Блокадата на Ормузкия проток: как ще се отрази на цените на петрола и газа?

Южна Азия ще се сблъска с най-острата криза

Затварянето на Ормузкия проток от Иран предизвиква шок на световните енергийни пазари, като се очаква Азия да бъде най-силно засегната. Висш командир от иранската Революционна гвардия заяви в понеделник, че пролива Хормуз е затворен и предупреди, че всеки кораб, който се опита да премине през водния път, ще бъде атакуван, съобщиха иранските медии.

Разположен между Оман и Иран, проливът функционира като жизненоважна артерия за световната търговия с петрол. През 2025 г. през него са преминали около 13 милиона барела дневно, което представлява около 31% от всички морски потоци на суров петрол, според енергийната консултантска фирма Kpler.

Продължителното затваряне на пролива вероятно ще доведе до по-нататъшно покачване на цените на петрола, като някои анализатори предвиждат цената на петрола да надхвърли 100 долара за барел. Световният бенчмарк Brent се повиши с 2,6% до около 80 долара за барел – почти 10% по-високо от началото на конфликта.

Според Kpler около 20% от световния износ на втечнен природен газ, който идва от Персийския залив, също е изложен на риск, предимно този, който произхожда от Катар и се транспортира през пролива Ормуз. Катар, един от най-големите доставчици на втечнен природен газ в света, преустанови производството в понеделник, след като ирански дронове удариха неговите съоръжения в индустриалните градове Рас Лафан и Месаиед.

Ето как ще бъдат засегнати тези, които разчитат на енергията от Персийския залив и доставките през Ормузкия проток.

Южна Азия ще се сблъска с най-острата криза, особено по отношение на доставките на втечнен природен газ, според анализатори.

Катар и Обединените арабски емирства осигуряват 99% от вноса на втечнен природен газ в Пакистан, 72% в Бангладеш и 53% в Индия, според данни на Kpler.

С ограничена гъвкавост по отношение на съхранението и доставките, Пакистан и Бангладеш са особено уязвими. От една страна, Бангладеш вече има значителен структурен дефицит на газ. Според Института за енергийна икономика и финансов анализ, страната има дефицит от над 1300 милиона кубически фута на ден.

„Пакистан и Бангладеш имат ограничена гъвкавост по отношение на съхранението и доставките, което означава, че прекъсването вероятно ще доведе до бързо унищожаване на търсенето в енергийния сектор, а не до агресивни спот търгове“, каза Го Катаяма, главен анализатор в Kpler.

Индия е изложена на най-голям риск в региона.

„Повече от половината от вноса на втечнен природен газ е свързан с Персийския залив, а значителна част е индексирана към Брент, така че скокът в цената на суровия петрол, предизвикан от Хормуз, би повишил едновременно разходите за внос на петрол и договорните цени на втечнения природен газ. Това създава двоен физически и финансов шок“, каза той.

По същия начин, според UBP, около 60% от вноса на петрол в Индия идва от Близкия изток. Ето защо продължителна блокада би увеличила както разходите за внос на енергия, така и натиска върху текущата сметка, пише CNBC.

Затварянето на Ормуз ще постави на изпитание енергийната сигурност на Китай, но запасите и алтернативните доставки предлагат известен буфер.

Страната е най-големият вносител на суров петрол в света и купува повече от 80% от иранския петрол, според Kpler.

Около 30% от вноса на втечнен природен газ идва от Катар и ОАЕ, а около 40% от вноса на петрол преминава през Ормуз, според оценки на UBP.

„Китай е изложен на значителен риск, но е по-гъвкав“, каза Катаяма от Kpler.

Според Kpler запасите от втечнен природен газ в Китай към края на февруари са били 7,6 милиона тона, което осигурява краткосрочно покритие. Катаяма добави, че ако прекъсването продължи, Китай ще трябва да се състезава за атлантическите товари, което ще доведе до затягане на пазара в Тихоокеанския басейн. В такъв случай динамиката може да засили ценовата конкуренция в Азия, дори ако Пекин избегне пряк недостиг.

Саудитска Арабия е увеличила доставките на суров петрол през последните седмици, а стратегическите петролни резерви, държани от големи потребителски страни като Китай, биха могли да осигурят временно облекчение на пазара, заяви Rystad Energy в бележка в неделя.

По отношение на втечнения природен газ (LNG), тяхната експозиция към Персийския залив е по-ниска от тази на Южна Азия. Южна Корея внася 14% от втечнения природен газ от Катар и ОАЕ, а Япония – 6%, според оценки на Kpler.

Дори и без пряк недостиг, ценовите ефекти могат да бъдат сериозни. „Икономиките с висока зависимост от вноса на енергия, като Япония, Южна Корея и Тайван, са по-уязвими от сътресения в доставките“, каза Шиър Ли Лим, главен макроикономически и валутен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в платформата за плащания Convera.

Запасите също са ограничени. Според Kpler, Корея разполага с около 3,5 милиона тона втечнен природен газ, а Япония – с около 4,4 милиона тона, което е достатъчно за около две до четири седмици стабилно търсене.

Нетният внос на петрол на Южна Корея е 2,7% от брутния вътрешен продукт, като Nomura го посочва като един от най-уязвимите по отношение на текущата сметка.

В голяма част от Югоизточна Азия първият удар е инфлацията на разходите, а не незабавен недостиг, заявиха експерти от бранша.

Купувачите на втечнен природен газ, които разчитат на спот пазара, ще се сблъскат с рязко по-високи разходи за заместване, тъй като Азия се конкурира с Европа за атлантическите товари, заяви Катаяма от Kpler.

Тайланд е особено засегнат от покачването на цените на петрола в рамката на Nomura, защото външният удар е голям и незабавен: страната има най-големия нетен внос на петрол в Азия – 4,7% от БВП, и всяко 10% покачване на цените на петрола влошава текущата сметка с около 0,5 процентни пункта от БВП на страната.