Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Идеята е миноритарни дялове от предприятия да бъдат приватизирани през борсата
Повишават финансовата грамотност
Миноритарни пакети акции от държавни предприятия да бъдат продадени през Българска фондова борса. Това предложи председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански по време на конференция, организирана от надзорния орган. По този начин всеки гражданин, инвестиционна компания или пенсионен фонд ще могат да купят акции от печеливши държавни предприятия.
Ползата за държавната хазна от такава операция ще бъде, че ще бъдат осигурени пари за финансиране на бюджетния дефицит. Освен това ще помогне за по-доброто корпоративно управление на държавните компании, коментира Васил Големански. Дружествата, които се търгуват на борсата, правят редовни отчети за финансовото си състояние, които са публични и по този начин обществото ще има по-добър контрол как управляват държавните компании. Тава е една от задачите ни, заяви Васил Големански.
Идеята за приватизация на миноринарни части от държавни предприятия през борсата се обсъжда от години. Участниците на капиталовия пазар подкрепят идеята, защото по този начин ще бъде увеличен оборотът на фондовата борса и ще бъде увеличен интересът на гражданите към търгуваните на борсата компании.
Васил Големански обясни, че вече е приета стратегия за пласиране на държавни ценни книжа (ДЦК) специално за граждани, както и възможност за търгуването им на фондовата борса. Идеята е да има специални емисии ДЦК, които да бъдат предложени на домакинствата, без да плащат такси за посредници. А след това, ако човек иска да получи парите си преди да изтече срокът на книжата, да може да ги продаде на фондовата борса със съответната доходност.
Стратегията за пласиране на ДЦК за граждани беше приета в края на миналата година, но предстои още доста работа до реалното стартиране, обясни Васил Големански.
Трябва да увеличим участието на домакинствата на капиталовия пазар, а за това ролята на регулатора е голяма, коментира по време на конференцията Наталия Петрова, изпълнителен директор на “Конкорд Асет Мениджмънт”. Затова според нея е важно държавни ценни книжа да може да бъдат търгувани на борсата. Това ще увеличи активността на дребните инвеститори на капиталовия пазар.
В момента държавни ценни книжа пласират на аукциони, организирани от БНБ, на които участват специално избрани финансови институции, наречени първични дилъри - банки и инвестиционни посредници. Те могат да участват на търговете и от името на свои клиенти, но срещу съответните комисионни и обикновено става въпрос за големи суми.
97% от хората в страната имат банкови сметки, каза Наталия Петрова. Но в държавите от Централна и Източна Европа само между 7 и 23 на сто от хората участват на борсата. Има неразбиране от страна на гражданите и страх да не загубят, обясни тя. 60% от българите отказват да инвестират на капиталовия пазар, защото не го разбират. Затова е важно повишаването на финансовата грамотност, заяви Наталия Петрова. В момента само 4 на сто от населението участват във взаимни фондове, което според нея е малко.
Около идеята, че е необходимо повишаване на финансовата грамотност на хората се обединиха всички участници на конференцията. Финансовата грамотност е най-важната тема във финансовата сфера, трябва да я промотираме на високо държавно ниво, заяви Васил Големански.
Достъпът на индивидуални инвеститори до ДЦК ще изгради доверие към пазара и е най-краткият път към финансовата грамотност, коментира Деница Величкова, зам.-председател на КФН.
Рискът земетресение вдига значително цената на полицата
Ще работят застраховките да бъдат масови
Българите застраховат основно автомобила си.
Българите ценят най-вече автомобила си, над 70 на сто от застраховането е автомобилно, заяви Пламен Данаилов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор. Ако българите ценяха повече здравето и дома си, трябваше да застраховат повече и тях, допълни той.
Това, че значително по-малка част от българите имат застраховки “Живот” и полици за дома от средното ниво за страните от ЕС, потвърди и Петра Хиелкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).
Неотдавна имаше градушка, но много малка част от пострадалите са застраховани, каза Пламен Данаилов. Ако държавата не им помогне, това ще бъде една загубена година за земеделски производители, допълни той. Затова КФН ще работи за това подобни застраховки да станат по-масови.
По отношение на градушките Николай Станчев, изпълнителен директор на “Дженерали Застраховане” коментира, че гражданите се сещат, че е добре да бъдат застраховани, когато има застрахователно събитие. Сега, след градушката, ще има за кратко време активизиране при сключването на такива полици, но след това интересът към тях отново ще намалее.
Рискът “градушка” най-често е стандартно покрит от имуществените застраховки. Градушката влиза в групата рискове “Природни бедствия”, които обикновено са покрити от полиците. Но съвсем различен е въпросът с риска земетресение, който обикновено не е покрит от застраховките. Ако човек иска да застрахова дома си и за земетресение, най-често трябва да плати за по-скъпа застраховка, като добавянето на този риск сред покритите от полицата често струва допълнителни 20-40 на сто от цената. Освен това при риска “земетресение” често има самоучастие на застрахования, което обикновено е поне 1-2 на сто от застрахователната сума. Това означава, че при малки щети (например паднала мазилка) застрахователят може да не изплати обезщетение, ако то е под размера на самоучастието.
Нарастват жалбите в КФН
Искат промени в Кодекса за застраховането
Много хора са пострадали от компании без лиценз, които предлагат криптоактиви.
В Комисията за финансов надзор има жалби от хора срещу нелицензирани компании, които предлагат криптоактиви, каза Петър Джелепов, член на КФН. Той обясни, че тези компании предлагат услугите си агресивно и доста хора са пострадали. Но най-често те не са регистрирани в България и възможностите КФН да налага мерки срещу тях са ограничени, обясни Петър Джелепов. В КФН нарастват жалбите по автомобилни застраховки, които са и най-масови.
Финансовата грамотност е приоритет, а в застраховането това е разбирането на риска, коментира зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов. Той обясни, че застраховката “Гражданска отговорност” е продукт, от който има полза всеки, на който може да се случи нежелано събитие. Например, ако камион удари автобус и пострадат десетки хора, може да бъдат изплатени милиони като обезщетение.
Необходима е работа по отношение на дигитализацията в застраховането, коментира Николай Станчев. Той обясни, че застрахователният сектор използва все повече нови технологии в дейността си, но са необходими и съвременни законови рамки, а за това са необходими промени в Кодекса за застраховането.
Петра Хиелкема, председател на EIOPA, обясни, че е много удобно хората да снимат щета по автомобила си, да изпратят снимката на застрахователя и да получат обезщетение.
По отношение на системата бонус-малус при определяне на цените на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” по време на конференцията беше обяснено, че тя ще стартира, когато бъдат приети и необходимите наредби. Въвеждането на системата вече е гласувано с промени в Кодекса за застраховането и сега остава само приемането на наредбите.
Пенсионните фондове управляват 16 млрд. евро
Само 25% от вложенията са в България
Важно е повишаването на финансовата грамотност, каза председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански.
Важно е повишаването на финансовата грамотност още по време на средното образование, каза председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански. Той добави, че много хора не могат да направят семейния си бюджет. Масово е да взимат 1000 евро, а да похарчат 1200 евро, оттук идват и проблемите с бързите кредити, обясни той.
Пенсионните фондове управляват 16 млрд. евро, каза по време на конференцията Диана Йорданова, зам.-председател на КФН. Това представляват 13,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни. През последните години имаше три кризи, които доведоха до спад на фондовите борси и съответно удариха доходността на пенсионните компании, тъй като инвестират част от средствата на осигурените в акции на фоновите борси. Това стана през 2008 г. по време на световната финансова криза, през 2018 г. при търговската война между САЩ и Китай и през 2022 г. след началото на войната в Украйна.
Диана Йорданова обясни, че само 25% от инвестициите на пенсионните фондове са в България. Причината за това е, че капиталовият пазар не може да поеме огромния обем от средства на пенсионните фондове. С последните промени в Кодекса за социално осигуряване беше дадена възможност пенсионните фонове да инвестират в инфраструктурни проекти. Но за да стане реално това, е необходимо да бъдат приети и редица наредби.
Предстои да надзираваме и изкуствения интелект, каза още Васил Големански. Финансовите компании вече използват изкуствен интелект в дейността си, но тепърва надзорът върху него трябва да бъде уреден законово.
