Състоянието на публичните финанси все повече се влошава

Българските фискални власти разчитат на инфлационния данък, за да финансират нарастващите си задължения

Дизайнът на еврозоната не насърчава бюджетно благоразумие

В началото на 2026 година България официално прие еврото като свое законно платежно средство. Този исторически акт превръща предходната 2025 година в последния, но и най-важен тестов период за капацитета на държавата да поддържа фискална дисциплина извън еврозоната, чийто дизайн се е доказал, че не насърчава бюджетно благоразумие. Обективният прочит на статистическата информация обаче демонстрира категорично и осезаемо разхлабване на бюджетната позиция, което влиза в остра колизия с фундаменталните принципи за макроикономическа стабилност.

Отчетеният дефицит за 2025 г. е в размер 4.1 млрд. евро, което представлява над 3.5% от брутния вътрешен продукт за годината. Този резултат надвишава критичния праг от 3% от БВП, дефиниран в Пакта за стабилност и растеж. Въпреки че българското правителство поиска и официално получи дерогация от европейските институции заради повишените военни разходи, остава неясно дали дори ако те не бъдат отчетени няма да се окаже, че полученият дефицит е над позволените лимити.

Проблемът се корени в разходната част от бюджета. Общите правителствени разходи за 2025 година достигат рекордните 48.4 млрд. евро, или 41.7% от БВП, докато приходите възлизат на почти 44.3 млрд. евро, съставлявайки 38.2% от икономиката. Тази ножица между разходи и приходи не е резултат от цикличен икономически спад, а е симптом на дълбоко вкоренен структурен дефицит.

Най-важната и системна причина за тези трайни дефицити е политически мотивираното и финансово необезпечено увеличаване на текущите социални трансфери и възнаграждения. Налице е значителен растеж на разходите за пенсии, здравеопазване, инвалидни пенсии и програми за лични асистенти, които създават дългосрочни и неотменими ангажименти за държавната хазна. Успоредно с това, възнагражденията в бюджетния сектор нарастват диспропорционално и поради дефицита на пазара на труда оказват натиск върху заплатите в частния сектор, които се повишават по-бързо от производителността на труда.

Въвеждането на механичното правило за определяне на минималната основна работна заплата като 50% от средната брутна работна заплата за страната изкривява пазара на труда и въздейства проинфлационно. В сектор “Сигурност” бяха реализирани мащабни увеличения на щатните възнаграждения, а изпълнението на целта за фиксиран дял на военните разходи спрямо БВП се постига не толкова чрез стратегическа модернизация и придобиване на ново въоръжение, колкото чрез по-високи заплати за персонала. В по-малка, но все пак значима степен, влияние оказва и увеличаването на бюджетните инвестиции.

Има тревожна тенденция, свързана с обслужването на държавния дълг.

Тази експанзивна политика в цялост води до директно нарушение на националните фискални правила, дефинирани в Закона за публичните финанси, които касаят както таваните на разходите и техния растеж, така и изискванията за салдото на начислена и на касова основа.

На фона на тази безпрецедентна разходна експанзия, приходната част на бюджета също бележи номинален растеж, но с по-бавни темпове. Основният двигател на тези постъпления не е реалният икономически растеж, а по-скоро фискалната илюзия, създадена от инфлацията. Всъщност, ретроспективният поглед към 2023 година доказва, че единствено поради високата инфлационна вълна бюджетното салдо изглеждаше по-приемливо.

Българските фискални власти вече трайно и опасно разчитат на инфлационния данък, за да финансират нарастващите си задължения. Тази недалновидна политика на извличане на инфлационни приходи, която започна като временна реакция през 2022 година, се превърна в перманентна стратегия. Този фактор обаче е недостатъчен, за да компенсира изпреварващия растеж на разходите. При едно хипотетично забавяне на инфлационните процеси (например заради криза в еврозоната) състоянието на публичните финанси в България би се влошило, тъй като приходите от косвени данъци ще бъдат негативно засегнати.

Друга тревожна тенденция е свързана с обслужването на държавния дълг. През 2025 г. разходите за лихви се увеличават драстично (със 76%) до 954 млн. евро, достигайки 0.8% от БВП, което е пряко следствие от акумулирането на нови задължения. Прави впечатление обаче една аномалия, която е пример за скрити фискални рискове. Изменението на дълга спрямо 2024 г. възлиза на почти 9.7 млрд. евро, което значително надвишава необходимите средства за финансиране на отчетения бюджетен дефицит и на падежиращите през годината емисии. Разликата формира огромна положителна корекция между наличности и потоци, чието предназначение не беше натрупване на фискален резерв. Освен това доходността от инвестирането на този резерв е значително по-ниска от цената на финансиране при емисиите на облигации.

Неприятна изненада предизвикаха данните за консолидирания дълг на сектор “Държавно управление” за 2025 г. Съотношението спрямо БВП е 29.9% при прогнозна стойност в проекта за бюджет за 2026 г. 28.6% от БВП. Разликата от 1.3 процентни пункта се дължи на салдото по сметка, по която за първи път в бюджетната статистика се отбелязва движение - “Валута и депозити”. Всъщност по нея се отразява приносът на последното редовно правителство към публичните финанси.

Този пример за иновация във финансовия инженеринг се състои в увеличаване на капитала на Българската банка за развитие със средства от фискалния резерв, които преди това бяха получени чрез емисиите на облигации на международните капиталови пазари. За да не изглежда твърде нисък размерът на фискалния резерв, получените пари ББР “депозира” при Министерството на финансите и така се допълва фискалният резерв до стойността му преди тази операция. По този начин правителството на практика е кредитирано от ББР със собствените си средства.

Иновативното в случая е, че една и съща сума първо се получава от кредиторите при продажбата на облигации, след това се използва за увеличаване на капитала и в последствие се получава обратно под формата на депозит. Така фактически тя се отчита двукратно и увеличава държавния дълг и в абсолютно, и в относително изражение.
Идеята на тази иновация е да се прикрие действителният размер на бюджетните разходи и по този начин да се отчете по-нисък размер на бюджетния дефицит. Според предварителните данни за дефицита изглежда, че това се е случило, но е възможно при следващата ревизия ситуацията да се промени - т. е. дефицитът да се окаже по-висок.

Според служебното правителство от общата сума 2 млрд. евро през ББР са изразходени около 600 млн. евро, а остатъкът от 1.4 млрд. евро те възнамеряват да върнат във фискалния резерв чрез намаляване на капитала на ББР. Вероятно са се вдъхновили от предходното правителство и са решили да дадат своя принос към публичните финанси. Обяснението, което те представиха пред обществото, е, че по този начин се борят срещу корупцията. Мотивът е, че биха могли да се отпуснат кредити или направят разходи, които след това да не бъдат върнати или оправдани, и по този начин пряко да се нанесат вреди на бюджета и данъкоплатците. Предишният опит показва, че такива практики са били прилагани, но това никога не е било самостоятелно решение на мениджмънта на банката, а се е случвало с открита или неявна политическа подкрепа.

Злонамерените действия би следвало да са предотвратими от всяко правителство, тъй като министърът на финансите (или друг министър) е принципал на ББР и в правата и задълженията му е да упражнява контрол върху случващото се в нея. Фактът, че по време на мандата на настоящото не са използвани средства е признак или за прекалена предпазливост, или за неспособност за оценка на риска. През този период не са финансирани инвестиции и времето е пропуснато, но поне средствата не са пропилени.

Всъщност обаче причината за намаляването на капитала е възможно да е съвсем различна. Средствата във фискалния резерв, които могат да бъдат използвани от правителството, са намалели след липсата на мерки за ограничаване на разходите, които трябваше да бъдат предприети. Така правителството иска да си осигури допълнителен ресурс.

Налице е един съществен проблем - намаляването на капитала на банка не е тривиален процес. Процедурата е сложна и зависи от множество участници - Българската народна банка, която упражнява надзор върху всички банки, всички кредитори на ББР, които трябва да дадат съгласие, защото тази операция може да накърни интересите им, Европейската комисия и Европейската централна банка. Тоест дори да бъде получено одобрение от всички тях (което е дискусионно) това би отнело няколко месеца. Така че необходимата ликвидност трябва да бъде осигурена чрез поредната емисия на държавен дълг.

Изваждането на толкова огромен ресурс извън баланса на банката ще повлияе изключително негативно върху нейната ликвидност и способността є да изпълнява мандата си за подкрепа на малкия и среден бизнес в условията на динамична икономическа среда. Още по-притеснително е макрофискалното измерение на тази стъпка. При равни други условия, изразходването на тези 1.4 млрд. евро от което и да е правителство моментално би се отразило в системата на националните сметки като директно увеличаване на бюджетните разходи, което съответно би разширило текущия дефицит до напълно неуправляеми нива.

Критичният прочит на състоянието на публичните финанси на България разкрива системно и опасно деградиране на фискалната дисциплина. Трансформацията на бюджетната политика от инструмент за макроикономическа стабилизация в механизъм за удовлетворяване на краткосрочни политически и социални искания е сигурна рецепта за дългосрочна икономическа стагнация. Фискалните илюзии, базирани на инфлационни приходи и счетоводни еквилибристики чрез структури като Българската банка за развитие, вече достигат своя абсолютен предел на действие.

Единственият рационален изход от създалата се критична ситуация е незабавното приемане и стриктното изпълнение на надеждна, средносрочна програма за фискална консолидация, която да преструктурира разходната част на бюджета, да ограничи безусловното нарастване на текущите трансфери и да възстанови пълното спазване на националните и европейските фискални правила.