Румен Гълъбинов, финансист, пред „Труд news“: При регулациите на цените е важно да не се предозират нещата

С бюджетите за 2027-2030 г. може да бъде направена реформа при облагането на доходите и ставките на ДДС

Депутати от „Прогресивна България“ внесоха в парламента предложения за помени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, които целят ограничаване на необоснованото поскъпване. С въпроси ще подейства ли въвеждането на забрана за продажби на прекомерно високи цени и удължаването на срока за забрана на необосновано поскъпване, необходими ли са промени в данъчните ставки и какви разходи в бюджета може да бъдат съкратени се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.

- Г-н Гълъбинов, депутати от „Прогресивна България“ предложиха забрана на продажбите на прекомерно високи цени от компании или групи от фирми, които са в господстващо положение на пазара. Смятате ли, че това е добър вариант за стопиране на покачването на цените?
- Според икономическата теория, терминологии като справедлива цена, пределна цена, прекомерна цена не са ясно дефинирани. Тоест това по-скоро са политически интерпретации, защото от търсенето и предлагането зависи в крайна сметка къде ще бъде равновесната точка за една цена. А дали тя ще бъде справедлива или не, е доста субективно. Когато оценяваме каква е цената, трябва да проследим двете важни вериги, а именно веригата на добавената стойност за определения продукт или услуга и веригата за доставка. Проследяването на тези две вериги е трудна работата, особено ако трябва доста документация да се обработи и да се направят изчисления, за да може да се докаже доколко целесъобразна е крайната цена за потребителите. Държавата се захваща с нещо доста амбициозно като намерения. Не знам дали ще има капацитета и като регулатори, и като ведомства, които ще се занимават с това, за да може правилно да се остойности това, за което има съмнение, че не струва толкова, колкото би трябвало да струва. Това може да се направи, но за краен брой стоки и услуги, т. е. дори с изкуствен интелект да обработват информацията, няма как да се обработи за всички стоки и услуги, които са на пазара.

- Предлаганите нови глоби няма ли да имат превантивна роля? Ако някой бъде глобен с 10% от оборота, ще се замисли дали си заслужава да продава нещо с 100% надценка?
- Това и до сега го е имало. Имало е практика с административни действия и мерки, включително и наказателни, да се респектира пазара. Това не е най-добрият вариант. Виждали сме го в миналото. Не е давал очаквания резултат, но да, има до известна степен дисциплиниращ ефект за известно време на пазара. Може и това да се постигне с тези мерки. Добра идея е да се въведе регистър на цените на стоки и услуги. И сега в интернет платформи публикуват непрекъснато цените на различни стоки. За потребителите ще е полезно това да продължи. Но е много важно да не се предозират нещата, т. е. да не се минава в крайности, защото може от големия стремеж за регулиране на цените да се постигне някакъв негативен пазарен ефект.

- Част от промените предвиждат въвеждане именно на електронен централен регистър за доставки, в който да регистрират продажбите на храни и суровини на едро. Това ще помогне ли да проследяват къде има изкривяване на конкуренцията на пазара?
- Аз мисля, че ще помогне, защото най-малкото ще осветли пътя на доставките. Ще знаем през колко купувачи и прекупвачи преминава една стока, за да дойде най-накрая при нас потребителите в супермаркета, ако става въпрос за храна. Мисля, че би могло да допринесе за по-голяма прозрачност на целия този процес. По-трудна ще бъде проследимостта на веригата на добавената стойност. Регистър за добавената стойност мисля, че трудно може да бъде направен. Даже не знам дали въобще е възможно от методологична гледана точка. Защото трябва да се сметне по цялата верига на добавената стойност, от разходи за суровини, материали, производство, след това транспорт. Дори да не минава през няколко доставчици, а да е някаква директна доставка от производителя, пак ще бъде много по-трудно да се сметне веригата на добавената стойност.

- От „Прогресивна България“ предлагат и удължаване с една година на забраната за необосновано покачване на цените. Това добро предложение ли е?
- Да, това е удължаване на срока. Вероятно се цели да се проконтролира допълнително за още известно време конвергенцията с цените, която се извърши с преминаване от лева към евро. Предполагам, че тук ще имат на фокус определен брой важни продукти, най-вече храни, лекарства, вероятно други стоки от първа необходимост, които ще бъдат проследени още една година. Това би имало известен дисциплиниращ ефект. Стига да не доведе до някои крайности, така че в някои случаи да не се получи, че определени производители или търговци губят интерес и мотивация да произвеждат или да продават определена стока и за определено време тази стока да изчезне, да се появят някакви дефицити. Или стоката да спре да се произвежда, или стоката да се произвежда, но да се задържа в складове и да не влиза в магазинната мрежа. Откъдето да се получи някакъв изкуствен административно предизвикан дефицит и при нейното появяване в последствие да видим голям скок на цената. Тоест да няма рязко увеличение на цената, след като изтече срокът на тези рестриктивни мерки.

- И в момента в Закона за въвеждане на еврото има забрана за необосновано вдигане на цените. Действа ли тази забрана ефективно, контролните органи изпълняват ли функциите си?
- Регулаторите свършиха доста работа от началото на годината, даже и от края на миналата година се опитаха не само да наказват, но и да бъдат в ролята на арбитър между продавачите и купувачите на пазара. До известна степен се справиха с това, което им беше възложено. Въпросът е, че последните два месеца изпитваме определени неудобства, и не само България, а всички икономики в Европа, от войната в Иран. Това е нещо, което дойде неочаквано два месеца след като въведохме еврото и успешно успяхме да обменим левовете в евро като банкноти и монети. В един момент този геополитически стрес, който ни се случи с войната в Иран, наистина ни навреди доста и като високи цени, и като очакване за по-висока инфлация до края на годината. Не само за България, това важи и за останалите държави в Европейския съюз и техните икономики. Да, ние можем да продължим с всякакви мерки за регулиране на цени, но има и неща, които са извън нас. На тези неща, които касая международните пазари, ние няма как да влияем с местните си мерки.

- С предложените промени Комисията за защита на потребителите ще определя справедлива цена за списък с основни стоки, продавани в големите търговски вериги. Това ще помогне ли за намаляване на огромните надценки, с които продават в момента?
- Големите търговски вериги в месеците на обмяна на левовете в евро свършиха голяма част от работата по фактическа смяна на валутата. Те използваха това време и да си направят маркетингови кампании за промоции, да не се усеща ефекта от увеличените цени. Но вече им се поизчерпиха тези възможности и заради това, което ни сполетя с втората война. Защото ние в момента се намираме в ситуация на две войни - продължаващата в Украйна и сега в Иран. Може би сега, на прага на летните отпуски, ще има възможности големите вериги да снижат маржа си на печалбата, което зависи от тяхната търговска надценка, за да привличат повече клиенти и да не спира инерцията на частното потребление. Защото ние виждаме, че и за миналата година основен принос за ръста на брутния вътрешен продукт на България и на нашата икономика има потреблението - публичното и най-вече частното. Тази инерция продължава и тази година с по-ниска скорост от това, което беше през миналата година. Продължаваме да разчитаме и тази година да нараснем като икономика благодарение основно на потреблението. Но трябва да променим малко фокуса при управление на нашата икономика и да преминем постепенно от повече растеж благодарение на потребление към повече растеж благодарение на инвестиции и износ. Повече инвестиции може да има по различни линии - Плана за възстановяване и устойчивост, парите, които чакаме да получим тази година по четвъртият транш, инвестиции по плана SAFE за военната индустрия, за военните ни заводи, публично частно партньорство или чисто частни инвестиции, които да влизат във високотехнологичния и други сектори на икономиката и така постепенно да направим преход от икономика, основана повече на потребление, към икономика, основана повече на инвестиции и износ.

- От ПБ заявиха, че няма да вдигат данъци. Смятате ли, че е време да бъде въведено прогресивно облагане на доходите?
- За тази година няма нужда като се приема бюджетът за следващите шест месеца това да се прави, но когато започнем разговора за бюджета за 2027 година, това може да е актуална тема. И тогава в средносрочната прогноза за периода между 2027 и 2030 година може да се включат реформи на данъчната система, които касаят както подоходното облагане, преминаване от пропорционално към прогресивно, така и промени в ДДС. Ние сме единствената държава в еврозоната с една и съща ставка на ДДС за всичко. Отдавна се говори да бъде направена диференциация на ставките, както е в повечето държави в еврозоната. Ставката на ДДС за храните в магазините, за лекарствата, може да е наполовина по-ниска от общата ставка на ДДС. Това е тема за размисъл за следващите бюджети, както и темата за данъка върху печалбите на фирмите. Тъй като има тенденция в страните от Европейския съюз за въвеждане на по-големи данъци върху свърхпечалби.

- Предстои приемането на бюджета за 2026 г. При кои разходи може да бъдат направени съкращения, така че да бъде намален бюджетният дефицит?
- Ако бъдат направени такива съкращения, ще вържат сравнително кратко време, през втората половина на годината. Може би най-лесното е да се съкратят празните, незаетите бройки в държавната администрация и така да бъде облекчена издръжката на ведомствата. Има и други възможности за намаления. Трябва да бъде преразгледано доколко е реалистична капиталовата програма до края на годината и дали ще бъде изпълнена, дали ще се усвои. По-важно е в бюджетите от 2027 до 2030 година включително какво ще се заложи. Според мен предстои обсъждане на осигурителните вноски за пенсия. Дали да не бъдат вдигнати, както беше предложено миналата година, но не се прие. Вероятно сега, за 2026 година, няма да е актуално това предложение, но за следващите бюджети това стои като въпрос, защото нашата пенсионна система не може да се самоиздържа. Другият въпрос е увеличение на осигурителната вноска за здраве. За това настояват браншови организации, лекарски съсловия, така че това също предстои.

- Необходимо ли е вдигане на максималния осигурителен доход?
- Това също е една тенденция. Трябва да се реши дали въобще да не се премахне и да няма горна граница на осигурителният доход. Това е концептуален въпрос и също трябва да се реши. Трябва да се мотивират повече хора да се осигуряват на истинските си възнаграждения.

- Добре ли е да продължи автоматичното вдигане на заплатите на военни и полицаи със увеличението на средната заплата?
- Имаше критики по повод на автоматизмите, които приеха, за непрекъснато осъвременяване на доходи, на пенсии, на социални плащани. Автоматизмите са възможно най-лесният начин да се правят тези неща всяка година, но пък те са и най-неточният начин. За сметка на едни, други получават увеличение. Едни получават по-малко увеличение, други по-голямо, пак има проблеми и недоволство. Време е да се прегледа този автоматизъм и да се реши каква ще бъде методиката и за определяне на минималната заплата. Дали ще продължи тази, която в момента е законодателно уредена, или ще бъде приятна друга методика. В момента все още България е с най-ниската минимална работна заплата в Европейски съюз и в еврозоната. Увеличението на минималната заплата е неизбежно. Това е начинът, по който държавата подтиква реалния сектор да вдига доходите.

Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.