Руският метод за групиране на войниците в „тактически батальонни групи“ се основаваше на предположението, че тези войници ще бъдат по-добре обучени от потенциалния противник – предположение, което очевидно вече не е валидно.
През февруари „специалната военна операция“ на Кремъл в Украйна навлезе в петата си година. През това време руските сили претърпяха значителни промени, за да се адаптират към оперативните реалности на бойното поле, пише The National Interest.
Най-значителната промяна по отношение на структурната организация на сухопътните формирования е постепенният преход от концепцията за батальонни тактически групи към дивизионния подход.
Руските сили, които нахлуха в Украйна на 24 февруари 2022 г., бяха организирани около батальонната тактическа група. Тези полупостоянни оперативни групи се състояха от приблизително 1000 войници и разполагаха с механизирани и артилерийски средства за провеждане на полунезависими комбинирани бойни операции. На теория всяка батальонна тактическа група би могла да блокира, обходи от фланга или обкръжи по-големи вражески формирования.
Тази доктрина може да бъде изключително ефективна при подходящи обстоятелства, но тя предполага, че руските батальонни тактически групи са по-ефективни от противниците си – вероятно защото са по-добре обучени и оборудвани и следователно са в състояние да се придвижват по-бързо от тях и да ги победят в локални сражения. Ако руските войски са равни или по-слаби от по-големите сили, моделът става далеч по-малко полезен.
Първоначалната руска инвазионна сила наброяваше около 190 000 редовни и резервни войници. Москва хвърли срещу Украйна повечето от най-добрите си подразделения, включително парашутистите от ВДВ и формированията на морската пехота. Четири години по-късно тези подразделения – по-голямата част от професионалната руска армия – вече не съществуват. Кадрите от професионални войници, които съставляваха ядрото на руските сухопътни сили, отдавна са убити или осакатени на полетата и в градовете на Украйна, което накара Русия да търси войници с по-ниско качество, за които батальонната тактическа група вече не е ефективен метод на организация.
Досега руските сили са загубили близо 1,3 милиона войници, убити и ранени в конфликта. Това доведе до порочен кръг, в който липсата на добре обучени войници принуди Кремъл да търси все по-голям брой нискокачествени наборници, което доведе до по-висока смъртност на бойното поле и съответно до още по-високи изисквания за човешки ресурси.
Като част от този преход към масова война, руската армия преструктурира сухопътните си части обратно към концепцията за дивизионни сили. Концепцията за дивизионни сили се фокусира върху дивизията като основна бойна формация и гарантира, че дивизията разполага с необходимите органични ресурси, за да воюва самостоятелно или в координация с други подобни части.
В много отношения дивизионният подход насърчава тактическата гъвкавост и независимостта на бойното поле. Както показа германският генерал Ернст Ромел по време на нахлуването във Франция през 1940 г. със своята танкова дивизия „Панцер”, която многократно обхождаше и разбиваше по-големи френски формирования, един талантлив дивизионен командир може да постигне чудеса на бойното поле и да осъществи оперативен пробив.
Разбира се – въпреки сходната им широка интерпретация на понятието за национални граници – Вермахтът от Втората световна война не е руската армия от 2026 г. Те имат напълно различни военни култури.
Освен това стратегията на Кремъл за постоянен натиск върху украинските сили означава, че руската армия не разполага с необходимото пространство и време, за да формира или преструктурира адекватно нови и съществуващи подразделения според новия дивизионен модел. Руските сили на фронта продължават да понасят много тежки загуби всеки ден.
Ставрос Атламазоглу, журналист в областта на отбраната, специализирал в специални операции, и ветеран от гръцката армия (национална служба в 575-и морски батальон и щаба на армията).