Драматичната съдба на Жулиета Шишманова в нов роман на Весела Люцканова

Изтъкнатата писателка Весела Люцканова отваря нова страница чрез документалния си роман „Жулиета и другите“ (Издателство „Изток-Запад“, 2025), в който разнищва един сложен казус: неизвестни факти, конспиративни теории и лични свидетелства около катастрофата със самолет ТУ 134, при който загинаха видни наши гимнастички, младежкият ни отбор по футбол и десетки полски спортисти. Трагедията се разиграва на 16 март 1978 г., малко след излитането на самолета от софийското летище в посока Варшава.

Неслучайно за премиерата на романа в Българския културен център в София беше избрана същата дата – 16 март, но 48 години по-късно. Идеята за написването на книгата е да се завърнем към паметта и значимия принос на треньорката, създала първата вълна от българските „Златни момичета“.

Събитието се водеше от оперния певец Васко Василев-Базилио, а за стила на авторката и важността на осветените в текста факти говориха Боян Ангелов – председател на СБП, и Надя Попова – главен редактор на в. „Словото днес“.

Основното послание на Весела Люцканова повдигна сериозния въпрос защо делото е засекретено от Държавна сигурност до 2041 г.: 

„Това беше една трудна книга. Бях фен на Жулиета Шишманова, още тогава се опитвах да разбера каква е причината за трагедията. Винаги на 16 март не се чувствам добре. Убедена съм, че именно Жулиета е първата ни звезда, тя е лидерът – тя вкара уредите в съчетанията, извежда художествената гимнастика на световната сцена, създава първите ни шампионки. Когато реших да пиша, събрах много материали – благодарна съм на Илиана Раева, която ми даде две безценни книги: „50 години Българска федерация“, както и книга, която самата Жулиета Шишманова е написала с анализ за трудния път, по който всяка треньорка трябва да мине и да предаде майсторството си на следващите поколения. Истинската причина обаче е срещата ми с нейния син Шишман, който остава сирак на 7 години – той присъства в романа как седи на брега на морето и чака майка си“.

Весела Люцканова акцентира на процеса на писане и на новите разкрития, които е направил журналистът Божидар Божков, публикувани в сп. „Биограф“ в два броя:

„Около тази катастрофа имаше много версии. Вече бях написала романа – със спомените на нейните съратници и роднини, когато попаднах на тази статия. Видях се Б. Божков, дълго разговаряхме и достигнах до извода, че само е повдигната завесата, но истината не е ясна. Оттук възникват и много конспиративни теории – за терористи, извънземни и още абсурдни версии“. 

В словото си Боян Ангелов даде висока оценка на творчеството на Весела Люцканова и също призова обществеността да настоява за по-скорошно разсекретяване на архивите по казуса с катастрофата: 

„Сред членовете на Съюза на българските писатели, а и въобще сред българските писатели, името на Весела Люцканова е знаково и незаобиколимо. Нещо повече – то е емблематично не само за родната ни литература. Ако трябва да определя с една дума нейния документален роман „Жулиета и другите“, ще кажа – той е покъртителен. 

Трагедията остава като най-голямата катастрофа на българското въздухоплаване. Загиват Жулиета Шишманова и целият български национален отбор по художествена гимнастика. (Илиана Раева, тогава петнадесетгодишна, е била с висока температура и това ѝ пречи да замине, което обстоятелство я оставя по чудо жива.) Загиват българският юношески отбор по футбол, юношеският баскетболен отбор на Полша, полска правителствена делегация, водена от тогавашния министър на културата на Полша, екипажът на самолета. Случаят е засекретен от българското правителство и пълната истина за причините на катастрофата остава неизвестна за обществеността. Въпросите, на които Весела Люцканова и близките на загиналите търсят отговор, са много и много злокобни. Ето и един от тях: Защо, след като самолетът се е разбил във Врачанския балкан, телата на загиналите са погребани в Пернишко, а не са върнати на семействата им?! Има още много неизвестни, които авторката показва, а читателят сам може да намери, защото и тук криминалната динамика пронизва повествователния поток, но чувствата на скръб и съпричастност, надграждащи сюжета, го издигат в сферите на нравствения самосъд. Чувството за вина и най-вече – мощната и демонична сила на властта, която е готова да пренебрегне и разруши всички нравствени норми в името на собствената си самозащита. 

„Жулиета и другите“ е роман за истината, която много често потъва в мъглите на лицемерието и бездушието. Случилата се преди десетилетия трагедия би могла да стане урок за овластените от своя народ, че човечността е по-важна от всички останали добродетели и за истината не съществува давност. Надявам се новата книга на Весела Люцканова да събуди емоциите ни в онази тяхна тангента, която ни прави по-емпатични, по-състрадателни и повече съчувстващи, която да притъпи егоцентризма ни и да събуди човека в нас“.

За писателското майсторство на Весела Люцканова говори и поетесата и литературен критик Надя Попова – редактор на книгата: „Тази книга е словесен монумент на незабравата за Жулиета Шишманова, който е изграден върху огромен фактологичен материал за художествената гимнастика. Той е дълбоко художествена проза – силно емоционална и изповедна. Разказът се води от името на Кая – законспирираното алтер его на авторката. Заключителният акорд резонира оглушително!“.

По време на събитието прозвучаха архивни записи с гласа на Жулиета Шишманова, която разказва за участието на българските гимнастички в Мадрид – 1978 г., когато Красимира Гюрова спечелва първата европейска титла на България в художествената гимнастика. Публиката чу и кратки спомени от Красимира Гюрова и Красимира Филипова.

А на финала Васко Василев-Базилио изпя любимата песен на българите „Ако си дал“, която е емблемата на Емил Димитров за всички времена...

Весела Люцканова е автор на 55 книги, белетрист, редактор, книгоиздател, откривател на млади таланти и активен член на Съюза на българските писатели. През годините тя е награждавана с десетки български и международни награди, а през 2025 г. беше удостоена с приза „Златен век“ на Министерство на културата. Нейният роман „Клонинги“ е първият в световната литература, посветен на тази тема, преведен е на десетки езици.