Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Повече хора идват в страната ни от тези, които я напускат
Родените бебета за година намаляват с 3187, или с 6 на сто
Населението намалява с над 14 хил.
Все повече имигранти идват в страната ни, но ражданите деца намаляват, показват данни на Националния статистически институт. Положителната тенденция е, че повече българи се връщат в страната от тези, които я напускат. Но въпреки това населението продължава да намалява заради малкото бебета.
През миналата година 44 640 човека са се преместили от чужбина в България. Потокът на имигранти включва както български граждани, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. От имигрантите 45,9% са граждани на страни извън Европейския съюз, 38,9% имат българско гражданство, а 15,2% са граждани на държави от ЕС. Това означава, че 17 365 човека с българско гражданство са се върнали в страната. От хората без българско гражданство, които идват в страната ни, най-голям е делът на имигрантите от Турция (25,1%), Украйна (18,5%) и Германия (9,1%).
Същевременно през миналата година 9555 човека са напуснали страната, като 52,1% от тях са мъже. Оказва се, че миграцията има положително влияние върху населението на страната, като броят на напусналите страната е с над 35 хил. човека по-малък от тези, които са дошли в България. Но въпреки това населението на страната ни за година намалява с над 14 хил. човека, а причината за това е малкият брой на ражданията.
През миналата година в страната са родени 50 241 деца, като в сравнени с предходната година броят им намалява с 3187, или с 6%. Същевременно броят на починалите хора за година е 99 479. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 1257, или с 1,2%. Разликата между родените бебета и починалите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През миналата годна в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 49 238 човека. Това е приблизително колкото е населението на средно голям град. Но благодарение на това, че повече имигранти идват в страната от тези, които я напускат, общият брой на населението на България намалява за година само с 14 153 човека.
Селата се обезлюдяват много по-бързо от градовете, показват данните на НСИ. През миналата година намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст (разлика между броя на родените бебета и на починалите на 1000 човека от населението), е минус 7,7‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 5,8‰, а в селата е минус 12,9‰. През 2025 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2,2‰) и Сливен (-3,9‰). Същевременно най-голямо е намалението на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст в област Видин (-17,9‰), следвана от областите Кюстендил (-14,8‰) и Габрово (-14,7‰). Оказва се, че в областите с ниски доходи населението намалява най-много, а най-малък е отрицателният естествен прираст на населението в София, където заплатите са най-високи.
Населението на страната ни щеше да намалее значително повече без имигрантите. Като много от имигрантите се заселват в Кърджали, Бургас и Варна. През миналата година най-голям е механичният прираст (отношение на нетната миграция към 1000 човека от населението) в областите Кърджали (26,5‰), Бургас (13,1‰) и Варна (12,4‰).
Повече хора излизат от трудоспособна възраст, от навлизащите на пазара на труда
Средната възраст нараства до 45,4 години
Хората в страната на възраст над 65 години в края на миналата година са 1,557 млн., или 24,3% от населението на страната, показват данните на НСИ. По региони делът на хората на 65 и повече години е най-голям в областите Видин (31,6%), Смолян (31,1%) и Габрово (30,8%). Най-малък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19,2%, и Варна - 21,7%.
Децата до 15 години са 891 674, или 13,9% от общия брой на населението. Делът на децата е най-голям в областите Сливен - 18,7%, и Ямбол - 15,2% от населението на областта, а най-малък е в областите Смолян - 10%, и Видин - 11,4%.
Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на хората в “зависимите” възрасти (населението под 15 и над 65 години) на 100 човека от населението в “независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Общият коефициент на възрастова зависимост е 61,6%, показват данните на НСИ. Най-ниска е стойността му в София (столица) - 50,9%, а най-висока е в област Видин - 75,4%.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,4 години в края на миналата година. Средната възраст на населението в градовете е 44,6 години, а в селата - 47,7 години.
Към края на миналата година населението на България е 6,423 млн. човека. Мъжете са 48,1% от населението, а жените са 51,9%, или на 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличава делът на жените от общото население на страната.
През годините се променят броят и делът на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху населението във трудоспособна възраст оказват както застаряването, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2025 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към края на миналата година 3,76 млн. човека, или 58,6% от населението на страната, като мъжете са 1,967 млн., а жените - 1,797 млн. Същевременно над трудоспособна възраст са 1,7 млн. човека, или 26,5% от населението, а под трудоспособна възраст са 957 хил. човека, или 14,9% от населението.
Освен застаряването на населението, друга негативна тенденция е, че повече хора излизат от трудоспособна възраст от тези, които започват трудовата си кариера. Като тази тенденция ще продължи и през следващите години. Възпроизводството на трудоспособното население се отчита чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). Към края на миналата година коефициентът на демографско заместване е 75, тоест на 100 човека, които излизат от трудоспособна възраст има само 75, които навлизат на пазара на труда. Най-благоприятна е стойността на показателя в областите София (столица) - 99, Сливен - 96, и Варна - 89 човека. Показателят е най-лош в областите Кърджали - 46, Смолян - 49 и Силистра, където 100 човека, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 55 човека, влизащи в трудоспособна възраст.
Раждат повече момчета от момичета
61,5% от родените бебета през миналата година са на родители без юридически брак.
Всеки пети не стига до 65 години
Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27,5 години, показват данните на НСИ. По региони средната възраст при раждане на първо дете варира от 22,1 години за област Сливен до 30,8 години за област София (столица). През миналата година 49,4% от бебетата са първи за майката, а 61,5% са родени извън юридически брак.
Броят на родените момчета през миналата година (25 763) е с 1285 по-голям от този на родените момичета (24 478), или на 1000 момчета се падат 950 момичета. Броят на родените деца на 1000 човека от населението (коефициентът на раждаемост) през миналата година е 7,8‰. Ражданията на 1000 човека от населението са близо два пъти по-малко от умиранията.
По региони най-голяма е раждаемостта в областите Сливен (11,9‰) и Ямбол (9,4‰), а най-ниска е в областите Смолян (4,6‰) и Кърджали (5‰).
Броят на жените във фертилна възраст (15-49 години) в страната оказва съществено влияние върху раждаемостта и възпроизводство на населението. Към края на миналата година броят на жените във фертилна възраст е 1,2 млн., като спрямо предходната година намалява с близо 11 хил. Броят на родените деца от майки на възраст под 18 години е намалял от 2817 през 2024 г. на 2636 през 2025 година. Бебетата на жени на възраст над 40 години намаляват от 2528 през 2024 г. на 2469 през 2025 г.
Средният брой деца, които би родила една жена през целия си живот, е 1,63. Това означава, че тенденцията е през следващите години населението на страната да продължава да намалява.
Броят на починалите за година е 99 479, като отношението на починалите към 1000 човека от населението (коефициентът на смъртност) е 15,5‰. Смъртността сред мъжете (16,5‰) е по-висока от тази сред жените (14,5‰).
Най-голяма е смъртността в райони с ниски доходи и без добро здравеопазване. Коефициентът на смъртност е по-голям в селата (20,6‰), отколкото в градовете (13,6‰). По региони с най-висока смъртност са областите Видин - 24,2‰, Монтана - 21,5‰, и Кюстендил - 21,2‰. Най-ниска е смъртността в област София (столица) - 11,1‰.
Показателят за преждевременна смъртност (дял на починалите под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията.) е 19,8%. По този показател има голяма разлика между мъжете и жените. Починалите жени на възраст под 65 години са 12,7%, докато мъжете са 26,6%.
Разводите намаляват
Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 34 и 31,1 години.
Най-много бракове в София
Мъжете минават под венчило средно на 34 години, показват данните на НСИ. През миналата година са сключени 20 594 юридически брака, което е с 49 по-малко спрямо предходната. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 320) са сред населението в градовете. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 34 и 31,1 години.
Спрямо предходната година средната възраст на първия брак се увеличава с 0,3 години за мъжете и с 0,2 за жените. Областите с най-много бракове на 1000 човека от населението са София (столица) - 4‰, и Разград - 3,6‰, а показателят е най-нисък в област Плевен - 2,3‰.
Броят на разводите през миналата година е 8298, или с 352 по-малко спрямо предходната. Най-голям е делът на браковете, прекратени по “взаимно съгласие” (67,2%), следват причините “несходство в характерите” (20,5%) и “фактическа раздяла” (11,7%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14,9 години.
