Историята на нашите букви, която малко хора знаят!
Името „Кирилица“ на азбуката, на която пишем днес, се появява векове след нейното създаване? Пътят на нашия език и писменост крие невероятна история, която по непонятни за мен причини. се премълчава.
Ето как от „словенски“ се стига до „склавински“, а доста по-късно и до „славянски“:
Самите свети братя Кирил и Методий наричат езика си слов? ньскъ (език на хората на словото). Когато Ватикана и Византия се сблъскват с това име, те трябва да преработят трудното за тях произношение „сл-“. Така в средновековните гръцки и латински документи (като булите на папа Йоан VIII) между С и Л се вмъква К и езикът официално е записан като Lingua Sclavinica (славянски език), а азбуката - Litteras Sclavinicas.
Ето и по-нататъшните събития.
След 886 г. делото на първоучителите намира спасение единствено в България. Тук учениците им (Климент, Наум и Константин Преславски) създават нова, по-практична графична система, съчетаваща гръцкото писмо със специфичните български звуци (Ш, Щ, Ц, Ч). В Златния век на Симеон Велики тази нова азбука и преводните книги започват да се наричат в паметниците „български език“ и „български букви“ (buvice bulgariзe).
По това време името „Кирилица“ на новата графична система не се среща. То се налага официално чак през XVI век в Западна Европа (печат на хърватски книги в Тюбинген, 1563 г.), за да почете паметта на св. Кирил Философ.
При това положение от историческа гледна точка името „Кирилица“ е вторично наименование, въведено векове по-късно от книжовниците. Първичното, истинско и автентично име на новата азбука, с което тя е родена и узаконена в Преславската школа, е „Българица“ (Българско писмо).
Споделяйте тази наша гордост!
Труд
