В Шабла чакат повече румънски летовници
Любителите на свободното къмпингуване и сърфирането това лято ще трябва да опънат биваци по-далече от плажа на Крапец и да вървят пеша до морето. Достъпът до него през дюните в северната част на ивицата е ограничен с огради, оформени от дървени колове и въжета, а за пешеходците върху защитените пясъчни територии са монтирани дървени скари. Те бяха изградени през последните месеци от Община Шабла, която спечели европейско финансиране за екологичната инициатива.
Макар че териториите попадат в мрежата Натура 2000, години наред през летния сезон върху дюните изникваше селище от каравани и кемпери. Притежателите им ги оставяха там до есента, като въртяха и бизнес с отдаване под наем, без да плащат и стотинка туристически данък в общината. Тя пък харчеше извънредни средства, за да почисти оформени от гратисните гости сметища с обем от повече от 500 тона на сезон.
Миналото лято само за два дни при съвместна проверка пет институции заловиха над 100 нарушители, паркирали превозни средства върху дюните в Крапец, Езерец и Дуранкулак. Повечето от тях бяха румънци, които се оправдаваха, че не могат да разчетат големите табели, забраняващи паркирането върху дюните. Други хитреци пък си сваляха номерата на караваните, за да не могат контролните органи да стигнат до собственика.
„Гости от северната ни съседка вече откриха лято 2026 и разполагат каравани в южната част на плажа в Крапец и южно от фара на Шабла. На Крапец-север обаче това няма как да стане, макар че вече има вандалски набези - за една нощ бяха потрошени пет от седемте стъклени информационни табели край защитената територия”, каза пред „Труд news” кметът на Шабла Мариян Жечев. Според него промяната няма да доведе до спад на гостите, дори това лято се очакват повече румънци, тъй като притиснати от кризата те търсят по-близки и евтини дестинации.
Безплатните почивки на колела край брега са възможни за последен сезон, тъй като от октомври влиза в сила нова наредба. Тя разрешава само къмпингуване в определени за тази цел места с изградена инфраструктура. За ползването им ще се дължи наем, а нарушителите ще плащат глоби от 500 до 1500 евро.
Труд
