Труд
Автор:
Виктор Блъсков
Теорията за „самоунищожителната емпатия“ е завладяла много голяма част от лявото, либерално и прогресивно движение
От време на време се появява един социален експеримент в интернет.
Пред всеки човек в света има син и червен бутон. Ако повече от 50% от населението натисне синия бутон, всички оцеляват. Ако повече от 50% от населението натисне червения бутон, само натисналите червения бутон оцеляват.
Накратко казано, ако натиснете червения бутон, оцелявате каквото ще да става, но може да има хора, натиснали синия, които сте обрекли.
Този въпрос е тясно свързан с едно изследване, което установява, че по-консервативните хора ги е грижа само за по-близките хора до тях, а по-либералните за по-далечни. Тоест, при консервативните ви е грижа приоритетно за семейство и близки, после приятели, после съседи и живещи около вас, после съграждани и прочее. Докато по-либералните ги е поравно (или поне сравнително поравно) грижа за близки и непознати.
Въпросът с бутоните в България вероятно ще получи силно мнозинство червено. Докато в държава като, да речем, Германия, ще е масово синьо. Защото той е въпрос и за „обществата с високо доверие“, сравнено с тези с ниско обществено доверие. Това е определението в едно общество дали се приема, че спазваме обществения ред без да сме накарани насила. Сиреч ако някой остави портмоне с пари дали в държавата е нормално да го върнат или да си го приберат, например. Ние сме по средата, но клоним със сигурност към ниско обществено доверие.
Освен, че въпросът разкрива фундаменталната разлика между тези начини на мислене и състояние на обществото, за мен той показва нещо друго много любопитно. Повечето класации печели синьото. Синьото значи да си жертваш живота за... нищо. За да спасиш хора, които също са решили да си жертват живота, например. Докато червеното е оцеляване на 100% без никакъв негатив. Синьото, обаче, печели с много тънка преднина, а това е цъкване в интернет и ако натиснеш синьо можеш да се правиш на морален. Също, тези експерименти се разпространяват сред западни държави с високо доверие и по-либерален манталитет, а те са миниатюрно малцинство от населението на света в момента. Логично е, че в реалността, когато цената е потенциално живота ти, вероятно огромен брой хора ще натиснат червеното, а мнозинството в третия свят също.
Тоест, за мен това демонстрира истината на теорията за „самоунищожителната емпатия“, която е завладяла много голяма част от лявото, либерално и прогресивно движение. Също демонстрира абсолютната несъвместимост на либерализма с глобализма, защото точно при тази комбинация той става самоунищожителен. Ако е в рамките на нацията, със съгражданите си, вече е смислен и разумен.
П. П. Знам, че някой ще каже „ами децата!?“. Това е малоумен интернет въпрос. Ако задълбочим става безмислен, защото не определя и времеви хоризонт, нито какъв е този бутон, нито нищо. Обсъждането е между възрастни. Ако деца участват, е друго.
