Въпросът е интересен, но какво означава „световен дълг“? Държавен, корпоративен, частен? И колко е той? Едно удобно за общия дълг приближение е 1 000 трилиона долара, евро или друга финансова шума. Това число се записва като 1 000 000 000 000 000. Ако го превърнем в банкноти по 100 долара, които тежат по един грам, то този дълг тежи 10 милиона тона. Това са сто самолетоносача клас „Джералд Форд“ при пълно натоварване. Сега, преди да продължим, си представете един такъв кораб. Дълъг 340 метра, широк при палубата 80 метра и стърчащ над водата като 6-етажна сграда. После си представете не един, а сто такива самолетоносача. Ето това е световният дълг като тегло. Но освен дълг, светът има и материални активи. Те се оценяват на 600 трилиона в пари, или на теглото на 60 самолетоносача, измерено в стодоларови банкноти.
Световният дълг всъщност е по-малък, около 350 трилиона, което пък е „само“ 300% от световния БВП. Измерен чрез теглото на самолетоносачи, това прави 35 гиганта тип „Джералд Форд“. Големите числа имат някои забавни свойства. Например, могат да се умножават по нещо, като си остават почти същите. Затова е удобно да ги представяме в логаритмична скала. Така вместо един гугъл, или единица със сто нули, пишем само 100. С малките числа не е така. Ако имате 1000 евро бърз кредит, той изглежда изплатим и кредиторите ще ви гонят докато не го върнете, умножен по цената на собствената ви глупост. Ако дължите 2000 евро, ще ви гонят два пъти повече.
Обаче да дължите един милиард, или два милиарда е почти все едно и също. Кредиторите ще ходят на пръсти около вас, сакън да не се притесните нещо и да се гътнете преждевременно. И никакви тревоги, а само леки въпроси от типа „Спахте ли добре?“ и „Какво ще благоволите за закуска?“. А пък ако сте компания като Енвидиа и струвате пет трилиона, след някои младежки изпълнения на основателя си, ще струвате само четири трилиона, което е същото. И даже ще влезете в „Гинес“ за най-скъпата сексуална забежка в размер на един трилион финансова шума. Хубавото на големия дълг е, че е все едно дали той е 350 трилиона, или 1 000 трилиона, или 2 000 трилиона. Няма нормален човек, който да мисли, че този дълг може да се погаси, или поне да се погаси нормално, без световна хиперинфлация. А когато човек или предприятие не може да си погаси дълга, това е фалит. Има голям опит с фалирали държави през годините, например Германия, Аржентина и Югославия - колкото да споменем някои. Не знаем какво ще стане обаче, когато фалират всички държави. Едновременно. Или може би знаем?
Щом световният дълг е 350 трилиона долара, възниква въпросът на кого човечеството дължи тези пари? Ситуацията e парадоксална. Земята няма външен кредитор (например малки зелени човечета), а всички хора и активи са елементи на една и съща, световна икономика. Едно обяснение, защо при такъв дълг нещата не са гръмнали още, е в разликата между брутен дълг, нетна финансова позиция и реално богатство. И на вярата, че по някакъв чудесен начин нещата ще се оправят. Или поне, че крахът ще настъпи след смъртта ни. Трите понятия по-горе измерват различни неща.
Дългът се мери към определена дата, а БВП е произведена стойност за една година. И отникъде не следва, че дългът трябва да се изплати от едногодишното производство. Трябва също да се види кой на кого колко дължи. Класически пример е когато А дължи на Б сумата 100 евро, Б дължи на В същата сума и накрая В дължи на А също толкова (най-прост е примерът, когато А и Б си дължат по 100 евро). Брутният дълг на тримата е 300 евро, въпреки че нетната позиция на всеки участник е нулева. Ако всички вземания са безспорни и с еднакъв падеж, те могат по желание на участниците да се прихванат и дълговете да изчезнат.
В действителност обаче задълженията имат различни падежи, обезпечения и правни режими. Така нулевата обща нетна позиция не означава, че всичко е цветя и рози. Изобщо, финансовата система съдържа множество свързани баланси. При правилна оценка на вземанията и задълженията, те могат да се компенсират. Но това не значи, че изплащането на лихвите по дълговете ще върви гладко. Когато тези лихви надхвърлят 5% от БВП, това е лош сигнал за икономиката. А ако говорим за световната икономика, това е лош сигнал за света. И даже сигнал за края на света, какъвто го познаваме лично и по исторически документи.
Изглежда, че важни са материалните активи, а не тяхната финансова оценка. Ако имате къща и кола, ще продължите да имате къща и кола и след деня Х, когато (не ако!) рухне световната финансова система. Така само изглежда, обаче. Проблемът е, че след деня Х ще изчезне горивото в бензиностанциите и храната в магазините. Няма да има вода в чешмата и ток в контакта, така че горивото няма да е най-голямата ви грижа. Останалото е роман на ужасите. От онези, най-ужасните ужаси. Само часове след краха градовете ще горят, а пияни и дрогирани убийци и изнасилвачи ще доунищожат малкото останал там ресурс за поддържане на живота. Почти няма сценарий за връщане на закона и реда след подобно нещо. Освен ако не е останал някъде военен гарнизон, където военните не са загубили оръжието и достойнството си. И волята и нервите да разстрелват безмилостно и до крак мародерите. Но това е само в научната фантастика.
Опасността от високия дълг е от разпределението на задълженията, а не от глобалната им стойност. Една държава може да обслужва голям дълг, ако икономиката расте, бюджетните приходи са устойчиви и лихвите са ниски. Друга може да изпадне в криза при далеч по-малък дълг. При фирмите и домакинствата решаващи са паричните потоци. Актив с висока стойност и ниска ликвидност не помага да се плати поредната вноска. Във финансовия сектор взаимните задължения създават риск от заразяване, когато проблемът на един участник се пренася към неговите кредитори. Ето защо ликвидността и капиталовите буфери са по-важни от простия цифров баланс. Успокояват ни, че дълговете са взаимни, че разумът ще надделее и нещата ще се оправят. На което имам един контравъпрос: ако беше толкова лесно, защо не го направиха досега? Или май не е толкова просто? И даже съвсем не е било?
Може ли светът да изплати дълга си? Онзи, дето тежи сто самолетоносача в стодоларови банкноти? Защото все пак не е необходимо всички дългове да бъдат погасени едновременно. В нормалната икономика стари кредити се изплащат, нови се отпускат и срокове се предоговарят. Част от дълга може да се преструктурира, а загубите да се окажат поносими. Това е оптимистичният сценарий. Песимистичният го виждаме в момента, с две малки войни около нас, с под трилион обща материална щета, които обаче изправиха света на ръба на пропастта. А според Фридрих Ницше, когато гледаш дълго (колко дълго?) в бездната, тя също почва да гледа в теб.
Числото 350 трилиона показва мащаба на глобалните договорни задължения, но не измерва пряко шанса за финансова катастрофа. За смислен анализ трябва да разбием сумата по държави, сектори, валути, лихви, падежи и качество на активите. Трябва да различаваме дълг, който финансира производителност от дълг, който само отлага нещата. А иначе основният въпрос има прост отговор: светът е едновременно кредитор и длъжник на себе си. Но отделните участници не са равноправни. Именно това кой дължи, на кого и при какви условия, превръща световния дълг в най-важния проблем на икономическото оцеляване. Защото неправилното управление на дълга, заедно с войните и особеностите на изкуствения интелект, могат да се окажат причина за рестарт на света. Рестарт от нулата, или по-точно казано, от пещерите. Където място за всички няма да има.