затова с радост и удовлетворение приветствам втората “Златна палма”, присъдена на изключително талантливия румънски режисьор Кристиан Мунджиу за филма му “Фиорд”! Преди 19 години той, още като почти дебютант, изненада Кан с потресаващо силния филм “4 месеца, 3 седмици, 2 дни” (2007). Сюжетът бе с привидно простичка, но остра социална тема и нейното мощно психологическо въздействие върху обикновените малки хора (рисков закъснял аборт).

Валеска Гризеибах с Яна Радева получават Наградата на журито.

И първата му “Златна палма” бе приета с удовлетворение! След това режисьорът има още 3 участия в основния конкурс (т. е. номинации “Златна палма”), плюс награда за сценарий на “Отвъд хълмовете” (2012), награда за режисура на “Дипломиране” (2016) и други. Сега във “Фиорд” използва почти същата опростена драматургическа логика, но в нова съвременна ситуация. Северният норвежки фиорд, където в малко градче се развива сюжетът, е случайна географска локация (но и “неравнодушна природа” по Айзенщайн), където се сблъска свободното битие на хората с някаква индоктринирана, юридически недоизяснена манипулативна атака за намеса в частното битие на семейството под външна фасада за закрила на децата от домашно насилие.

Режисьорът Павел Павликовски.

Темата съвсем не е измислена, дори някои български семейства са попадали в подобна безизходица и едвам се измъкнаха от нея. Във филма семейство с 5 деца, баща румънец и майка норвежка, трудно преодолява отнемането на децата след манипулативно обвинение. Чест прави на филма, че взима страната на децата, а не на студената псевдоюридическа лексика и затова получи заслужени аплодисменти от зрителите, плюс знаковата награда на Екуменическото жури! А режисьорът Мунджиу вече се утвърждава сред “фаворитите на Кан”, каквито винаги е имало.

Но един безспорен от тях - японецът Хироказу Коре-еда с 8 участия в конкурса, сега с новия си филм “Овца в кутия” се оказа напълно извън общия интерес, може би заради твърде фантазния си сюжет (след загубата на син, семейство решава да осинови робот-хуманоид като емоционален заместител). Невероятният Педро Алмодовар също след 6 забележителни участия, сега с “Горчива Коледа” остави точно такъв привкус у зрителите. А другият знаменит японец Рюсуке Хамагучи (3 пъти в Кан), сега с “Внезапно” успя да извоюва само отличие за двете си актриси, които поделиха наградата за женска роля. Или както казва един популярен афоризъм “Всичко в киното е предпоследно”!

Като нов потенциален любимец в Кан се очертава талантливият руски режисьор Андрей Звягинцев с новия си филм “Минотавър” (Латвия, Германия, Франция). След тежко прекаран Ковид с много усложнения и продължително белодробно лечение в Европа, той е направил нов филм - пряка реакция на започнатата още през 2022 година т. нар. СВО = война! Антивоенният патос на филма е фокусиран върху едрия руски бизнес, който въпреки реалната военна ситуация и общо несигурен свят, си живее твърде добре и гарантира своето тотално благополучие. Този верен хуманен тезис сценаристът и режисьор Звягинцев илюстрира безспорно убедително, като се обляга на своята авторска интуиция. Но заимства и любовен акцент (изневяра на съпруга) от филма “Невярната жена” (1969) на реж. Крод Шаброл като допълнителен сюжетен допинг за зрителския интерес. Ала той определено разсейва основния тезис на филма и го вкарва в коловоза на ревнив екшън, завършил с убийство на конкурента от измамения съпруг. Журито очевидно е преглътнало това сюжетно допълнение, за да присъди на филма Голямата награда.

Няма как да не отбележим с радост изключително достойното представяне на “Мечтаното приключение” (сц. и реж. Валеска Гризебах) в основния конкурс. Той е четиристранна европейска копродукция (Германия, Франция, България, Австрия), но е сниман изцяло у нас (в района на Свиленград), с незаменимото участие на нашата продуцентска фирма “Мирамар Филм”! “Наградата на журито”, която филмът заслужи е трета по рейтинг в Кан след “Златна палма” и “Голямата награда” (Grand Prix). Можем да предполагаме, че аргументите на журито (9 световно изявени професионалисти), са за изключителния професионализъм и актуална достоверност на екранния разказ!

А за това заслугата на режисьорката е безспорна! Тя е поела риска пред камерата да са само непрофесионални изпълнители, които изключително добре се вписват в художествената цялост на филма и без нито една фалшива драскотина предопределят успеха и печелят зрителското доверие. Сред тях, разбира се, се открояват Яна Радева в централната женска роля, Сюлейман Летифов и Стойчо Костадинов с основните сюжетни линии между тримата. И това съвсем не е случайно или само благодарение на продължилия почти една година кастниг.

Основната причина е много доброто и цялостно познаване на социалната реалност у нас от страна на режисьорката, която прави втори “български” филм след “Уестърн” (2017). Тогава той бе селектиран във втората конкурсна категория в Кан “Особен поглед” и очевидно є отвори врата към сегашния успех! Трябва да споменем междувременно участието на филма “Безсрамните” (сц. и реж. Константин Божанов) преди 2 години също в “Особен поглед” и актьорската наградата за Анасия Сенгупта в главната роля. Но филмът бе сниман изцяло в Индия и Непал и поради тази обективна причина (някак несправедливо) не се възприема като български.