Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Антимонополният орган ще може не само да глобява, но и да налага ценова политика на нарушителите
Предложения преди второ четене
Печалбите на компании, които имат монополно или господстващо положение на пазара ще бъдат ограничени. С предложени промени между първо и второ четене на новите текстове от Закона за защита на конкуренцията депутати от „Прогресивна България“ уточняват точно за кои компании ще се отнася забраната да продават на прекомерно високи цени, както и дават право на Комисията за защита на конкуренцията да налага ценова политика на нарушителите.
Да бъде забранено на предприятия с монополно или господстващо положение на пазара, както и на две или повече компании със съвместно господстващо положение, да налагат прекомерно високи цени, с които могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията или да засегнат интересите на потребителите, предлагат депутатите. И в момента в Закона за защита на конкуренцията е записано, че господстващо е положение на компания, която с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможност за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар. С предложените от депутатите промени преди второ четене, ако една компания държи поне 50% от съответния пазар, тя ще има тежестта да докаже, че няма господстващо положение. Ако няколко компании съвместно държат над 60% от пазара, за тях ще бъде тежестта да докажат, че нямат господстващо положение. Промяната затяга големите търговски вериги за храни, тъй като те държат над 60 на сто от пазара в страната. За компании, които заедно държат под 60 на сто от пазара, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще трябва да доказва, че имат господстващо положение. Това ще важи и за отделни компании, които сами държат под 50% от пазара.
Съвместно господстващо положение е налице, когато между две или повече компании има взаимозависимост или други фактори, които им позволяват да действат заедно, в значителна степен независимо от техните конкуренти, доставчици или купувачи и да попречат на конкуренцията на съответния пазар, гласят промените. Има връзка между компаниите при наличие на всяко едно от средните обстоятелства: характеристиките на съответния пазар улесняват координиране на поведението на предприятията, без необходимост от изрично споразумение; наличие на устойчивост и предвидимост на поведението на предприятията; ограничена степен на ефективна конкуренция на пазара.
Между първо и второ четене на предложените промени депутатите от ПБ уточняват, че при преценка на наличието на тези обстоятелства КЗК може да вземе предвид: структурата, степента на концентрация на съответния пазар и пазарните дялове на участниците; ниво на прозрачност на съответния пазари и възможност за съвместно безпроблемно наблюдение на поведението на конкурентите; наличието на бариери за навлизане на конкуренти на пазара; хомогенност на стоките или услугите на съответния пазар; липсата на насрещен натиск от страна на конкуренти, търговски партньори и потребители; както и други фактори.
Съществена промяна в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е, че наличието на съвместно господстващо положение не изисква доказване на споразумение или съгласувана практика между предприятията. В момента съгласувани действия между компании, които имат за цел да ограничат конкуренцията, са забранени, но отговорност на КЗК е да докаже, че има такова споразумение, което е изключително трудно – компаниите не подписват документи, че ще определят съгласувано цени и надценки.
Промените ще улеснят работата на КЗК, но наред с това се разширят и правата й. КЗК да има право да преустанови или измени прилаганите търговски условия и ценова политика или да наложи други структурни и поведенчески мерки, предлагат депутатите между първо и второ четене на законодателните промени. Тоест при констатиране на прекомерни високи цени, КЗК ще има право не само да наложи санкции, а и да изиска от компанията различна ценова политика, тоест сваляне на цените.
Ограниченията не важат за малки фирми
Следят за поскъпване без причина
На практиката в България да бъдат продавани стоки на значително по-високи цени спрямо други държави от ЕС може да бъде сложен край. Прекомерно висока цена е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба, гласят промените в Закона за защита на конкуренцията, които предстои да бъдат гласувани от парламента на второ четене.
При преценка дали цената е прекомерно висока ще гледат каква е печалбата и какви са цените в другите държави от ЕС.
Промените предвиждат в анализа дали една цена е прекомерно висока Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да може използва един или повече от следните критерии:
1. критерий „разходи плюс“ - когато продажната цена значително надвишава икономически обоснованите разходи и разумна норма на печалба;
2. сравнителен критерий – когато цената съществено надвишава цените на същите или сходни стоки или услуги в други държави-членки на Европейския съюз;
3. исторически критерий – когато е налице значително увеличение на цената от предприятието за кратък период без обективна икономическа причина;
4. критерий за икономическа стойност – когато цената е непропорционална спрямо икономическата стойност на стоката или услугата;
5. други релевантни икономически и правни критерии.
Прилагането на тези критерии ще става по методика, утвърдена от Министерски съвет. Предложените текстове показват, че при определяне дали една цена е прекомерно висока КЗК ще може да използва за база цените на същите стоки в други държави от ЕС. Проверки на „Труд news” показват, че едни и същи стоки, продавани от една и съща търговска верига в България и Гърция, при нас са значително по-скъпи. При констатиране на такива случаи КЗК ще има право да налага санкции и дори да разпорежда променя на ценовата политика.
Всички тези промени се отнасят само за компании – търговци и производители, с монополно или господстващо положение на пазара. Останалите фирми ще имат пълната свобода да определят цените си, тъй като се предполага, че при наличие на действаща конкуренция на пазара няма нужда от допълнителни регулации.
Правят регистър на доставките на храни и суровини
Използват изкуствен интелект
Глоби в размер до 10% от оборота за предходната финансова година ще бъдат налагани на компании, които продават на прекомерно високи цени и имат господстващо положение на пазара, гласят предложените промени в Закона за защита на конкуренцията. Това е много голяма санкция, тъй като дори за продажбата на една стока с прекомерно висока цена, на големите вериги може да бъде наложена санкция от 10% от оборота, а реално веригите имат асортимент от хиляди стоки.
За да бъдат създадени условия за наблюдение на пазарната среда и за ранно установяване на нелоялни търговски практики, ще бъде създаден електронен централен регистър за проследимост на веригите на доставки на селскостопански, хранителни продукти и суровини, както и на други продукти на етап търговия на едро, гласят промените. Фирмите ще трябва да подават онлайн информация до регистъра за всяко първо пускане на пазара на храни и селскостопански суровини, како и всяка последваща продажба на едро. Информацията, която ще се вписва в регистъра, ще бъде определена в наредба на Министерски съвет. В наредбата ще бъдат записани и условия за подаване на данни към регистъра при продажбата на храни на дребно. Целта на регистъра е чрез използването на алгоритми, включително и изкуствен интелект, да бъдат откривани индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, нарушения на потребителските права, както и нарушения на данъчни, митнически и санитарни правила.
Крайната сметка се плаща от потребителите
Спират едностранни такси
Производители на храни по-лесно ще могат да вдигат доставните цени. В направените предложения между първо и второ четене на Закона за защита на конкуренцията, депутати от ПБ предлагат по-ясно да бъдат уредени отношенията между доставчици и купувачи, в лицето на търговските вериги. Ще бъде забранено, ако доставчик на търговска верига поиска вдигане на цената, това да бъде отлагано във времето без обективна икономическа причина.
В момента честа практика е, ако доставчик поиска вдигане на цената, търговските вериги да не изпълняват веднага исканията му. В резултат при увеличение на минималната заплата или при поскъпване на някоя суровини крайните цени в магазините често не нарастват веднага. С предложените промени в закона, такова поведение на веригите ще бъде напълно забранено. тоест, ако доставчик поиска вдигане на цената, търговецът веднага ще трябва да се съобрази с това. Целта е икономическият риск от промени на цени на суровини, данъци и т.н. да не бъде прехвърлян изцяло върху доставчика. Но ако при всяка промяна на нормативните изисквания, като например минимална заплата или осигурителни прагове, доставчиците имат възможност веднага да вдигнат цените, крайната сметка за това поскъпване ще бъде платена от потребителите, които пазаруват в магазините.
С предложените промени ще бъде забранено търговските вериги едностранно да налагат на доставчици различни такси, като например за участие в рекламни кампании и за поставяне на определен щанд, както и да изискват участие в промоционални кампании.
