Труд
Автор:
Стефан Кючуков
21,6% от работещите хора получават на месец до минималното възнаграждение
5,2% увеличение за една година
Заплатите в България трябва да станат като тези в Гърция, за да оцелеем, показват данни на КНСБ. Брутната заплатата за издръжка в България е 1054 евро, а минималната заплата в Гърция е 1027 евро. Същевременно минималната заплата в България е само 620 евро.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на живеещ сам човек през март е 818 евро, изчислиха от КНСБ. А за издръжката на тричленно семейство от двама родители и едно дете до 14 години са необходими 1473 евро. За живеещ сам човек са необходими 40 евро повече спрямо март миналата година, а за тричленно семейство необходимият доход е нараснал със 73 евро. За период от две години доходът за издръжка на сам човек е нараснал със 75 евро, а за родители с едно дете - със 135 евро, показват изчисленията на КНСБ.
За да разполага нетно с 818 евро на месец, живеещ сам човек трябва да получава брутна заплата от поне 1054 евро. А за тричленно семейство брутните заплати на двамата родители трябва да са поне 1898 евро, за да получат нетно необходимите пари за издръжка. Това прави по 949 евро брутна заплата на всеки от двамата родители. Оказва се, че гръцката минимална брутна заплата от 1027 евро е близо до необходимите пари за издръжка на сам човек и на работещи родители с едно дете. Но българската минимална заплата не е достатъчна за издръжка на хората, тоест не покрива всички основни необходими разходи.
Да бъде приета методика за определяне на заплата за издръжка, поиска президентът на КНСБ Пламен Димитров. Това е единственият начин да бъде заменено автоматичното увеличение на някои бюджетни възнаграждения с ръста на средната заплата, което действа в момента, обясни той. Ако искаме в бюджета за 2026 г. да няма автоматично увеличение на заплатите в някои бюджетни сфери, трябва да се мине към заплата за издръжка, тоест възнагражденията да нарастват не заедно с увеличението на средната заплата, а с покачването на разходите и необходимите средства за издръжка на домакинствата. Стремежът на КНСБ е минималната заплата постепенно да нарасне до необходимата заплата за издръжка.
В България 1,527 млн. работещи хора (58,3% от наетите на заплата) са с осигурителен доход под заплатата за издръжка за живеещ сам човек, показват последните данни към месец февруари. Общият брой на осигурените е 2,618 млн. човека (без земеделски производители, самоосигуряващи се, получаващи обезщетения за безработица др. подобни). Спрямо същия месец на миналата година хората с доходи под заплатата за издръжка са намелели със 71 хил.
Осигурените на пълно работно време в страната са 2,138 млн. човека. От тях на минимална заплата са 12,2%, или 261 хил. човека. Освен тях има и 303 хил. човека, които работят на непълно работни време и са осигурени върху сума до минималната заплата. Така общо 564 хил. човека са осигурени върху доход под или равен на минималната заплата. Това са 21,6% от работещите хора в страната.
През същия месец на миналата година осигурените върху доход под или равен на минималната заплата са били 570 хил. човека, или 22,2% от работещите. Оказва се, че увеличението на минималната заплата с 12,6% от началото на настоящата година не е довело до нарастване на дела на работещите хора на минимална заплата.
Необходимият доход за издръжка е нараснал с 5,2% за година, каза Пламен Димитров. Затова усещането е за по-голяма инфлация от официално обявената. Продължава ръстът на цените, които за много стоки са близки до средните за ЕС, а за други дори ги надвишават, каза Пламен Димитров. В България брашното, оризът, прясното мляко и краставиците са най-скъпите сред наблюдаваните от КНСБ държави от ЕС.
При нас поскъпването е по-голямо от средното за страните от ЕС
Искат запазване цената на тока
В България цените на много стоки са по-високи от средните за ЕС.
От всички държави в ЕС, само в Хърватия сиренето е по-скъпо, отколкото при нас, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Средната цена на сиренето в България е 10,10 евро за кг, а в Хърватия е 10,60 евро.
Въпреки това сиренето в България продължава да поскъпва и за година средната му цена е нараснала с 1,9%. Като процент това не е голямо увеличение, но при вече достигнати високи цени и малка промяна се усеща от хората. Освен това средно за страните от ЕС цените на сиренето са намалели с 0,6% за година, а в България продължават да нарастват.
Поскъпването на храните в България е с 3,5% за година, според хармонизирания индекс на потребителските цени (при използване на потребителската кошница на страните от ЕС). Средно за страните от ЕС поскъпването на храните е с 2,1%. Най-голямо е покачването на цените на храните в Румъния - със 7,3% за година. Румъния има голям бюджетен дефицит и затова от 1 август 2025 г. ДДС беше увеличен от 19% на 21%, имаше поскъпване на комуналните услуги, а ефект оказва и поскъпването на петрола, обясни Любослав Костов. Ако голям бюджетен дефицит се бори с вдигане на ДДС, каквито идеи обсъждаха в края на миналата година, цената ще бъде платена от потребителите, допълни той.
Поскъпването на 8 от общо 11 основни стоки в България е по-голямо, отколкото общо за страните от ЕС. В България поскъпването на плодовете и ядките е с 14,9%, при 3,4% средно за ЕС. При зеленчуците, киселото мляко, яйцата и хлябът поскъпването при нас също е по-голямо.
По отношение на брутен вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност България достигна 68% от средното ниво за страните от ЕС. Целта ни е до 2030 г. да достигнем 75%, каза Пламен Димитров. При достигане на 70% се отключва по-сериозно завръщане на хора, които са напуснали страната, продължи той.
Според Пламен Димитров бюджетът за 2026 г. може да бъде приет до средата на юни. От бюджета за настоящата година от КНСБ искат 10% увеличение на разходите за заплати, 8,6% повишение на пенсиите и дефицит до 3% от БВП. Необходимо е запазване на цената на тока за бита от 1 юли, заяви Пламен Димитров. Парите за поддържане на цените на тока за бита идват от същия фонд, откъдето са и компенсациите за бизнеса за високите цени на тока, обясни той. Вместо да дават по 20 евро помощи за хора с ниски доходи, трябва да запазят цените на билетите за градски транспорт и пътуването с градски транспорт и с влак да бъде безплатно за ученици и пенсионери, заяви Пламен Димитров.
В Германия дават поне 2343 евро
Разликата с Люксембург е над 4 пъти
В България хората на минимална заплата трябва да работят до 25 април, за получат една минимална месечна заплата за Германия.
Хората на минимална заплата в България трябва да работят от 1 януари до 25 април, за да получат една месечна минимална заплата за Германия, пресметна Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. Минималната заплата в България е 620 евро, а в Германия е близо 3,8 пъти по-голяма - 2343 евро.
Минималните възнаграждения в България са над четири пъти по-малки от тези в Люксембург, където дават на работещите на пълно работно време поне 2704 евро. България е на последно място сред страните от ЕС по размер на минималната заплата. Най близо до нас са Латвия със 780 евро и Румъния със 795 евро.
България настигна Гърция по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението по паритет на покупателната способност - и двете държави са на 68% от средното ниво за страните от ЕС, показват данни на Евростат. Оказва се, че произвеждаме като в Гърция, а минималната ни заплата е много по-ниска, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Дори Турция и Сърбия, които не са част от ЕС, са с по-високи минимални заплати от нашата. В Турция минималното възнаграждение е 654 евро, а в Сърбия е 744 евро. От държавите в Европа само Албания и Северна Македония са след нас по минимална заплата.
Данни за период от четири години
Заплатите следват поскъпването
Ценовият шок след ковид кризата дойде от проблеми в предлагането, а не от търсенето, заяви Пламен Димитров.
Заплатите в частния сектор нарастват по-бързо от бюджетните заплати. За последните четири години (2025 г. спряво 2021 г.) бюджетните заплати са нараснали с 62,1%, а възнагражденията в частния сектор са увеличени с 68,3%, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Като отчетем инфлацията за периода реалното увеличение на бюджетните заплати е с 19,9%, а в частния сектор с 24,6 на сто.
През 2022 г. и 2023 г. бюджетните заплати реално дори намаляват и чак през 2024-2025 г. има реален ръст и така се компенсира обедняването на хората по време на ковид кризата. Тези данни показват, че увеличението на заплатите следва поскъпването и то с голямо закъснение, а не е причина за самото поскъпване, обясниха от КНСБ.
Ценовият шок след ковид кризата дойде от проблеми в предлагането, а не от търсенето, заяви Пламен Димитров. Тогава хората започнаха да обедняват заради увеличение на цените на производителите, заради нарушени вериги на доставки. Сега ситуацията е подобна и цените нарастват заради петрола, обясни Пламен Димитров. Според него не са обосновани призивите на икономисти да бъдат ограничени бюджетните разходи (доходи), защото именно увеличението на доходите движи ръста на брутния вътрешен продукт.
Страшно е да се влезе в стагфлация (висока инфлация с спрял икономически растеж и висока безработица - бел. ред.), но това не е по-страшно от това да си в рецесия (спад на икономическата активност - бел. ред.), заяви Пламен Димитров. Ако рязко ограничим бюджетните разходи, има риск да влезем в рецесия и растежът на БВП да падне до нула или под нула, допълни той.
