За съжаление Европа не заслужава място на масата в Шънджън

Азиатско-Тихоокеанският регион отдавна е центърът на икономическа, енергийна и геополитическа мощ на планетата 

Текущата среща между Си, Тръмп и Путин се превръща в поредната тема на ужасяващо разделение в българското общество. Коментарите са толкова крайни, разнопосочни и масово безсмислени, че изобщо няма да се занимавам с тях. Ето моите няколко реда по темата:
1. Това е среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC). Следователно, участват само държави от този регион - начело със САЩ, Китай и Русия, но също и големите държави от Източна Азия (Япония, Корея, Индонезия и др.), западното крайбрежие на Америка (от Канада до Чили), Австралия и Нова Зеландия. Отсъствието на ЕС, Великобритания, Бразилия, Индия, Арабския свят и Африка е напълно логично и закономерно. Ние просто не сме част от това икономическо пространство и нямаме работа в широкия формат на форума.
2. От друга страна, директната среща между Си, Тръмп и Путин определено няма да се ограничи само върху регионални теми, а ще засегне и третира глобални въпроси. Те със сигурност няма да останат в Тихия океан (Тайван!), а ще включват и двата текущи конфликта в Украйна и Персийския залив. Отсъствието на Европа от този разговор е, меко казано, смущаващо и плашещо. С оглед на нивото на политическото лидерство в т. нар. европейски институции обаче - ЕК, ЕП и Съвета на Европа - аз не се сещам кого точно бихме пратили там така или иначе...
Хубаво е да си дадем сметка, че Азиатско-Тихоокеанският регион отдавна е центърът на икономическа, енергийна и геополитическа мощ на планетата. С превръщането на Китай във „фабриката на света“ Евроатлантическото пространство бавно и неусетно загуби релевантност през 21 век. Аутсорсингът си има дългосрочна цена - в един момент производителят (който създава) става по-силен от поръчителите (губят съзидателни способности). Политическите лидери на Европа дълго време оставаха слепи и глухи за този факт, затова днес са в потрес, че не са на масата.
Днешният световен ред е определен от страните-победителки във Втората световна война. От тях само САЩ, Китай и Русия са запазили и/или надградили военната си мощ и присъствие. Западноевропейските страни изцяло преостъпиха тази роля на САЩ, така че - колкото и грозно да звучи това - Тръмп по презумция ги представлява.
Геополитическата тежест на една държава не се определя само от БВП на човек, а от множество други фактори, вкл. брой на населението, военно, енергийно, ресурсно и технологично надмощие, политическо лидерство и стабилност, културна идентичност и единение и най-вече от усещането за обща цел и мечти, които да карат (значима част от) населението ù да са готови да се борят и/или да дадат живота си за нея.
Къде точно се класира Европейският съюз по изброените компоненти, че да имаме претенциите да бъдем на масата на лидерите в Шънджън? 
И не, не са ни виновни тримата на масата. Сами се докарахме до това жалко състояние. Пътят напред минава само през осъзнаване на провала и поправяне на грешките...